След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на екологичните европейски политики, с горчивина отбеляза: „Номинацията на г-н Емил Димитров за МОСВ е огромен риск за икономиката, енергетиката и природата на България, за здравето на българите… изолира българската енергетика и икономика от огромните възможности на Зелената сделка, Инвестиционния план и Фонда за справедлив преход“.
Тук моят неуравновесен разсъдък се почувства изправен на кръстопът. С какво да се захване – с Ревизоро (Язовиро) и с въпроса как се става министър, трябва ли да разбираш от материята, която министерстваш, или си преди всичко политическа фигура и ако е така какви са точно политиките на ВМРО в екологията и как смяташ да ги прокараш в едно министерство, финансово облагодетелствано почти колкото Министерство на земеделието; с него ли да се захвана или със Зелената сделка, която нашумя вчера и днес след пресконференция на Лайен в Европейския парламент.
Ще се захвана със Зелената сделка, та да видим на какво точно ще попречи Ревизоро (Язовиро), в чии колелета ще натика прът.
Доколкото успявам да проумея (предупредих ви вече, че моят разсъдък е неуравновесен), става дума за следното. Става дума за един трилион евро, които ще се акумулират на едно място, след което ще се раздадат обратно там, откъдето за изстискани, за да се вложат в дейности, общо взето полезни за климата на планетата. Това е все едно да имате пет лева за закуска, батко да ви ги вземе, после пак да ви ги върне при условие, че няма да си купите баничка или каквото там ви се яде, а нищо различно от сандвич с киноа и тофу. Това е една от претенциите на модерния тоталитаризъм – не да остави хората без пари, но да им каже за какво да ги харчат. По същия начин действат и публичните услуги – държавата ти прибира парите под формата на данъци и ги връща като обществени услуги, каквито тя реши. От своя страна държавата изпада в положението на своите ограбени граждани, когато на свой ред се изправи пред по-голям господар. Финансовата независимост на хората и на държавите си прилича по това, че и в двата случая лесно се превръща в свобода, която дразни тоталитарната шапка, плаши я.
Концентрирането на огромни парични ресурси и централизираното им разпределение по предварително определени предназначения е най-мощният и ефективен генератор на корупция. И то корупция на всички нива – от членовете на европейската комисия до последния писарушко в някое затънтено кметство, в което се харчат европейски пари. Финансиране от този вид в дългосрочен план е унищожително за икономиките, защото в краткосрочен лесно решава много въпроси и в крайна сметка ги отучва да бъдат икономики. България трепери какво ще стане, ако ѝ спрат еврофондовете, правителства падат под тази угроза. Ето, досегашната схема с оперативните програми свършва, какво ще я замести? Нима Фонда за справедлив преход на Зелената сделка? Ах, каква блага вест за бенефициентите и за всички хрантутници по веригата!
Няма да свърши добре тая работа. Ако един предприемач с чужди пари върши нещо, което не е избрал сам, колко време ще е предприемач? Колко време ще мине, преди да се превърне в равнодушен бенефициент, специализиран единствено в оформянето на сложна документация?
Ето, това е финансовият механизъм на Зелената сделка и той е достатъчно нелицеприятен, още преди да сме се запитали за какво конкретно става дума. За какво всъщност? Идеята е следната. На база мнението на около 50% процента от учените (защото другите 50% са на точно обратното мнение) се стига до извода, че планетата е застрашена от дейността на човека. По-специално е застрашена от климатични промени, вследствие парниковите газове в атмосферата, един от които е СО2. Да оставим настрана, че СО2 е храна за растенията: колкото повече СО2 толкова по-зелена планета, толкова повече дъждовни гори и т.н.; колкото по-зелена планета, толкова повече храна за стотици застрашени и изчезващи видове – с намаляването на СО2 буквално ще извадим залъка от техните уста и ще ги обречем на гладна смърт. Тъпо разсъждение, нали? Точно толкова тъпо е и разсъждението, че отделянето на повече СО2 ще ни докара до апокалипсис. Да оставим настрана и това, че (ако не ме лъже паметта) над 90%, около 95%, от СО2 в атмосферата се отделя при дишането на живите същества, включително и на застрашените и изчезващи видове, включително и на човеците. Питаме ли се колко екологични проблеми – измислени или реални – ще се омекотят, ако хората не са толкова безобразно много? Но въпреки всичко това, някой някъде в обединена Европа решава, че планетата е в беда и трябва да бъде спасена. Това е фундаментът на всичко последващо.
Добре, как ще бъде спасена планетата?
Не като се вземат мерки против всички видове замърсявания, да речем с пластмаси, а като се поведе война срещу въглеродния отпечатък – да припомним, че въглеродният двуокис не е замърсител, а само евентуално допринася за евентуално леко повишаване на средните годишни температури. Което само по себе си е О.К. за много места по света, включително и за България. Какво ще стане у нас, ако климатът се затопли? Ще фалира „Топлофикация“.
Така или иначе Зелената сделка е факт. Аз поне (за вас не знам) не успях да разбера между кого и кого е сделката и какво е обект на размяна, защото всяка сделка е доброволна размяна на ценности между свободни страни, нъл тъй… Не успях да разбера също какъв ще е резултатът от сделката. Би трябвало да е такъв, че до еди-кога-си Европа да е „климатично неутрална“, тоест да не излъчва СО2 в неприлични размери. Но какво ако Европа е неутрална, а останалата част от света начело с Щатите, Индия и Китай не е? Всички знаем метафората за лъжичката катран в кацата с меда. Струва ми се, че мечтата за европейски климатичен неутралитет е обратното – лъжичка с мед в кацата с катрана. То е все едно да изпуснеш дихание от чист озон в стая, в която всички, с извинение, пърдят.
Но какво ще стане с Европа, ако хвърли нечуван ресурс, за да стане „климатично неутрална“? Какво ще стане с белия човек, ако самоубие икономиката си и откаже да ражда деца, за да не оставя „въглероден отпечатък“? Много просто: ще бъде сменен от друг човек с огромен, ама огромен въглероден отпечатък.
Аз не зная кои са точно политиките и проектите, които ще бъдат финансирани по Зелената сделка, но едно е ясно – ще се закриват въглищни електроцентрали.
Дали пък не става въпрос за глобална саморазправа с конкуренцията? Токът от въглища е най-евтин, а това сигурно дразни не на шега доста енергийни акули, произвеждащи по-скъп ток, да речем от атомни централи. Знае ли човек… За България е тревожно, защото дори и държавните Марици да минат на газ, това ще е свързано със сериозни икономически и социални сътресения. Всеки път, когато стане въпрос за екологични и климатични иновации, не забравяйте жълтите жилетки във Франция.
Питам се само едно. Ако си закрием или преустроим въглищните централи, какво ще правим с въглищата? Ще спрем да ги копаем? Но това е ужасно глупаво – да имаш природен ресурс и да не го използваш! Какво тогава, да ги изнасяме? Да ги продаваме на някого, който ще ги изгаря на някаква друга планета в някаква друга атмосфера? И като ги изгаря, ще произвежда вместо нас евтината енергия, така необходима за всичко, включително и за прекрасните електроавтомобили, които също имат въглероден отпечатък, често по-голям от този на новите бензинови коли и с чиито акумулатори ще се чудим какво да правим само след няколко години. Не знам. Или аз съм идиот, или живея в идиотска среда. Или дори да не е идиотска, иска да ни направи нас на идиоти, като ни разправя глупости. Кажете си, че всичко е за корупция и за нелоялна конкуренция, и ще ви разберем. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
