НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Това е само началото: терористът от Нова Зеландия е сигнал за нещо ново

Време за четене: 4 мин.

На 15 март 2019 г. медиите разтърсиха света с новините за атентат в Нова Зеландия, при който бяха разстреляни 50 души. 28-годишен мъж от Австралия, който ще остане неназован в тази статия, нахлу с оръжия в две джамии.

Изписаха се многобройни статии, версии, анализи и речи, разпространени мигновено от глобалните медии до всеки край на света. Уви, на практика всички те звучаха почти еднакво, изпразнени от по-дълбоко съдържание или анализ, предпочитащи удобния и безопасен път на повтаряне на едно и също: кратка история на извършителя като „бял супремасист“ и стандартното заклеймяване на нападението.

Докато второто е крайно наложително и всеки нормален човек би следвало категорично да заклейми атентата, то първото изисква доста повече, за да разберем корените на случилото се и пълния контекст около феномена на „белите терористи“.

Акселерация

Първият елемент, който основните медии пропускат или грешат е това, че атентаторът от Крайстчърч изобщо не е еднакъв във възгледите и намеренията си като Андерш Брейвик и редица други крайно десни терористи през годините. Всъщност тук се крие и основната заплаха за това да не си извадим правилната поука и анализ от случката. Когато човек прочете манифеста на австралиеца, както направих през последните дни, и го сравните с манифеста и написаното от Брейвик или предишни крайно десни терористи като Теодор Казински, ще установите нещо доста плашещо. Идеите и мотивациите, които карат екстремистите в крайната десница да прибягват до терористични атентати стават все по-малко „крайни“, все по-умерено десни, все по-далеч от конспиративните, радикални кътчета на неонацистките среди.

Докато Казински изгражда цяла радикална философия от конспирации за пълзящ тоталитаризъм, а Брейвик рецитира неонацистки мантри за еврейски световен заговор, то атентаторът от Нова Зеландия предимно фокусира мотивацията си около масовата миграция към белите и християнски (или пост-християнски) общества и политическата репресия спрямо хората като него, които желаят да говорят публично срещу тази миграция.

Независимо какво е личното мнение на човек за този казус и дали има подобна заплаха от масова миграция, фактът е, че с постепенното „смекчаване“ на причините крайната десница да прибягва до терористични атентати логичният резултат е те да зачестяват. Все пак доста повече хора са умерено-десни, притеснени от масовата миграция, отколкото неонацисти, вярващи в Новия световен ред на евреите и илюминатите като Андерш Брейвик.

Следователно, ако до преди време се изискваше много високо ниво на индоктринация и радикализация с години в най-крайните кътчета на конспиративните теории, за да се създаде подобен терорист като Брейвик, то днес вече самият факт, че определени бели и християнски общества биват подлагани на масова миграция е достатъчен да тласне предишно умерено-десни индивиди към подобни действия.

Причините

Прекалено лесно би било причината за това да обясним само с обвинение към десните среди, към културата на интернет „Алт-Райт“ или още повече пък с политици като Тръмп. Истината е, че вина за това има предимно либералният режим в много западни общества, който направи две основни неща, за да тласне дори умерената, анти-имиграционна десница, към крайни действия.

На първо място това бе самата масова миграция: отварянето широко на границите на западните общества за огромна по размери и исторически проценти легална миграция на хора, предимно от Африка и Азия. Това постави населенията на тези общества пред свършен факт – просто приемете, че в бъдеще ще станете малцинство, защото никой не ви пита. Решението е взето, миграцията е нужна, глобализмът и либерализмът победиха. Всеки пореден ислямски атентат в Европейско или Западно общество, причинен от представител на тази масова миграция, отеква в средите на десните, радикализира ги и събужда онази стара, племенна омраза, която е непреодолима част от човешката природа.

На второ място идва наложения апарат за политическа коректност, всъщност идеологическа цензура, който стигматизира като „расист“ всеки, който се опита открито и незавоалирано да адресира въпросния демографски и миграционен процес. Когато кариерите на журналисти, академици, политици или обикновени хора са застрашени ако използват грешната думичка, грешната интонация дори при обсъждането на този феномен – то логично това ще тласне умерените десни и националисти към отчаяние, крайност и радикализация. Ако за тях и нативизмът им няма място в общоприетите среди на политически разговор, то такова място много бързо ще се намери в средите на радикалите.

Бъдещето е по-скоро мрачно

Тези атентати няма да спрат. Те ще стават все по-чести, защото причините за тях се задълбочават. Двата „двигателя“ на крайно-дясната реакция – демографската трансформация от една страна и либералната цензура от друга, не просто не губят скорост, а набират инерция с всяка изминала година. В страни като Нова Зеландия, Англия, Франция или Швеция вече цели градове са загубили коренното си демографско мнозинство (например Лондон от 2011 г. насам), докато все по-малко е нужно, за да получи човек стигмата „расист“. Резултатът от тези два фактора, следователно, ще бъде продължаващо изместване на умерено-десните към крайната десница, а всяко радикално крило – било то на десница или левицата, на ислямистите или християните, на атеистите или зелените, ражда тероризъм.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!