За и Против сделката със Саудитска Арабия

[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section”][et_pb_row admin_label=”row” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”1_2″][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid” use_border_color=”on” border_color=”#0c71c3″]

Първата държава, която Доналд Тръмп посети в първото си външно посещение като президент на САЩ беше Саудитска Арабия. В Риад той подписа най-голямата сделка за доставка на военна техника в историята на обща стойност от 350 млрд. долара. Важно уточнение е, че като президент на най-голямата икономика и военна сила в света Тръмп има цялото право, което му дава конституцията на страната да подпише подобна сделка, защото в крайна сметка тя ще има позитивен ефект върху икономиката на САЩ.

Причините за този остър завой във външната политика на Тръмп могат да се търсят и в желанието на САЩ и Запада да балансират разпределението на силите в Близкия Изток, където за надмощие от една страна се борят сунити и шиити, Израел срещу всички арабски държави, а от друга страна САЩ и Русия. Това, обаче което е неоспорим факт е, че подобна политика на вмешателство и всякакви опити за установяването на баланс в тази толкова волатилна част на света е исторически доказано, че са неуспешни и генерират повече агресия, насилие и страдание. Проблемът тук, обаче е изцяло морален и е свързан с платформата за външна политика, които Тръмп водеше през кандидат президентския цикъл.

Ще започна с важното въведение, че към момента в Саудитска Арабия има наложен ефективен шариат. Християните там нямат право да влизат в една немалка част от страната, жените нямат право да шофират без придружител, често убиват с камъни жени, а хомосексуалистите биват хвърляни от високи сгради. Държавата се управлява от ислямска теократична монархия, която напълно целенасочено задушава в зародиш всякакви демократични процеси. Освен това Саудитска Арабия е един от най-големите спонсори на радикален ислям в света. Възможността за развитието на Ал-Кайда и Ислямска държава в Сирия и Ирак беше постигнато основно благодарение на милиардите доалри инвестирани отстрана на Саудитска Арабия и Катар във военна и медийна подкрепа на тези радикални групировки.

Освен това Саудитка Арабия, Катар и Кувейт от години водят стратегия за постоянно и целенасочено разпространяване на салафизма в Европа през финансирането на джамии, религиозни училища, медии, тинк-танкове и проповедници. Това най-често става през неправителствени организации като Saudi Muslim World League, Sheikh Eid Bin Mohammad al-Thani Charitable Association и Kuwaiti Revival of Islamic Heritage Society (RIHS). Като всяка една от тях е забранена в САЩ и Русия за връзки с Ал-Кайда. Важен елемент, е че доста често Доналд Тръмп и една немалка част от американските политици говорят за Иран като за най-големия донор на радикален ислям в света. Замислете се, обаче кога за последен път в Западна Европа имаше терористичен атентат извършен от шиити? Освен всичко това Саудитска Арабия от години води ужасяваща война в Йемен където с американско оръжие се извършва геноцид върху беззащитни хора.

И точно тук идва и фундаменталния морален проблем с тази сделка. Самият Доналд Тръмп беше избран преди всичко като човек, който да се противопостави срещи естаблишмънта и политическата класа. Като човек, който да бъде антипод на средностатистическия политик, който е готов да излъже избирателите си само и само да бъде избран на дадена позиция. Тук започва и дълбокия когнитивен дисонанс между гражданина и президента Тръмп. През годините той винаги е държал изключително твърда позиция срещи Саудитска Арабия.

През 2011 година в книгата си „Time to Get Tough: Making America #1 again”, той казва следното за Саудитка Арабия: „Те са най-големия спонсор на тероризъм в света. Саудитска Арабия използва нашите петро долари, нашите собствени пари да финансира терористите, които избиват нашите хора, докато саудитите разчитат на нас да ги пазим“.

На предизборно събитие през 2016 година той ясно казва, че Саудитска Арабия може би има нещо общо с извършването на  9/11. http://www.mediaite.com/online/trump-says-very-secret-papers-may-show-the-saudis-knocked-down-world-trade-center/

В предизборния цикъл, дори и нападна лично саудитския принц, че когато стане президент няма да позволи парите на баща му да оказват влияние върху американската външна политика.

В крайна сметка с подписването на тази сделка Доналд Тръмп продължи дългогодишна стратегия на САЩ и Запада да позволяват на Саудитска Арабия да прави каквото си пожелае в региона в замяна на подобен тип сделки. Как може един президент да говори против радикалния ислямски тероризъм когато с преките си действия според собствените си думи от близкото минало съвсем целенасочено прави най-големия донор на тероризъм в света значима военна сила? Как може да се говори за защита на човешките права, когато в Саудитска Арабия внасянето на библия в страната може да те вкара в затвора? Още по-тъжен елемент е това, че най-вероятно с оръжията, които САЩ ще продаде геноцидът над цивилни, в това число на училища и болници в Йемен ще продължи.

Конкретно тази сделка е еманацията на думата двуличие и е всичко това, срещу което избирателите на Тръмп гласуваха за него.

[/et_pb_text][/et_pb_column][et_pb_column type=”1_2″][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid” use_border_color=”on” border_color=”#e02b20″]

Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп сключи това, което в медийното пространство бива определяно като „най-голямата оръжейна сделка в историята на САЩ“ – основен пакет за продажба на оръжия на стойност 110 милиарда щатски долара за Саудитска Арабия и допълнителни продажби на стойност 350 милиарда долара за периода от следващите десет години.

Самото споразумение получи множество и най-различни критики по линия на това, че САЩ за пореден път снабдяват с оръжия една от страните, станала известна като гнездо на радикален ислям и че чрез него се оказва косвена подкрепа на един радикален режим, който в своите прийоми на управление и обществен порядък представлява отрицание на абсолютно всичко, което би могло да бъде поставено в рамките на западните ценности.

Въпреки това споразумението със Саудитска Арабия следва да се разглежда в контекста на една много по-голяма и обстойна картина, каквато представлява пресечната точка на всички глобални и регионални конфликти в Близкия изток, където са намесени не само политически, религиозни и етнически фактори, но и всички големи световни сили. В действията на президента Тръмп по споразумението си проличава преди всичко последователност, която е част от една дългогодишна традиция не само на американската външна политика, но и тази на западните демокрации спрямо Близкия изток.

Тя включва поддържането на равновесие и баланс на силите в региона, в който си противостоят два основни лагера – този на Саудитска Арабия и този на Иран. Разделени далеч отвъд делението на сунити и шиити, тези две държави се намират в противоречие относно ръководната роля на всяка една от тях в Близкия изток и ислямския свят. Политиката, която водят те, надхвърля регионалните предели на противопоставяне и включва подкрепата за различни ислямистки организации, принадлежащи към една от двете големи секти на исляма – Хамас, Хизбула, Ислямски джихад, Мюсюлманското братство, Ал Кайда, ИДИЛ, Ал-Нусра и др. Близостта на Саудитска Арабия с Турция и постепенното търсене на добри отношения между Иран и Египет е друг аспект от всеобщата картина, която формира двата основни геополитически блока.

Ключов момент в изменението на ситуация се превръща падането на режима на Саддам Хюсеин и вътрешната фрагментация на Ирак. От този момент насетне равновесието на силите в региона се наклони в полза на Иран, които освен своето военно присъствие и сила, започват да установяват все по-голямо икономическо влияние най-вече след сключването на споразумението между ислямската република и западните държави относно иранската ядрена програма, което доведе до падането на санкциите от страна на Запада към режима в Техеран.

Оръжейните сделки на Иран с Китай и Руската федерация и засилването им като регионална сила се превръща в основна причина за търсене на баланс на силите чрез подкрепа за Саудитска Арабия, каквато се изразява в сключването на настоящето споразумение. И докато двете регионални сили се сблъскват индиректно в рамките на конфликта в Сирия, то техният сблъсък сам по себе изолира един друг съществен риск.

Независимо зачестилите през последните години терористични атаки срещу Запада, те все още нямат всеобхватното влияние на цялостна ислямска религиозна война. По същество ислямът има военизирана, интервенцонистка и най-вече интернационална доктрина, която при липсата на противници за своето пълно разгръщане, се насочва навън и съответно ще вземе много по-големи размери от сегашните. Терористичните актове се извършват от организации, които принадлеждат и към двете големи секти на исляма – сунити и шиити.

И в двата случая може да се проследи косвената подкрепа на съответните доминиращи държави в двете групи – Саудитска Арабия и Иран. Въпросът обаче, че конфликтът между двете създава непреодолима бариера за цялостно разгръщане на една много по-голяма и по-агресивна ислямска атака срещу Западния свят. Надмощието на едната спрямо другата и нарушаването на баланса на силите ще даде възможността на тази страна, която и от двете да е тя, да насочи много по-големи ресурси към подкрепата за някоя от нейните прокси-организации и съответно – много по-големи и тежки удари върху европейски и американски градове.

В същото време поддържането на баланса в Близкия изток е пречка пред реализирането на тази възможност. Взаимната сила създава политика на сдържане, от една страна тя не допуска възможността на голям конфликт, като от друга ангажира вниманието към регионални въпроси, което само по себе си изключва предприемането на авантюри с терористичен характер. Равновесието на силите, реализирано чрез сходни на оръжейната сделка на Тръмп действия, представлява такъв тип разумна политика, търсеща една по-широка база за гарантиране на сигурност, която не елиминира непосредствения риск, но видоизменя неговите цели.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”1_2″][et_pb_team_member admin_label=”nfilipov” _builder_version=”3.0.51″ name=”Никола Филипов” position=”автор” facebook_url=”https://www.facebook.com/nikola.filipov/” image_url=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/06/nikola-filipov.png” background_layout=”light” border_style=”solid” animation=”off” twitter_url=”https://twitter.com/NikolaFilipov” linkedin_url=”https://www.linkedin.com/in/nikolafilipov/” saved_tabs=”all” global_module=”3985″]

Завършил Университета в Рединг, Лондонския Университет за Икономика и Социални Науки и УНСС. Мениджър и партньор в редица интернационални финансово-консултантски компании.

[/et_pb_team_member][/et_pb_column][et_pb_column type=”1_2″][et_pb_team_member admin_label=”Личност” _builder_version=”3.0.51″ name=”Димитър Стоянов” background_layout=”light” border_style=”solid” animation=”off” facebook_url=”https://www.facebook.com/deimsto” image_url=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/06/dimitar-stoyanov.png” saved_tabs=”all” global_module=”3982″]

Завършил право в Бургаския Свободен Университет. Юрист и бивш експерт в Министерство на Здравеопазването. Понастоящем консултант към политическия кабинет на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи на Република България

[/et_pb_team_member][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”Раздел” fullwidth=”off” specialty=”off”][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”] [poll id=”2″] [/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Консерваторъ
Консерваторъ