fbpx

Трябва ли неграмотните да гласуват

Знам, че вчера имаше избори и всички говорят за това какво ще стане оттук нататък – ще има ли коалиция, ще има ли правителство и прочие. Не започна ли да ви омръзва? Не искате ли да прочетете за нещо друго? Или има теми, които засенчват всичко останало и политическата битка е от тях? Днес няма да коментираме вчерашните избори, но от уважение към темата ще останем в нея, макар и в нейната спекулативна периферия.

Сред пенливия поток всевъзможни репортажи имаше и един такъв, който специално разказваше за някаква община, където хората са предимно неграмотни. Показваха жени и мъже – все възрастни, – отишли да гласуват и попаднали в цивилизационния сблъсък с една процедура, в която има странни машини, свъсени членове на избирателни комисии и пъстри любопитни репортери, които снимат с камерите си всичко това. “Те са неграмотни!” прошепва свъсен член на избирателна комисия на телевизионната камера и обяснява как не само не умеят да четат, но и не разбират какво точно се извършва, за какво служат тези машини, как работят и какъв продукт произвеждат, ако изобщо произвеждат нещо, защото от тях нищо не излиза. Тоест народът (или поне тоя народ, за който става дума в репортажа) е не само номинално, но и функционално неграмотен. Поради което за него демократичният изборен процес се превръща в невинно страдание.

Трябва ли всички да имат право на глас? Не е обидно неграмотните да нямат. Не е обидно, защото те не са по-некачествени от “образованите”, в някои отношения – напротив, по-истински са, по-човечни. Трябва ли неграмотните да гласуват? А трябва ли жените да воюват? Трябва ли мъжете да гледат бебета? Но ще кажете: много жени воюват и много мъже гледат бебета! Да, също така и много неграмотни гласуват. Друг е въпросът, че ако искаш да си адекватен на този комуникационен свят, да си конкурентоспособен, да си намираш работа и прочие – трябва да си грамотен. Светът е вече такъв, какъвто е. Остава да си грамотен в него, за да можеш да го разбираш и при нужда да го разобличаваш. Но в момента не говорим за грамотността, а за гласуването.

Проблемът е, че гласуването е издигнато в ранг на право, тоест на нещо много хубаво, от което не бива да те лишават. Ако някой те лиши от това право, значи ти причинява зло. Знаете механизма: идват и ти казват, че имаш права, за които до този момент не си подозирал. После започват да те насъскват против всеки, който заплашва да ти ги отнеме. Знаете ли, че човешките права еволюират като всичко останало? Пише го в наръчника на Съвета на Европа за обучение по правата на човека за младежи. Там правата се разглеждат в три поколения, като в последното, естествено, са най-новите – тези, които доскоро не са съществували. Сред тях например са правото на мир и правото на здравословна околна среда. Тоест вече мога да съдя всекиго, който държи запалена дизеловата си кола под прозореца ми. А пък руснаците нарушават правото на мир на украинците. Няма ли да променим някои термини в учебниците по история? Например: от 1939 до 1945 протича второто световно нарушаване на човешкото право на мир.

Чудно нещо са правата. В Афганистан, например, мъжът има право да убие жена си с камъни, ако му изневери. А пък ние, като толерантни и мултикултурни, сме длъжни да зачитаме правата на всяка култура, различна от нашата. Дори да правим компромис с нашите традиции за сметка на техните. И какво правим с правата на мъжете в Афганистан? Очевидно правото и доброто не са едно и също.

Всеобщото избирателно право би трябвало да е право от първо поколение. В една лекция по конституционно право попаднах на следното определение:

Избирателното право е основно, конституционно, политическо право, което се основава на два основополагащи конституционни принципа: на суверенитет и политически плурализъм. Посредством него гражданите участват в упражняването и осъществяването на контрол, включително и политическа отговорност към излъчените държавни институции за начина на осъществяване на властта. Въз основа на ИП активното гражданство участва както в представителното управление чрез избиране на държавен орган, така и в различни форми на пряка демокрация (референдумната дейност, при която не се избират органи, а гражданите пряко гласуват за политическите решения)”.

Забелязвате ли къде, в коя дума е разковничето – “активното гражданство участва”. Още в твърде надценената от нас античност са били наясно, че по обществено-политическите въпроси хората се делят на активни и пасивни и дори ще ви спестя термина за вторите, но вие го знаете. И в него няма нищо обидно. Тоест демокрацията в процеса на своята консумация е за всички, но в процеса на своето правене е за активното гражданство. Само за него. В действителност гласуването е като всяка друга дейност – вършат я онези, които могат и които желаят. Защото ако вкараш всички в този процес, отваряш вратата на популизма, на лъжите, на търговията с гласове, на корпоративния вот и на какво ли още не.

За да ги няма всички тези неща, може би е добре наистина да има някакъв избирателен ценз, напук на всеобщото избирателно право. Как да изглежда той? Имащите право на глас трябва да покриват следните изисквания:

Образование. Именно то гарантира, че на избори няма да идат неграмотните. Лесно е. В чл. 53 (1-3) от Конституцията се казва: “Всеки има право на образование. Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно“. В резултат на това обучение човек, ако не друго, поне ще е грамотен и ще има представа как горе-долу е устроено обществото, в което живее. Ако училищното обучение е задължение, а гласуването е право, то нека приемем, че човек си ползва правата, след като изпълни задълженията си. Не знам доколко е юридически логично, но звучи справедливо.

Познаване на институциите и демократичния процес. Няма никакъв смисъл да гласува такъв човек, който вярва, че президентът може да вдигне пенсиите. Няма смисъл да гласува човек, който макар и в най-общи линии не е наясно с какво се занимава Парламентът, Президентът и правителството – кой прави законите и кой ги изпълнява. Гласуването на такъв човек не само е безполезно, но е и вредно.

Добродетелност. Не е редно хора, осъдени за тежки престъпления към обществото, да определят как ще се управлява и как ще се развива същото това общество. В частност добродетелността включва и изпълнението на всички граждански задължения. Разбира се, ако не си платил парното, това не бива да те лишава от избирателни права, при положение че си покрил всички останали изисквания.

Би било много полезно, ако има регистър на гласоподавателите, нещо като колегия. Да се попълва през цялото време чрез активна регистрация – който желае да е гласоподавател подава нужните документи и ако те се окажат удовлетворителни, става такъв. При нарушение, например продажба на гласа или нещо друго – правото да бъдеш избирател се губи за вечни времена. Ето тази колегия от грамотни, компетентни и базисно морални хора нека решава кой да получи властта и да я упражнява. Но как ще мотивираш хората да се записват в този регистър, не на всички им се занимава. Избирателите могат да бъдат поощрявани с някакви придобивки – да речем, данъчни облекчения. Гражданите, които са гласували на последните избори, могат да ползват някакви привилегии – отстъпки при получаването на публични услуги или нещо такова, знам ли.

Ще кажете, че всичко това са болни фантазии, че няма как да стане или че е много трудно. Защо пък да не стане? Нали се вайкаме, че непрекъснато ходим на избори и всеки път се получава едно и също. Докато не настъпи някаква драстична промяна като описаната по-горе, все ще е така. Ако искаш бе, пиле! Ако продължаваме по този начин ще процъфтяват всякакви извращения – ще се купуват и продават гласове, работодатели под строй ще карат към урните работниците си, инструктирани за кого да гласуват, при положение, че вероятно не им се занимава с това и някои от тях направо си мечтаят да им отнемат правото на глас, ще се внасят венецуелски машини и ще се манипулират така, че резултатите от изборите да нямат нищо общо с “волята на суверена”. То пък сякаш има някаква воля и някакъв суверен! Ако продължава така, ще стигнем до печалния извод, че демокрацията или никога не е съществувала, или вече е труп.

Да, прави сте да кажете, че всичко това са спекулации или теории, ако предпочетем да се изразим на старогръцки – и двете значат “съзерцание”. Продължаваме да си съзерцаваме, а керванът си върви. Но пък досега от съзерцание никой не е умрял. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Иван Стамболов
До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.