fbpx

НОВО

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин.

Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Атентати с материали на клиента

Можеш да побеждаваш с меч и пак да останеш смирен Както има полезен и вреден смях, така има полезен и вреден страх Нямате представа колко ми е неудобно да говоря за нещо различно в седмицата на титаничния сблъсък в Съединените щати (толкова титаничен, че на места...

Трима с един удар

Време за четене: 6 мин.

Всички помним от детството си приказката за Храбрия Шивач, комуто веднъж се удало с един удар да умъртви седем мухи, накацали филията му с мармелад. Той така се възторгнал от подвига си, че избродирал „Седем с един удар“ на пояса си. Разбира се, всички, които се сблъсквали с кръвнишкия надпис, презюмирали, че в него става въпрос за хора, а не за насекоми. Поради което на нашия герой му излязло име на страшен юнак, което на свой ред му отваряло всякакви житейски врати, включително и тези на двореца.

За разлика от Храбрия Шивач от приказката, премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов специализира в едновременното отстрелване на по-малко на брой, но доста по-обемисти политически противници. Нищо чудно след време политическата му биография да бъде озаглавена „Трима с един удар“. Първо бяха партиите тризнаци БСП, ДПС и Атака, които на предсрочните парламентарни избори през 2014 г. бяха отнесени от формацията на Борисов така, както известният в близкото минало железен бранител на Локомотив Сф, Левски Сф и националния отбор Георги Марков – Рендето отнасяше краката на противниковите атакуващи футболисти. ПП ГЕРБ не само ги отстрани по безапелационен начин от властта, записвайки по-висок изборен резултат от обединените проценти на БСП и ДПС, но след това съумя да доразвие победата си, превръщайки довчерашните управляващи в тежки маргинали както в парламентария, така и в извънпарламентарния живот. Така наскоро ДПС дори не съумя да събере изискуемите се по конституция гласове, за да поиска вот на недоверие на кабинета Борисов 2 заради изказванията на министър Москов, а жалките опити на БСП и Атака да свикат митинг в защита на руската агресия срещу Украйна и цяла Европа доведе до съвместната им пародия на митинг, на който взеха участие под сто човека и знамената бяха повече от присъствуващите. Нещо подобно се разигра и през изминалата седмица, когато Борисов с един удар се отърва едновременно от вътрешния си министър, от главния секретар на МВР и от председателя на ДАНС.

Тук ще направя лирично отклонение и ще призная дълбокото си недоумение как – противно на всякаква политическа логика и интуиция – Бойко Борисов продължава да бъде подценяван от опонентите си. Фактът, че създадената и ръководена от него партия е спечелила абсолютно всички избори, на които се е явила, бива презрително подминаван с обяснението, че „народът е прост и толкова си може“. Да, става въпрос за същия народ, когото тези така презиращи го елитисти са толкова петимни да управляват. Сред най-често срещаните пейоративни прякори на Борисов са Винету – плод на признатата му любов към едноименния герой на Карл Май (над чийто гроб в Германия един индиански вожд се поклонил с думите, че авторът е създал безсмъртен паметник на народа му в сърцата на милиони хора по целия свят, но това е друга тема). Или Пожарникар – в чест на службата му под пагон в съответното учреждение. Това презрение към благородния и самоотвержен труд на пожарникарите впрочем е нещо типично нашенско, което трудно може да бъде обяснено навън. Авторът на тези редове си спомня участието си на международен семинар в Лондон, когато друг българин сподели на някакъв приблизителен ангрийски, че България е станала за смях, понеже премиерът ѝ е пожарникар. На което американски колега отговори с учудване: „Не виждам нищо лошо в това, аз самият съм работил в пожарната, докато бях студент, за да се издържам“. Или пък Тиквата – плод на крилатата фраза на Борисов: „Превърнаха държавата в разграден бостан и не оставиха необрани ни тикви, ни тиквета“. Но не е ли умението да обясняваш политическите процеси на достъпен за народа език едно от най-важните за всеки успешен държавник?

Но да се върнем към страстите около МВР. Проявявайки патентованото от него умение да прилага творчески казармената максима „Всяка заповед е предпоследна“ към абсолютно всеки въпрос, Бойко Борисов съумя да промени позицията си от „Лазаров и Писанчев са за затвора“ до нещо, което приличаше на неохота за освобождаването им. Всъщност, верен на себе си и на инстинкта си винаги да си оставя пространство за лавиране, премиерът никога не се обвърза с категоричен отказ да отстрани двамата скандални МВР функционери, а просто обясняваше, че „не му е сега времето“, че той разбира системата най-добре и затова ще пристъпи към действие в най-удобния според него момент и че е редно прокуратурата да провери налице ли са закононарушения от тяхна страна. Това обаче беше достатъчно на министър Вучков да си подаде оставката, на най-радикалните привърженици на Реформаторския Блок да вдигнат шум до Бога и да поискат излизането на блока от управляващата коалиция, и на Протестна мрежа да свика нов протест. Борисов прие оставката на вътрешния си министър без да му мигне окото, а един ден по-късно поиска и получи оставките на Лазаров и Писанчев.

На пръв поглед този ход изглежда нелогичен – защо да се жертвува министър, който иска отстраняването на Лазаров и Писанчев, след като и самият премиер го желае? Но на практика това беше класически Бойко Борисов и нагледен урок по политика за всички, домогващи се до властта.

Първо, не е тайна, че далеч не всички в ГЕРБ са десни. Макар и с ярко изразена дясно-центристка платформа и разпознаваем и уважаван в Европа член на ЕНП, в ГЕРБ, както впрочем и във всяка голяма народна партия, членуват хора от всички сфери на политическия спектър. Не е изненадващо, че редом с истински десни политици като Андрей Ковачев и Томислав Дончев, в ГЕРБ могат да бъдат срещнати личности, чието отношение и към тоталитарния период, и дори към предишното управление и властовите му назначения не е толкова еднозначно отрицателно. Изначалното поемане на фронтален курс към смяната на Лазаров и Писанчев следователно би могъл да доведе до търкания вътре в ПП ГЕРБ, а точно от това в настоящия момент премиерът най-малко има нужда. От друга страна, посредством разикализирането на по-малобройния, но идеологически доста по-хомогенния (поне по този въпрос) електорат на РБ, както и на Протестна мрежа, Борисов получи аргумент, с който да запуши устата на вътрешнопартийните си критици. Изправени пред угрозата от загуба на подкрепата на ключов коалиционен партньор, както и пред нови протести посред зима, малцина биха могли да кажат, че запазването на две и без това дискредитирани фигури би си струвало главоболията.

На следващо място, посредством този брилянтно проведен маньовър, Борисов успя да се освободи и от министър Вучков. Друг е въпросът защо му е на премиера да гони министър от собствената си партия. Възможно е между двамата да са се натрупали търкания, които да са останали скрити за широката общественост и Борисов само да е чакал удобен момент, в който да извади Вучков от кабинета, припознавайки – и провокирайки – казуса с Лазаров и Писанчев като такъв удобен момент. Другият вариант е Борисов да е използувал тази криза в чаша вода като стрес тест за лоялността на министрите си – кой от тях ще се довери на думата на премиера, че ще се отърве от двамата в подходящия момент и кой ще се обърне срещу него. Ако това е така, то министър Вучков се провали на теста с гръм и трясък, подавайки оставка по (спорни) юридически съображения във връзка с измененията в Закона за МВР точно посред посещение на представител на ФБР – ключов партньор именно на МВР. Не случайно и неформалният лидер на Реформаторския Блок Радан Кънев се съгласи, че подадената в такъв момент оставка развързва ръцете на Борисов да се раздели с министъра – по-добре това да стане сега, отколкото в условията на истинска криза, когато пораженията могат да бъдат много по-големи.

В заключение бих искал да подчертая, че настоящата статия не е опит за величаене на политиките на Бойко Борисов. За тях, както и за политиките на много други десни лидери, могат да се кажат както добри, така и лоши неща и авторът не тези редове го е правил нееднократно. Но в същото време не може да бъде пренебрегнат блестящият тактически ход на премиера в настоящата ситуация. Именно заради такива ходове Бойко Борисов от толкова години е на гребена на политическата вълна у нас. И всеки, който го подценява, прави това на собствена отговорност.

Споделете чрез

Предишен

Следващ