[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section”][et_pb_row admin_label=”row” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Президентът Доналд Тръмп извади САЩ от Парижкото споразумение за климата и, интересно, не защото не вярва в предизвиканото от човека глобално затопляне, нещо, което можехме да очакваме, тъй като по време на неговата кампания той нарече глобалното затопляне “измама”. Той би могъл да използва много различни аргументи , за да постави под въпрос теорията, че изменението на климата се дължи основно на човешката дейност. Вместо това той използва икономически аргументи.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid” saved_tabs=”all”]
Подписването на Парижкото споразумение би наложило големи разходи на американската икономика, без да окаже значително влияние върху глобалното затопляне.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
В речта си Тръмп цитира проучване на „Асоциацията на националните икономически изследователски център“, според което споразумението от Париж ще струва на САЩ 2,7 милиона работни места до 2025 г., което ще доведе и до загуба на загуби от 3 трилиона долара до 2040 г. Тръмп също цитира прогнозата, че Парижкото споразумение би довело до по-малко затопляне с 0,2 градуса по Целзий, което има тривиално въздействие върху глобаното затопляне. Така че проект, който има значителни разходи и много малко предимства, би трябвало да бъде отхвърлен.
Не е изненадващо, че решението му беше незабавно оспорено от поддръжниците на Парижката спогодба. Първото им действие, както обикновено, бе да се oмаловажи икономическия доклад , като се дискредитират авторите му: докладът е изготвен от „Американския съвет за капиталово формиране“, който получава дарения от Exxon-Mobil и “Petrol Institute”. И разбира се, за разлика от прогнозите за промяната на климата, дългосрочните макроикономически прогнози са много несигурни.
Независимо от това дори и най-силните защитници на Парижката спогодба не могат да отрекат, че развитите страни имат значителни разходи, т.е. 100 млрд. долара годишно (от 2020 г.) за финансиране на климата, които се събират във „Фонд за зелен климат“ (ФЗК). Въпреки че частният сектор би трябвало да допринесе за финансирането, факта е, че данъкоплатците от развитите страни субсидират ФЗК. В момента в ФЗК има 10 млрд. долара, събрани предимно от американски, европейски, канадски, японски и австралийски данъкоплатци, като САЩ до оттеглянето им от спорозумението са допринесли с 3 млрд. долара. Досега не успях да намеря никакви следи от вноски от частния сектор, което не е изненадващо, като се има предвид, че индексът на глобалната чиста енергия на S & P е загубил 15% годишно през последните 10 години.
Така че Тръмп е прав, тъй като споразумението представлява масивно прехвърляне на богатство от трилиони долари от развитите страни към развиващите се страни. Служителите на ООН, отговарящи за екологичната политика, признаха това; Отмар Едхенхофер , който е председателствал съвместно работната група на Междуправителствения панел на ООН по въпросите на изменението на климата от 2008 г. до 2015 г., заявява: “Трябва да се освободим от илюзията, че международната политика в областта на климата е политиката за околната среда … Ние фактически преразпределяме богатството на света . ”
Повратната точка?
Втората реакция е да се твърди, че Тръмп е избирал изследване, което показва единствено понижение с 0,2 градуса на глобалното затопляне. Според Climate Scoreboard , в сътрудничеството с MIT и Climate Interactive: “Пълното прилагане на настоящото Парижко спорозумение плюс всички обявени стратегии от средата на века ще намалят очакваното затопляне до 2100 г. с до 3,3 градуса по Целзий, което представялва спад от 0,9 градуса в сравнение с прогнозната температура от 4,2 градуса по Целзий ако не се прилага спорозумението.”
Това би означавало, че ще се похарчат трилиони долари, за да се намали глобалното затопляне само с 21%. Като се има предвид значителната несигурност при изготвянето на прогнози за 80-годишен хоризонт, това намаление не изглежда статистически значимо, за разлика от разходите. Освен това 3,3 градуса по Целзий е над “повратната точка”, където глобалното затопляне ще излезе извън контрол. Прилагането на Парижката спогодба е като желанието да се изгради мост над река, но с ресурси за изграждане на само 20% от моста. В този случай е по-добре да не се изгражда мост и да се мисли за алтернативи, за да се стигне до другата страна.
Третата критика относно решението на Тръмп е, че Парижкото спорозумение не е обвързващ ангажимент. През 2015 г. Европейският Съюз искаше да го направи обвързващ ангажимент, но единственият начин да се подпишат всички участници е въпросният договор да е необвързващ. Страните могат да определят свои собствени цели и да ги преразгледат по всяко време. Ако не успеят да постигнат целите си, няма наказание. Така че критиците на “Тръмп” искат той да следва лицемерното отношение на своите колеги политици: да се преструва, че се ангажира без намерение да го прави. Във време, когато гласоподавателите стават все по-скептични по отношение на мейнстрийм политиците, това наистина е забележителна постъпка.
Решението на президента Тръмп да се оттегли от Парижкото споразумение не трябва да бъде изненада. Тръмп не е традиционен политик, ръководен от идеология. Той е бизнесмен, който търгува с разходи и ползи. Дори защитниците на спорозумението признават, че въздействието на Парижкото споразумение върху климата през 2100 г. ще бъде тривиално. В същото време, ако ангажиментите бъдат спазени, разходите за данъкоплатците на развитите страни ще бъдат значителни и честните европейски политици трябва да разкрият това на своите избиратели. Ако ангажиментите не се спазват, цялото Парижко споразумение е упражнение в едно крайно лицемерие. И така, аз вярвам, че решенеито на Тръмп да оттегли САЩ от Парижкото спорозумение трябва да се подкрепя, вместо да се отхвърля, защото е резонно и се обосновава на икономически аргументи.
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
