Няколко пъти, особено в последната една година, съм мислела и казвала, че шумът в публичното пространство е твърде много. И създава добре контролиран хаос. Само дето не е много ясно #КОЙ контролира хаоса.
От повече от година държавата (или каквото е останало от нея, защото държавата не е страната) се тресе по повод назначаването на г-н Пеевски (а.k.a. Пеев) за шеф на ДАНС. Назначаване, символ на всичко порочно и сбъркано в управлението на България.
Паралелно с това, обаче, текат и други сюжетни линии. А аз съм дълбоко убедена, че те някъде се преплитат. Една от тях е „разводът” на Цветан Василев с въпросния Пеев. Друга е полуоставката на полуправителството О. Трета е „Южен поток”, четвърта е партийният проект ББЦ a.k.a #Цензурата. Още сюжети са и АБВ, АЕЦ Белене, Оперативните програми по Европейските фондове, българския тЕврокомисар, лидерът на ПЕС, сриването на доверието в институциите и т.н, и т.н. И това са само свързаните тясно помежду си теми. Според мен де.
Само че всеки ден, не, буквално всеки час в пространството се хвърлят нови и нови бомби и агенции като ПИК са техни пророци. И, лично аз, се чувствам като малко коте, което гледа тенис мач по телевизора. Толкова се захласва да след топката по корта, че само не е усетило кога му е прилошало и е повърнало. А всъщност не разбира от тенис и не го интересува.
В същото време глобалният свят (да, да знам, че е тавтология) се тресе.. и се тресе не много далеч от нас. Поне Украйна, Ирак и Сирия не са. А ние тук си се тресем локално. Темата на деня е развод между, може да се каже, ключов политик и ключов банкер, за които всички говорят, че са поделили държавната икономика и голяма част от медиите. Проблемът не е разводът. А предшестващият го брак. И то не конкретният брак, а средата, която позволява подобен брак да се развива.
Шум и тенис топки. И ние се опитваме да ги хванем всичките. И не се усещаме как ни прилошава и повръщаме. Лошото е, че скоро ще почнем да се давим в собственото си повърнато. Защото не се усещаме.
Нищо случайно няма в този живот. Преди дни ми попадна книга на Джером Джером – Изкуството да пътуваш зад граница (или поне това е превода). Там има един пасаж за тишината. От точно този пасаж имах нужда:
Да запазим мълчание за известно време не означава, че спираме да мислим.
Освен това, гузната съвест, а нашият така наречен политически елит има в големи запаси от стоката, има рефлекса да запълва неловката тишина с думи.. и много често, неволно, казва точно това, което не желае да бъде казано.
Следващите няколко дни ще запазя мислите за себе си. Имам нужда от тишина. И защото се познавам, ще уточня: това не означава, че няма да шервам линкове на новини. Просто няма да ги коментирам. И няма да задавам въпроси, поне не гласно.
Имам нужда от тишина в собствената си глава.
Защото от шума ставаме неми, слепи и глухи… морално.
