НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Това е само началото: терористът от Нова Зеландия е сигнал за нещо ново

Време за четене: 4 мин.

На 15 март 2019 г. медиите разтърсиха света с новините за атентат в Нова Зеландия, при който бяха разстреляни 50 души. 28-годишен мъж от Австралия, който ще остане неназован в тази статия, нахлу с оръжия в две джамии.

Изписаха се многобройни статии, версии, анализи и речи, разпространени мигновено от глобалните медии до всеки край на света. Уви, на практика всички те звучаха почти еднакво, изпразнени от по-дълбоко съдържание или анализ, предпочитащи удобния и безопасен път на повтаряне на едно и също: кратка история на извършителя като „бял супремасист“ и стандартното заклеймяване на нападението.

Докато второто е крайно наложително и всеки нормален човек би следвало категорично да заклейми атентата, то първото изисква доста повече, за да разберем корените на случилото се и пълния контекст около феномена на „белите терористи“.

Акселерация

Първият елемент, който основните медии пропускат или грешат е това, че атентаторът от Крайстчърч изобщо не е еднакъв във възгледите и намеренията си като Андерш Брейвик и редица други крайно десни терористи през годините. Всъщност тук се крие и основната заплаха за това да не си извадим правилната поука и анализ от случката. Когато човек прочете манифеста на австралиеца, както направих през последните дни, и го сравните с манифеста и написаното от Брейвик или предишни крайно десни терористи като Теодор Казински, ще установите нещо доста плашещо. Идеите и мотивациите, които карат екстремистите в крайната десница да прибягват до терористични атентати стават все по-малко „крайни“, все по-умерено десни, все по-далеч от конспиративните, радикални кътчета на неонацистките среди.

Докато Казински изгражда цяла радикална философия от конспирации за пълзящ тоталитаризъм, а Брейвик рецитира неонацистки мантри за еврейски световен заговор, то атентаторът от Нова Зеландия предимно фокусира мотивацията си около масовата миграция към белите и християнски (или пост-християнски) общества и политическата репресия спрямо хората като него, които желаят да говорят публично срещу тази миграция.

Независимо какво е личното мнение на човек за този казус и дали има подобна заплаха от масова миграция, фактът е, че с постепенното „смекчаване“ на причините крайната десница да прибягва до терористични атентати логичният резултат е те да зачестяват. Все пак доста повече хора са умерено-десни, притеснени от масовата миграция, отколкото неонацисти, вярващи в Новия световен ред на евреите и илюминатите като Андерш Брейвик.

Следователно, ако до преди време се изискваше много високо ниво на индоктринация и радикализация с години в най-крайните кътчета на конспиративните теории, за да се създаде подобен терорист като Брейвик, то днес вече самият факт, че определени бели и християнски общества биват подлагани на масова миграция е достатъчен да тласне предишно умерено-десни индивиди към подобни действия.

Причините

Прекалено лесно би било причината за това да обясним само с обвинение към десните среди, към културата на интернет „Алт-Райт“ или още повече пък с политици като Тръмп. Истината е, че вина за това има предимно либералният режим в много западни общества, който направи две основни неща, за да тласне дори умерената, анти-имиграционна десница, към крайни действия.

На първо място това бе самата масова миграция: отварянето широко на границите на западните общества за огромна по размери и исторически проценти легална миграция на хора, предимно от Африка и Азия. Това постави населенията на тези общества пред свършен факт – просто приемете, че в бъдеще ще станете малцинство, защото никой не ви пита. Решението е взето, миграцията е нужна, глобализмът и либерализмът победиха. Всеки пореден ислямски атентат в Европейско или Западно общество, причинен от представител на тази масова миграция, отеква в средите на десните, радикализира ги и събужда онази стара, племенна омраза, която е непреодолима част от човешката природа.

На второ място идва наложения апарат за политическа коректност, всъщност идеологическа цензура, който стигматизира като „расист“ всеки, който се опита открито и незавоалирано да адресира въпросния демографски и миграционен процес. Когато кариерите на журналисти, академици, политици или обикновени хора са застрашени ако използват грешната думичка, грешната интонация дори при обсъждането на този феномен – то логично това ще тласне умерените десни и националисти към отчаяние, крайност и радикализация. Ако за тях и нативизмът им няма място в общоприетите среди на политически разговор, то такова място много бързо ще се намери в средите на радикалите.

Бъдещето е по-скоро мрачно

Тези атентати няма да спрат. Те ще стават все по-чести, защото причините за тях се задълбочават. Двата „двигателя“ на крайно-дясната реакция – демографската трансформация от една страна и либералната цензура от друга, не просто не губят скорост, а набират инерция с всяка изминала година. В страни като Нова Зеландия, Англия, Франция или Швеция вече цели градове са загубили коренното си демографско мнозинство (например Лондон от 2011 г. насам), докато все по-малко е нужно, за да получи човек стигмата „расист“. Резултатът от тези два фактора, следователно, ще бъде продължаващо изместване на умерено-десните към крайната десница, а всяко радикално крило – било то на десница или левицата, на ислямистите или християните, на атеистите или зелените, ражда тероризъм.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!