fbpx

НОВО

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Възпитание на изразяването – сбъднатото пророчество на Оруел

През 1949 г. английският писател Джордж Оруел публикува написания си през 1948 г. роман „1984” – антиутопия, в която действието се развива във въображаемата свръхдържава Океания, включваща териториите в Западното полукълбо, Британските острови, Австралазия, Полинезия...

Колосът на глинени крака

Целогодишна победа Тази година, вместо на 9-ти май, Русия отбеляза своя своеобразен най-важен ден в годината на 24-ти юни. В последните години, приготовленията за 9-ти май започват все по-рано през есента.  Тогава се разработват новите празнични пана, знамена и украси...

Три мнения за случая във Войводиново

Време за четене: 9 мин.

Какво да правим след случая във Войводиново?

Димитър Петров

Димитър Петров

автор

Има граници, чието преминаване задължава извършването на (остра) ответна реакция. Има престъпления, чието недостатъчно сурово наказване е по-голямо престъпление от самите тях.

Такъв е случаят с жестоко пребития военнослужещ в село Войводиново. Ритниците в главата на паднал на земята и изпаднал в безсъзнание човек са еднозначно варварство. В комбинация със заканите „няма да го оставим, ще го довършим”, е повече от видно, че става дума за брутална, нечовешка жестокост. На която държавата следва да отговори със същото.

Оставането в ареста е най-малкото, което заслужават двамата побойници. Сега, по време на следствието, върху тях трябва да се стовари целия ад на Гуантанамо и Абу Гариб, взети заедно – физически изтезания, ритуали на унижение, психоатаки, психотропни вещества… Да, формално това е незаконно и България рискува да бъде осъдена в Страсбург, но евентуалният възпитателен ефект върху други индивиди, склонни на подобни мерзости (особено ако запис от изтезанията стигне до медиите) би бил многократно по-голям от обезщетенията, които би се наложило да платим.

(А ако се окаже, че пребитият Валентин Димов е бил в униформа, то обвинението трябва незабавно да се преформулира от “нанасяне на средна телесна повреда” в “престъпление срещу държавата и тероризъм”.)

Необходимо е също и законът да “развърже ръцете” на полицаи и военни (когато са в униформа), а също и на лекари и учители (при изпълнение на служебни задължения). Когато някой от тях е обект на нападение, да може законово да се защити, използвайки огнестрелно оръжие.

Все по-често разбираме за случаи на ужасяваща жестокост, на която трябва да се пречупи гръбнака. Силово, безапелационно и безпощадно. Наказателният кодекс следва да се промени така, щото тежките посегателства срещу личността (не само убийство и грабеж, но и побой и изнасилване) да се наказват много по-сурово.

Неотдавна бях свидетел на най-голямото падение, което съм виждал в 40-годишния си живот – 120-килограмов бабаит удряше с юмруци в лицето 50-килограмово момиче. Озаптихме го, викнахме полиция, момичето подаде жалба, аз и още един свидетел писахме сведения и биячът бе задържан за 24 часа. Впоследствие разбрах, че момичето е оттеглило жалбата и всичко приключва дотук.

В една друга реалност само свидетелските показания биха били достатъчни за стартиране на наказателно производство, което, при успешен завършек, води до минимум 15 години лишаване от свобода при строг режим. А за да няма пренаселване на затворите, престъпления като кражба, измама, вземане на подкуп и т.н. следва да се наказват не със затвор, а с многочислена глоба, която се изплаща чрез общественополезен труд.

Добра идея е също и да се въведе “данъчен минимум” – всеки мъж в активна възраст внася определено количество данъчни постъпления. Който не покрива минимума, “доплаща” разликата отново чрез общественополезен труд.

Но да се върне на нашия случай. Оказа се, че двамата биячи, макар и съответно на по 17 и 21 години, са абсолютно неграмотни. За такива като тях и за всички други, които не са покрили някакъв базов образователен стандарт (например, завършен 10-и клас) трябва да се създадат “училища от затворен тип”, където да се провежда принудително ограмотяване. Без значение какво мислят по въпроса разните хелзинкски комитети и други правозащитни негодници.

Като стана дума за правозащитните организации, нека да помислим и как да намалим тяхната вредителска дейност. Ако дадено НПО се финансира от чужбина (извън ЕС) и прокарва зловредни практики (мързел, чувство за привилегированост и безнаказаност), то следва да попадне под ударите на “Закон против моралното разложение” и да отговаря пред съда за антидържавна дейност. А защо не и за шпионаж.

Като за начало, това е. Или ще си  върнем държавата, или… Нататък не ми се мисли.

Оригинална публикация

По счупени глави ли ще търсим цигански гета?

Михаил Кръстев

Михаил Кръстев

Редактор на "Либертарианецъ"

През последните дни сте прочели, а и през следващите ще прочетете много мнения и анализи за случая в село Войводиново, при който двама цигани пребиха и пратиха в болница военен при битов конфликт. Ще прочетете колко е сериозен проблемът с циганското малцинство в България, както и как няма никакъв резултат от вложените десетки милиони левове в различните стратегии за интеграция и декади на ромското включване. Ще прочетете протестите срещу това циганско нападение и други като него не носят дългосрочен резултат, а трябва да се заложи на изкарване на младите представители на този етнос от гетата, да се разчита на образоването и интеграцията им. Ще прочетете как знайни и незнайни политици се опитват да яхнат всеки подобен етнически конфликт с цел извличане на електорални ползи, без реално да се интересуват от благото на участниците в него. Ще прочетете още много подобни текстове и почти всеки от тях ще поддържа правдива теза.

 

При толкова много интелектуални усилия в тази насока, кощунство би било да ангажирам вниманието ви с поредната доза „откриване на топлата вода“ по циганския въпрос в България. Една такава „вода“ обаче изглежда толкова добре прикрита, че си заслужава да се отдадем на мисловно издирване, за да открием един същински оазис на чиновническото безхаберие. „Всички постройки в ромската махала във Войводино са незаконни“ изрева вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов и стотици, ако не и хиляди негови симпатизанти сбърчиха вежди в справедлив гняв. Към кого обаче е насочен гнева? Към циганите, разбира се.

 

А не забравяме ли някого? Кой е позволил съществуването на това гето в продължение на 30 години? Разбира се, става въпрос за общинските власти и ДНСК, които десетилетия, повтарям, десетилетия са си затваряли очите за проблема. Явно българските общини и Дирекцията за национален строителен контрол използват за индикатор за незаконни строежи етническото напрежение, тъй като с почти чародейна лекота установява незаконни постройки в циганските махали, всеки път когато нечия глава бъде сцепена. Подтикнати от мазохизма на непримиримостта срещу чиновническата държава, можем да проверим колко ни струва издръжката на ДНСК – 7.3 млн. лв. на година.

 

Може би аз съм прекалено критичен, но когато данъкоплатците отделят 7.3 млн. лв. от изработените си пари за строителен контрол, то следва да бъде намерен по-добър индикатор за незаконни строежи от разбитата глава на командоса Валентин Димов. Нелепо е и да попадаме и на потвърждение от кметовете на Войводиново и община Марица, че „всички къщи в махалата са незаконни“. След като спокойно можем да разсъдим, че законността им не зависи строго от нападението на двамата братя срещу военния, то някой, дори много хора, не са си свършили работата. Работа, за която им е платено прещедро от републиканския бюджет, да повторим.

 

Колкото и силна да е неприязънта ни към агресорите, особено с оглед на статистически податливия им към криминални прояви етнос, двойно по-гневни трябва да сме към тези, които са назначени, за да упражняват закона, но не го правят. Защото докато разчитаме на случайни сблъсъци, за да оповестим незаконността на едно гето и се ангажираме със събарянето му, гетата ще продължават да се плодят, с десетки. Ентусиазмът на циганите да нарушават закона и да вдигат постройки където им попадне би бил значително ограничен, ако къщите им биват разрушавани с нужната скорост и честота. Простата логика сочи, че няма да им е рентабилно да ги строят.

Оригинална публикация

Във Войводиново пак пилета бият прасета

Тома Петров

Тома Петров

редакционен съвет

“Пилета бият прасета, брат” – това беше рекламният слоган на поредица компютърни игри от близкото минало. Това е и начинът, по който мнозина наши сънародници – от онези, умните и красивите, протестърите, елита на нацията, в чието число са и лелките, емигрирали в чужбина “по любов” – точно същите, които имат претенцията волята им да има императивен характер над всички и всичко възприемат нас, останалите българи като прасета.

 

Често ще ги чуеш да коментират по между си или шумно по медиите (до които уж нямали достъп) как това или онова било свинщина. Че беден пенсионер прави зимнина било свинщина и не било никак европейско. В Берлин не правели така. В Париж пък не играели хоро. Във Виена нямало кукери. В Лондон не скачали за кръста на Йордановден. Това всичко било свинщина, типично българска и мутренска, така я определят. Самите те не били прасета, казват. Били “европци”. Ходили са веднъж даже до Лувъра – в неделя, че е без пари. Ганьо не може да се прецака лесно.

 

Но нещо по тоя случай във Войводиново не се изказват. Правят се на заети, че са възмутени от поредната “свинщина” – че деца играели хоро в басейн. Мутренски и свински явно могат да се държат само българите. А беше пребит български войник. От онези, които трябва гордо да съхраняват националното ни достойнство. От онези, които трябва да ни пазят в случай на война. Същите, за изборът на чиито самолети не спираме да спорим.

 

Случилото се във Войводиново също е част от война. Само че тиха. Война на цивилизация и варвари. Война на утроби. Война на хора, които изпращат децата си в чужбина за да учат срещу такива, които ги изпращат за да просят и проституират. Война, чиито изход вече е решен и остава само времето да го разкрие на който не е разбрал какво се случва.

 

Пилета бият прасета, брат. Във Войводиново този път. Предния беше в Ботевград. Преди това беше Ихтиман. По преди това беше Захарна фабрика. Първия път никой не помни. Знае се само, че някъде в миналото беше Катуница. Всеки път е “единичен инцидент” на политкоректния език, който е превзел казионните медии. Всеки път е новина между спорта и прогнозата за времето. Единственото митът за някой си Арлин Антонов хвърля дългата си сянка, държи националното самочувствие и подклажда огънят на саморазправата.

 

Интересно защо всички тези, които с погнуса наричат сънародниците си “прасета” и при всеки “единичен инцидент” защитават “пилетата” я като Матросов на амбразурата, я с мълчанието си твърдят, че живеят някъде из необятната Европа, а не в циганската махала в Лом? Дали там не е достатъчно европейско заради българите или заради някой друг?

 

“Пилетата” не са лоши сами по себе си. Те просто са различни от “прасетата”. Техните свинщини обаче са забранени за критика. Те не носят вина, освободени са от такава. Но пък ги имаме за пълноправни граждани. Цивилизационните разлики не се коментират. Пред тях по “европски” маниер си затваряме очите докато не стане твърде късно. Докато вандалите не превземат Рим. Междувременно пишем думата “патриот” с умишлена правописна грешка в отчаян опит да не ни помислят за българи.

 

“Пилетата” не просто могат да бият прасетата безнаказано, но и явно така е редно. Има нещо твърде общо между “пилетата” и самообявилият се елит на нацията на “прасетата” – ненавистта към независимата българска държавност и държавотворния народ. Отново теми табу.

 

Докато си играем на “Не съм свиня, че да ям лютеница” и “Има и добри и работливи “пилета”, познавам две такива” демографията си казва думата. Бъдещето на държавата пребива пазителите на нацията.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ