На 25 ноември Българската православна църква отдава почит на Свети Климент Охридски. Роден е около 840 г. в югозападните части на България, а в „Кратко гръцко житие на Климент” се казва, че произхожда от „европейските мизи, наричани от мнозина българи”.
Почита се като един от Седмочислениците – създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата. Климент Охридски е един от най – видните български средновековни книжовници и ученик на равноапостолните св. св. Кирил и Методий. На младини е участвал в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий (859-861 г.), както и в мисията им във Великоморавия. Ученикът на славянските просветители Климент Охридски е ръкоположен за презвитер в Рим през 868 г. и пристига в България заедно с Наум и Ангеларий през 885 г. Тук той продължава своята книжовна дейност в Плиска, където е участвал в превода на богослужебни книги и заедно с друг ученик на Кирил и Методий – Константин Преславски, е писал български химнографски творби. През 886г. княз Борис изпратил Климент за учител-проповедник в далечната българска област Кутмичевица, която обхващала днешна Южна Албания и Западна Македония. Там Климент преподавал в Главеница (вече не съществува), Девол (също не съществува) и Охрид.
След обявяването на славянския език за официален език на църквата и държавата при цар Симеон, Климент Охридски е ръкоположен за пръв епископ на „Долната земя“ – епархията, обхващаща значителна територия от днешна Македония, България, Гърция и Албания и е обявен за епископ Велички (на Великия). Теофилакт, авторът на пространното житие на Климент Охридски, което е и основният извор за живота и делата му, го нарекъл „пръв епископ на български език”. С помощта на цар Симеон той основал манастира „Св. Пантелеймон”, който станал център на книжовната дейност в Охрид. Така Симеон поставил начало на славянизацията на българската църковна йерархия – начинание, възможно само при наличността на ръководно българско духовенство. В продължение на своята дългогодишна дейност като учител в македонските покрайнини, Климент подготвил многобройно българско духовенство за областта. Пълното славянизиране на богослужението изисквало голям брой книжовни творби, поради което Климент съставил редица поучителни и похвални слова, както и пространните жития на св.св. Кирил и Методий. С разрешението на цар Симеон, в македонските покрайнини били поставени възпоменателни каменни надписи, които възвестявали за покръстването на българския народ.
С идването си в България, учениците на светите братя донасят книги, написани с глаголическата азбука, което затруднявало книжовната дейност. Това подтикнало Климент да състави по-достъпна азбука. В нашите исторически паметници е упоменато, че тридесет години след покръстването на българите в България била извършена голяма книжовна промяна, а именно – нов превод на Светото Писание и на богослужебните книги, като са били заместени дотогавашните византийски книги и глаголическото писмо било заместено с кирилицата. В “Краткото житие” е посочено, че Климент “измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил”, поради което се смята, че именно Климент Охридски съставя и въвежда кирилицата.
Климент Охридски умира на 27 юли 916 г. и е погребан в притвора на манастирската църква „Св. Пантелеймон”. Заради делата, след смъртта си, е канонизиран.
Днес е и патронният празник на Софийският университет „Свети Климент Охридски“, който е наречен на негово име при основаването си през 1888 г.
Още през 80-те години на миналия век се утвърждава традицията за така наречените „Климентови дни“, в които университетът организира различни прояви – концерти, литературни срещи, театрални постановки и много други. Празникът започва предишната вечер с всенощно бдение на студентите и преподавателите от Богословския факултет, а сутринта на 25, в академичния параклис “Св. Климент Охридски” в Богословския факултет се отслужва Света Божествена литургия. След службата литийно шествие се отправя към паметника на Свети Климент Охридски. Ректорът на университета, заедно с Академичният съвет и студенти, поднасят венец пред паметника, а след това, в аулата се провежда тържество. Същият ден се връчва и различни награди на изявени студенти.
Тържествата по случай деня на Свети Климент Охридски продължават в Богословския факултет, с традиционната Климентова вечер, включваща музикална програма, на която присъстват преподавателите и студентите от факултета.
