fbpx

НОВО

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

През последните почти десет години гражданската война в Сирия е в почти непрекъснатото полезрение на целия свят. Създалата се криза там има многобройни проекции – политически, геополитически, енергийни, икономически, идеологически и религиозни – и колкото...

Коронакризата – от подценяването до паниката

Коронавирусът "Консерваторъ" публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19 Подценяването Всичко започна като на шега. На градски пазар в далечен Китай вирус от прилепи се пренесе впоследствие върху хората. Днес има глобална пандемия, а светът е в...

Корпоративен социализъм: Държавата спасява не вас, а инвеститорите и мениджърите

Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Работи до 2004 г. в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писателски дейност. Книгата му „Черният Лебед“ е оценена от Sunday Times като една от 12-те най-влиятелни книги,...

Коронавирусът в Германия от първо лице

Когато четете този текст, броят на потвърдените случаи на коронавирус в Германия ще е прехвърлил 100 хиляди души. През последните седмици мнозина отбелязаха, че Германия има много ниска смъртност на фона на останалите държави - тя варираше между 0,2% и 0,4%. Това вече...

Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма?

Георги Коритаров потърси за разговор по телефона Теодор Димокенчев. Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма? Какви ще са измеренията на икономическата криза? Вижте пълното...

Емил Вълков в Студио Xъ за образованието по време на криза

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в Студио Xъ по 7/8 ТВ за образованието по време на криза

Никола Бушняков в “Имате Думата” за кризата като възможност

В днешното предаване ще видите интервю с Никола Бушняков, редактор в платформата "Консерваторъ” за кризата като възможност. И още: директни включвания на зрители на тема "Доволни ли сте от мерките, предприети от правителството"? Повече във видеото....

Теодор Димокенчев в Студио Xъ за мерките за съхраняване на икономиката

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев в Студио Xъ за 20-те мерки за съхраняване на българската икономика...

Николай Облаков в Дискурси с Ивайло Цветков – Нойзи

Създателят на платформа "Консерваторъ" Николай Облаков в предаването на Ивайло Цветков - Нойзи: "Дискурси" https://www.youtube.com/watch?v=rDc4p9V5Ixc

За смисъла на извънредното положение

Вече близо 3 седмици България е в извънредно положение. Безсмислено е да описвам неговите параметри, само ще отбележа, че настоящата ситуация е най-драстичното разклащане на ежедневния ритъм, което съм изпитвал в над 40-годишния си живот. А помня енергийната криза...

Турция: Арабска пролет или Оранжева революция

Време за четене: 4 мин.

Не, това решително не е „Арабска пролет”. Няма как да съществува по-неточно сравнение. 

Бунтовете срещу Ердоган приличат на „оранжевите протести”* срещу Путин в Русия през 2011г. и вероятно ще завършат като тях без успех. 

Най-близкият аналог на Ердоган е Владимир Путин. И двамата са водачи със силен популистки заряд и авторитарни методи. И двамата се ползват с висока подкрепа сред широките маси на по-необразованото население, поддържащо статуквото. И двамата направиха от страните си суперсили, основавайки ги на агресивни носталгично-обосновани доктрини. Ердоган и неговата партия официално проповядват нео-османизма – политика на Турция да доминира в региона на бившата Османска империя. Русия на Путин си възвърна доминиращата роля в ареала на бившия Съветски съюз. 

Срещу Путин през 2011г. излязоха стотици хиляди. Но това беше тънката прослойка на по-образованите жители на големите градове. Заедно с тях излязоха огромен брой разностилни и несъвместими групи, от монархисти до комунисти, обединени в едно – противопоставянето на режима. Отвъд тях има 150 милиона ностагично – консервативни руснаци, повечето от които гласуват за „Единна Русия”, но почти всички мразят либералния модел на демокрация. 

Срещу Ердоган днес излизат същите хора: сравнително по-образованите, светски жители на няколкото най-големи града. Заедно с тях излизат огромен брой разностилни и несъвместими групи – от крайни националисти до откровени комунисти, обединени в едно – противопоставянето на режима. Общо няколкостотин хиляди. Отвъд тях има 75 милиона носталгично- консервативни турци от Анадола и провинциите, повечето от които гласуват за „Партията на справедливостта и развитието”, но почти всички мразят западния либерален модел на демокрация. 

Да обобщим: И в Русия през 2011 и в Турция днес либералните светски градски прослойки определят обществения и медиен облик на протестите, но не ги доминират като численост. Разнообразието от идеологии и интереси, участващи в протестите са сериозна пречка пред тяхното смислено организиране и координиране и практически ги обричат на разпад. 

Огромна е разликата между бунтовете в Турция и Арабската пролет. 
В Арабските страни имахме светски военно-авторитарни режими, срещу които се надигна едно религиозно по своята естествена култура население. 

В Турция светският военно-авторитарен режим е републиката на Ататюрк. Тя беше пълзящо отменена от Ердоган и заменена с про-ислямистки режим, съответстващ на естествената култура на преобладаващото население.  

Иначе казано, онези, които направиха Арабската пролет са по-близки по разбирания до режима на Ердоган, а турските протестиращи, припомнящи заветите на Ататюрк, имат разбирания по-близки до светските авторитарни режими на Мубарак и Кадафи. Не е случайно, че Ердоган беше възторжен привърженик на Арабската пролет. 

Площад „Тархрир” скандираше за правото се сдружаване в изповядването на исляма и в защита на забранените от диктатурата „Мюсюлмански братя”

Площад „Таксим” скандира срещу забрадката на г-жа Ердоган и нарича управлението на ПСР ислямо-фашизъм. 

Ако продължим анализа със сложните отношения на Турция с ЕС и мястото на армията и съда в обществото картината ще стане още по-шарена. Светската република на Ататюрк поставяше армията и съда извън политическия контрол на демократичните механизми. По тази причина Турция дълго време беше критикувана от европейските среди, че не отговаря на стандартите за демократично устройство. Ердоган постепенно, но твърдо смачка армията и съда и ги подчини на своята парламентарна власт, спечелена с избори. Тук той се яви защитник на „европейския стандарт”. Този факт практически поставя европейската политика в безизходно положение. Европейците просто нямат свой автентичен партньор в Турция – и Ердоган, налагащ пълзяща ислямизация и опозицията – пледираща за стария републикански ред по някакъв начин не са мислими като открит партньор. 

В друга ситуация, както се е случвало много пъти през последните осем десетилетия, Турската армия би свалила режима. Но Ердоган я унищожи, под тревожните, но мълчаливи погледи на Европа и на либералното „гражданско общество”.  Сега може да се допусне, че представители на огромната по численост и отлично обучена турска армия са по улиците срещу своя отколешен враг. Дали това ще приличи, предстои да видим, но умението, с което “юноши бледни” почти превзеха двореца Долмабахче, изтласквайки полицията с помощта на тежка строителна техника едва ли е случайно. 

Разбира се политически дивидент се кани да обере и левицата, която търси своето политическо завръщане. 

Ако противоречието в Турция се задълбочи и продължи прекалено дълго, това неминуемо ще повлияе на “Стратегическата дълбочина” на Ахмет Давутоглу в Близкия изток. Режимът на Асад например, вероятно ще засили позицията си в гражданската война. 

Де е България? Разклащането на нео-османисткия режим и отнемане на голяма част от неговата енергия във вътрешен конфликт може да бъде добра новина. Но няма как да предвидим какъв отдушник ще потърси Ердоган за да отвлече вниманието от протестите. Рисковете от регионално напрежение в някоя от трите приоритетни за Турция зони – Балканите, Кавказ или Близкия изток не са за пренебрегване. 

___

* Терминът “Оранжева революция” обикновено се свързва с протестите в Украйна, които доведоха на власт Виктор Юшченко. Протестите в Русия срещу Путин през 2011г. умишлено използваха оранжевия цвят и символно се свързваха с украинската Оранжева революция. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!