НОВО

Има машина, има проблем

Експериментът с въвеждането на машинно гласуване в България, продължил повече от пет години, по всичко личи върви към своя край. Изразеното желание от управляващите от ГЕРБ да премахнат този елемент от изборния процес, подкрепено от поне две от партиите от Обединени...

Възможен ли е разлом между Европа и САЩ

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Емил Вълков гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа с водещ Мартин Табаков. Гост също бе Жулиета Пенева от фондация "Силна Европа". Тема на разговорът бе конфликтът между Иран и САЩ, Европа,...

Жертви насилници

В подценената черна комедия от 1995-а „Тайната вечеря“ петима млади либерали започват да убиват идеологическите си врагове като ги канят на вечеря и им сипват вино с отрова. Първата им жертва е враждебен и опасен рецидивист с някои наистина смущаващи идеи и позиции....

Отново за легализацията, този път по-трезво

Легализацията на леките наркотици, в частност на марихуаната (или канабис, или още „тревата”) е сред хитовите теми на либералният авангард. Особено популярна в градските среди на младежите (обикновено момчета, но понякога и повлияни от тях момичета) от семейства с...

Антипопулизмът и екологизмът са днешните партии на страха

"Катастрофизмът излъчва манихейство, така както черният дроб отделя жлъчка. Той затваря умовете в кухи абстракции и формули. Това е ироничното отмъщение на Полемос: доктрините на борбата са приели цветовете на Доброто. Остава жалкият хоризонт на “съвместното...

Станахме ли путинисти в Осака?

Живеем с прекалено много думи, които се изсипват върху нас от всевъзможни дигитални и аналогови източници. Тези думи на свой ред също си живеят живот, сякаш независим от нас,  и мъчейки се да следваме неговата логика, често падаме в заблуди, изкушения и прелест....

Все повече френско лидерство и нарастващи реакционни нагласи в ЕП

ЕНП продължава да губи позиции сред електоралните нагласи на европейците. Ако изборите за Европейски парламент бяха днес, ЕНП щеше да регистрира с около 15 мандата по-малко. Закономерно, с оглед на това, че от изборите за ЕП през май месец досега ЕНП направи някои...

Няколко думи за учебниците по история

Хубаво!  Онези комунисти, които така и не поеха вината, поради недостатъчно количество вино, все пак победиха. Позволихме ме им да пренапишат разказът, наречен България. По-точно, нейната неотдавнашна зловеща история. Кекави политици, историци слаби в колената,...

Новият болшевизъм на Гугъл

Преди повече от 10 месеца разсъждавах по темата за цензурата в интернет, като поводът бяха зачестилите случаи на спрени потребителски акаунти във Фейсбук заради "нарушаване на Стандартите на общността". Тогава предположих, че ако някои потребители са баннати не...

Скрутън: Ръководени сме от хора, които нямат деца като Тереза Мей, Еманюел Макрон, Ангела Меркел

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Бруно Ретайо e френски политик, член на сената от 2004 година. Президент на областния съвет на департамент Венде. Роджър Скрутън и Бруно...

Фридрих Хайек за свободното общество и пазарната икономика

Време за четене: 5 мин.

Фридрих Август фон Хайек е роден на 8 май 1899 година във Виена. Семейството му е формирано изцяло от интелектуалци. Както бащата Август Хайек, така и дядото Хайек – старши се интересуват от наука и с интерес се занимават с изследвания в своите области, бащата работи в сферата на медицината и ботаниката, а дядото в тази на статистиката. Подчертано интелектуалната семейна среда е една от предпоставките за креативното развитие на Фридрих Хайек. Друг много съществен фактор е обществената среда, която самият град Виена предлага на жителите си в края на 19 и началото на 20 век.

Фридрих Хайек

По време на младежките години на Хайек социализмът постепенно набира скорост на редица места в Европа. Социалистическата реторика залага на ценности, които изглеждат близки до хуманизма, провокират положително мислене у хората и пораждат усещане за доверие между тях.

Така мислещите хора и особено тези от тях, които се намират в младежка възраст, съвсем естествено се чувстват заинтересовани от тази нова социална теория, която обещава социална справедливост, братство и равенство между хората. Подобни чувства на заинтересованост споделя и Хайек. Като млад и много начетен човек той се опитва да разсъждава върху посланията на социализма. Безпристрастната и критична мисъл на Хайек установява, че социализмът преследва някакъв краен резултат, но не дава отговор на изключително съществените въпроси как ще бъде постигнат той и какво би последвало след постигането му.

Новата теория сама по себе си е твърде неподредена, за да може претенцията, която тя заявява за нов обществен ред, да бъде взета на сериозно.

На социализма не му достига идеен потенциал, за да придобие характера на практически приложима теория. Хайек е един от малкото мислители, които бързо забелязват неговите сериозни недостатъци, както и заплахата, която би представлявал той за всяко общество, което го възприеме.

Всъщност заплахата, която социализмът представлява, произтича от това, че новата теория не заявява ясно какви са средствата и методите, които трябва да бъдат използвани, за да се стигне до социална справедливост, братство и равенство между хората. Тези средства и методи стават известни едва след като социализмът успява да се наложи в определени общества, където насилието и терорът стават част от живота на хората и основна характеристика на обществените отношения.

Хайек успява да прозре недостатъците на социализма там, където той е най-слаб, а именно в икономическата сфера. Социализмът не може да даде отговор на въпроса как ще се стигне до социалната справедливост, братството и равенството, както и на въпроса какво би последвало след постигането на тези цели. Дали, щом целите са изпълнени, то общественото развитие приключва или поема в някаква нова посока. Може ли общественото развитие да има горна граница, съществуват ли съвършени обществени форми или всяка една от на тях подлежи на усъвършенстване.

Все пак отговор на този въпрос дават утвърдените, далеч преди появата на социализма, обществени системи (консерватизъм и класически либерализъм). Социализмът претендира за повече жизненост в сравнение с конкурентите си, но самият той не изразява аргументи в своя полза. Хайек поставя същностния въпрос за икономическата несъстоятелност на социализма – с какво ще бъде заменен свободния пазар? За него е необяснима тезата, че свободният пазар може да бъде заменен от централно планиране. Той оспорва, че планирането навлиза в икономиката след появата на социализма.

Всъщност икономическото планиране е добре познато от класическия икономикс.

В този смисъл централното планиране не може да бъде социалистическият аналог на свободния пазар. Разликата между планирането при класическия икономикс и социализма е в това, че при класическия икономикс планирането е част от свободната стопанска дейност и е ангажимент на самите стопански субекти, докато при социализма планирането е ангажимент на държавата и затова се нарича централно. Може ли обаче, когато бъде ликвидирана частната собственост върху средствата за производство и планирането бъде прехвърлено към задълженията на държавата, да се създаде система, която да е по-добра от пазарната? В положителния отговор на този въпрос Хайек отказва да повярва, и както се оказа с основание.

Хайек си дава сметка, че социализмът не е последователен в посланията си. Той е класов по своя характер, това е в противоречие с намеренията за социална справедливост, братство и равенство. Социализмът говори с езика на хуманизма, но отсъствието на пазар и прилагането на централно планиране означават социално инженерство, създаване на нов човек с нова природа. Социализмът залага на преразпределение, но е безмълвен, какво точно и как ще бъде преразпределяно. Оказва се, че чрез централно планиране трябва хем да се създава продукт, хем да се преразпределя, хем да се осигурява социална справедливост, братство и равенство.

Социализмът оперира с недефинирани понятия, което допълнително предизвиква съмнения за неговите намерения и способности.

Критично мислещ човек като Хайек не би могъл да не забележи тези купища противоречия, от които е изтъкан социализмът и естествено прибягва до неговото пълно отричане. Хайек дори не намира за необходимо да търси грешките в теорията на социализма. За него това е безсмислено, то е изцяло загуба на време, защото е излишно да търсиш грешки в нещо, което е лишено от същност, нещо, което е несъстоятелно само по себе си.

Хайек не критикува социализма от позицията на либерал, нито от позицията на консерватор. Той критикува неговите недостатъци и противоречия, които сами говорят за социализма като за несъстоятелна теория. Гледната точка на Хайек е позицията на безпристрастния анализатор и изследовател, който търси и намира положителните и отрицателните страни на изследвания предмет, анализира ги и ги популяризира. През 1974 г. Хайек става Нобелов лауреат по икономика и колкото и значимо да е това признание, може би то е най-малкото, което е трябвало да получи.

Споделете чрез

Предишен

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!