fbpx

НОВО

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Фридрих Хайек за свободното общество и пазарната икономика

Време за четене: 5 мин.

Фридрих Август фон Хайек е роден на 8 май 1899 година във Виена. Семейството му е формирано изцяло от интелектуалци. Както бащата Август Хайек, така и дядото Хайек – старши се интересуват от наука и с интерес се занимават с изследвания в своите области, бащата работи в сферата на медицината и ботаниката, а дядото в тази на статистиката. Подчертано интелектуалната семейна среда е една от предпоставките за креативното развитие на Фридрих Хайек. Друг много съществен фактор е обществената среда, която самият град Виена предлага на жителите си в края на 19 и началото на 20 век.

Фридрих Хайек

По време на младежките години на Хайек социализмът постепенно набира скорост на редица места в Европа. Социалистическата реторика залага на ценности, които изглеждат близки до хуманизма, провокират положително мислене у хората и пораждат усещане за доверие между тях.

Така мислещите хора и особено тези от тях, които се намират в младежка възраст, съвсем естествено се чувстват заинтересовани от тази нова социална теория, която обещава социална справедливост, братство и равенство между хората. Подобни чувства на заинтересованост споделя и Хайек. Като млад и много начетен човек той се опитва да разсъждава върху посланията на социализма. Безпристрастната и критична мисъл на Хайек установява, че социализмът преследва някакъв краен резултат, но не дава отговор на изключително съществените въпроси как ще бъде постигнат той и какво би последвало след постигането му.

Новата теория сама по себе си е твърде неподредена, за да може претенцията, която тя заявява за нов обществен ред, да бъде взета на сериозно.

На социализма не му достига идеен потенциал, за да придобие характера на практически приложима теория. Хайек е един от малкото мислители, които бързо забелязват неговите сериозни недостатъци, както и заплахата, която би представлявал той за всяко общество, което го възприеме.

Всъщност заплахата, която социализмът представлява, произтича от това, че новата теория не заявява ясно какви са средствата и методите, които трябва да бъдат използвани, за да се стигне до социална справедливост, братство и равенство между хората. Тези средства и методи стават известни едва след като социализмът успява да се наложи в определени общества, където насилието и терорът стават част от живота на хората и основна характеристика на обществените отношения.

Хайек успява да прозре недостатъците на социализма там, където той е най-слаб, а именно в икономическата сфера. Социализмът не може да даде отговор на въпроса как ще се стигне до социалната справедливост, братството и равенството, както и на въпроса какво би последвало след постигането на тези цели. Дали, щом целите са изпълнени, то общественото развитие приключва или поема в някаква нова посока. Може ли общественото развитие да има горна граница, съществуват ли съвършени обществени форми или всяка една от на тях подлежи на усъвършенстване.

Все пак отговор на този въпрос дават утвърдените, далеч преди появата на социализма, обществени системи (консерватизъм и класически либерализъм). Социализмът претендира за повече жизненост в сравнение с конкурентите си, но самият той не изразява аргументи в своя полза. Хайек поставя същностния въпрос за икономическата несъстоятелност на социализма – с какво ще бъде заменен свободния пазар? За него е необяснима тезата, че свободният пазар може да бъде заменен от централно планиране. Той оспорва, че планирането навлиза в икономиката след появата на социализма.

Всъщност икономическото планиране е добре познато от класическия икономикс.

В този смисъл централното планиране не може да бъде социалистическият аналог на свободния пазар. Разликата между планирането при класическия икономикс и социализма е в това, че при класическия икономикс планирането е част от свободната стопанска дейност и е ангажимент на самите стопански субекти, докато при социализма планирането е ангажимент на държавата и затова се нарича централно. Може ли обаче, когато бъде ликвидирана частната собственост върху средствата за производство и планирането бъде прехвърлено към задълженията на държавата, да се създаде система, която да е по-добра от пазарната? В положителния отговор на този въпрос Хайек отказва да повярва, и както се оказа с основание.

Хайек си дава сметка, че социализмът не е последователен в посланията си. Той е класов по своя характер, това е в противоречие с намеренията за социална справедливост, братство и равенство. Социализмът говори с езика на хуманизма, но отсъствието на пазар и прилагането на централно планиране означават социално инженерство, създаване на нов човек с нова природа. Социализмът залага на преразпределение, но е безмълвен, какво точно и как ще бъде преразпределяно. Оказва се, че чрез централно планиране трябва хем да се създава продукт, хем да се преразпределя, хем да се осигурява социална справедливост, братство и равенство.

Социализмът оперира с недефинирани понятия, което допълнително предизвиква съмнения за неговите намерения и способности.

Критично мислещ човек като Хайек не би могъл да не забележи тези купища противоречия, от които е изтъкан социализмът и естествено прибягва до неговото пълно отричане. Хайек дори не намира за необходимо да търси грешките в теорията на социализма. За него това е безсмислено, то е изцяло загуба на време, защото е излишно да търсиш грешки в нещо, което е лишено от същност, нещо, което е несъстоятелно само по себе си.

Хайек не критикува социализма от позицията на либерал, нито от позицията на консерватор. Той критикува неговите недостатъци и противоречия, които сами говорят за социализма като за несъстоятелна теория. Гледната точка на Хайек е позицията на безпристрастния анализатор и изследовател, който търси и намира положителните и отрицателните страни на изследвания предмет, анализира ги и ги популяризира. През 1974 г. Хайек става Нобелов лауреат по икономика и колкото и значимо да е това признание, може би то е най-малкото, което е трябвало да получи.

Споделете чрез

Предишен

Следващ