fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Това е само началото: терористът от Нова Зеландия е сигнал за нещо ново

Време за четене: 4 мин.

На 15 март 2019 г. медиите разтърсиха света с новините за атентат в Нова Зеландия, при който бяха разстреляни 50 души. 28-годишен мъж от Австралия, който ще остане неназован в тази статия, нахлу с оръжия в две джамии.

Изписаха се многобройни статии, версии, анализи и речи, разпространени мигновено от глобалните медии до всеки край на света. Уви, на практика всички те звучаха почти еднакво, изпразнени от по-дълбоко съдържание или анализ, предпочитащи удобния и безопасен път на повтаряне на едно и също: кратка история на извършителя като „бял супремасист“ и стандартното заклеймяване на нападението.

Докато второто е крайно наложително и всеки нормален човек би следвало категорично да заклейми атентата, то първото изисква доста повече, за да разберем корените на случилото се и пълния контекст около феномена на „белите терористи“.

Акселерация

Първият елемент, който основните медии пропускат или грешат е това, че атентаторът от Крайстчърч изобщо не е еднакъв във възгледите и намеренията си като Андерш Брейвик и редица други крайно десни терористи през годините. Всъщност тук се крие и основната заплаха за това да не си извадим правилната поука и анализ от случката. Когато човек прочете манифеста на австралиеца, както направих през последните дни, и го сравните с манифеста и написаното от Брейвик или предишни крайно десни терористи като Теодор Казински, ще установите нещо доста плашещо. Идеите и мотивациите, които карат екстремистите в крайната десница да прибягват до терористични атентати стават все по-малко „крайни“, все по-умерено десни, все по-далеч от конспиративните, радикални кътчета на неонацистките среди.

Докато Казински изгражда цяла радикална философия от конспирации за пълзящ тоталитаризъм, а Брейвик рецитира неонацистки мантри за еврейски световен заговор, то атентаторът от Нова Зеландия предимно фокусира мотивацията си около масовата миграция към белите и християнски (или пост-християнски) общества и политическата репресия спрямо хората като него, които желаят да говорят публично срещу тази миграция.

Независимо какво е личното мнение на човек за този казус и дали има подобна заплаха от масова миграция, фактът е, че с постепенното „смекчаване“ на причините крайната десница да прибягва до терористични атентати логичният резултат е те да зачестяват. Все пак доста повече хора са умерено-десни, притеснени от масовата миграция, отколкото неонацисти, вярващи в Новия световен ред на евреите и илюминатите като Андерш Брейвик.

Следователно, ако до преди време се изискваше много високо ниво на индоктринация и радикализация с години в най-крайните кътчета на конспиративните теории, за да се създаде подобен терорист като Брейвик, то днес вече самият факт, че определени бели и християнски общества биват подлагани на масова миграция е достатъчен да тласне предишно умерено-десни индивиди към подобни действия.

Причините

Прекалено лесно би било причината за това да обясним само с обвинение към десните среди, към културата на интернет „Алт-Райт“ или още повече пък с политици като Тръмп. Истината е, че вина за това има предимно либералният режим в много западни общества, който направи две основни неща, за да тласне дори умерената, анти-имиграционна десница, към крайни действия.

На първо място това бе самата масова миграция: отварянето широко на границите на западните общества за огромна по размери и исторически проценти легална миграция на хора, предимно от Африка и Азия. Това постави населенията на тези общества пред свършен факт – просто приемете, че в бъдеще ще станете малцинство, защото никой не ви пита. Решението е взето, миграцията е нужна, глобализмът и либерализмът победиха. Всеки пореден ислямски атентат в Европейско или Западно общество, причинен от представител на тази масова миграция, отеква в средите на десните, радикализира ги и събужда онази стара, племенна омраза, която е непреодолима част от човешката природа.

На второ място идва наложения апарат за политическа коректност, всъщност идеологическа цензура, който стигматизира като „расист“ всеки, който се опита открито и незавоалирано да адресира въпросния демографски и миграционен процес. Когато кариерите на журналисти, академици, политици или обикновени хора са застрашени ако използват грешната думичка, грешната интонация дори при обсъждането на този феномен – то логично това ще тласне умерените десни и националисти към отчаяние, крайност и радикализация. Ако за тях и нативизмът им няма място в общоприетите среди на политически разговор, то такова място много бързо ще се намери в средите на радикалите.

Бъдещето е по-скоро мрачно

Тези атентати няма да спрат. Те ще стават все по-чести, защото причините за тях се задълбочават. Двата „двигателя“ на крайно-дясната реакция – демографската трансформация от една страна и либералната цензура от друга, не просто не губят скорост, а набират инерция с всяка изминала година. В страни като Нова Зеландия, Англия, Франция или Швеция вече цели градове са загубили коренното си демографско мнозинство (например Лондон от 2011 г. насам), докато все по-малко е нужно, за да получи човек стигмата „расист“. Резултатът от тези два фактора, следователно, ще бъде продължаващо изместване на умерено-десните към крайната десница, а всяко радикално крило – било то на десница или левицата, на ислямистите или християните, на атеистите или зелените, ражда тероризъм.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ