НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Фридрих Хайек за свободното общество и пазарната икономика

Време за четене: 5 мин.

Фридрих Август фон Хайек е роден на 8 май 1899 година във Виена. Семейството му е формирано изцяло от интелектуалци. Както бащата Август Хайек, така и дядото Хайек – старши се интересуват от наука и с интерес се занимават с изследвания в своите области, бащата работи в сферата на медицината и ботаниката, а дядото в тази на статистиката. Подчертано интелектуалната семейна среда е една от предпоставките за креативното развитие на Фридрих Хайек. Друг много съществен фактор е обществената среда, която самият град Виена предлага на жителите си в края на 19 и началото на 20 век.

Фридрих Хайек

По време на младежките години на Хайек социализмът постепенно набира скорост на редица места в Европа. Социалистическата реторика залага на ценности, които изглеждат близки до хуманизма, провокират положително мислене у хората и пораждат усещане за доверие между тях.

Така мислещите хора и особено тези от тях, които се намират в младежка възраст, съвсем естествено се чувстват заинтересовани от тази нова социална теория, която обещава социална справедливост, братство и равенство между хората. Подобни чувства на заинтересованост споделя и Хайек. Като млад и много начетен човек той се опитва да разсъждава върху посланията на социализма. Безпристрастната и критична мисъл на Хайек установява, че социализмът преследва някакъв краен резултат, но не дава отговор на изключително съществените въпроси как ще бъде постигнат той и какво би последвало след постигането му.

Новата теория сама по себе си е твърде неподредена, за да може претенцията, която тя заявява за нов обществен ред, да бъде взета на сериозно.

На социализма не му достига идеен потенциал, за да придобие характера на практически приложима теория. Хайек е един от малкото мислители, които бързо забелязват неговите сериозни недостатъци, както и заплахата, която би представлявал той за всяко общество, което го възприеме.

Всъщност заплахата, която социализмът представлява, произтича от това, че новата теория не заявява ясно какви са средствата и методите, които трябва да бъдат използвани, за да се стигне до социална справедливост, братство и равенство между хората. Тези средства и методи стават известни едва след като социализмът успява да се наложи в определени общества, където насилието и терорът стават част от живота на хората и основна характеристика на обществените отношения.

Хайек успява да прозре недостатъците на социализма там, където той е най-слаб, а именно в икономическата сфера. Социализмът не може да даде отговор на въпроса как ще се стигне до социалната справедливост, братството и равенството, както и на въпроса какво би последвало след постигането на тези цели. Дали, щом целите са изпълнени, то общественото развитие приключва или поема в някаква нова посока. Може ли общественото развитие да има горна граница, съществуват ли съвършени обществени форми или всяка една от на тях подлежи на усъвършенстване.

Все пак отговор на този въпрос дават утвърдените, далеч преди появата на социализма, обществени системи (консерватизъм и класически либерализъм). Социализмът претендира за повече жизненост в сравнение с конкурентите си, но самият той не изразява аргументи в своя полза. Хайек поставя същностния въпрос за икономическата несъстоятелност на социализма – с какво ще бъде заменен свободния пазар? За него е необяснима тезата, че свободният пазар може да бъде заменен от централно планиране. Той оспорва, че планирането навлиза в икономиката след появата на социализма.

Всъщност икономическото планиране е добре познато от класическия икономикс.

В този смисъл централното планиране не може да бъде социалистическият аналог на свободния пазар. Разликата между планирането при класическия икономикс и социализма е в това, че при класическия икономикс планирането е част от свободната стопанска дейност и е ангажимент на самите стопански субекти, докато при социализма планирането е ангажимент на държавата и затова се нарича централно. Може ли обаче, когато бъде ликвидирана частната собственост върху средствата за производство и планирането бъде прехвърлено към задълженията на държавата, да се създаде система, която да е по-добра от пазарната? В положителния отговор на този въпрос Хайек отказва да повярва, и както се оказа с основание.

Хайек си дава сметка, че социализмът не е последователен в посланията си. Той е класов по своя характер, това е в противоречие с намеренията за социална справедливост, братство и равенство. Социализмът говори с езика на хуманизма, но отсъствието на пазар и прилагането на централно планиране означават социално инженерство, създаване на нов човек с нова природа. Социализмът залага на преразпределение, но е безмълвен, какво точно и как ще бъде преразпределяно. Оказва се, че чрез централно планиране трябва хем да се създава продукт, хем да се преразпределя, хем да се осигурява социална справедливост, братство и равенство.

Социализмът оперира с недефинирани понятия, което допълнително предизвиква съмнения за неговите намерения и способности.

Критично мислещ човек като Хайек не би могъл да не забележи тези купища противоречия, от които е изтъкан социализмът и естествено прибягва до неговото пълно отричане. Хайек дори не намира за необходимо да търси грешките в теорията на социализма. За него това е безсмислено, то е изцяло загуба на време, защото е излишно да търсиш грешки в нещо, което е лишено от същност, нещо, което е несъстоятелно само по себе си.

Хайек не критикува социализма от позицията на либерал, нито от позицията на консерватор. Той критикува неговите недостатъци и противоречия, които сами говорят за социализма като за несъстоятелна теория. Гледната точка на Хайек е позицията на безпристрастния анализатор и изследовател, който търси и намира положителните и отрицателните страни на изследвания предмет, анализира ги и ги популяризира. През 1974 г. Хайек става Нобелов лауреат по икономика и колкото и значимо да е това признание, може би то е най-малкото, което е трябвало да получи.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!