НОВО

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Възможно ли е България да е расистка държава

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бяха обвиненията в расизъм от английски медии след мача България - Англия. „Българите не могат да бъдат окачествени като расисти. Поне не в...

Хляб, зрелища и расизъм

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах. Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки...

Провали ли се експериментът с рециклирането

Въпреки многото доказателства за противното, еколозите са убедени, че планетата ни е на смъртно легло, с плувнало в пот тяло и останала без дъх, докато хората качват нивото на термометъра. Въпреки, че оценката на бойците с климатичните промени за това точно...

Имат ли край конфликтите в Близкия изток

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гости също бяха финансистът и автор в платформата Никола Филипов, политическият анализатор от Младежки консервативен клуб Кристиян Шкварек и Димитър Джангозов от...

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Учебни гранати за обществото

Време за четене: 5 мин.

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка степен успя да рестартира вече традиционното говорене за връщане на наборната военна служба, по-известна като казарма.

Министър Каракачанов се ръкува с конен стрелец.

Целта на учебните гранати е да симулират близък до бойния звуков и димен ефект без съществен риск за участващите в тренировката. В случая тренировката е поредното политическо мероприятие, при което учебната граната се хвърля по обществото, а не реално предложение. Въпреки опитите да ни бъде представено като такова. Произведеният от граната шум/изказване в миг вади медиите от стандартната им дрямка по адрес на военното ведомство и те допринасят за гъстотата на пушилката. Те обаче не са напълно безопасни. Особено ако ти гръмнат в ръката.

“От 2021 година може да се въведе наборната военна служба, ако сега държавата започне да работи по темата. Няма да е лесно, но и няма да е толкова скъпо, колкото се опитват да ни обясняват”

В случай, че се доверим на министъра – това щяло да рестартира обществения дебат, можело да се появи по-добро предложение от тяхното (на ВМРО). Подобни твърдения се предъвкват абсолютно всяка година. По различно време, но в последните няколко на практика ексклузивно от редиците на същата партия. Не само защото политическите им послания са така позиционирани, но и защото получиха военното министерство.

Професионален войник и малко момиче с рокля до морално остарял противотанков комплекс СПГ-9.

Самата идея е несъстоятелна и практически нереализируема – нито финансово, нито политически, нито кадрово, ако и аргументацията зад нея да не е лишена от истина и смисъл.

А именно – няма запасен резерв. Но за да има първо трябва да се случат твърде много други неща, които поради подредбата на звездите, обективни ограничения (*няма пари), “международното положение”, “хакери и чужди разузнавачи”, напаст от скакалци/калинки и други беди, все не се

случват. Въпреки завидната “ефективност” на подопечното на министър Каракачанов министерство.

Нужно ли е да поясняваме, че за да има стратегически материален и кадрови резерв и да има наборници, които да метат ненужните плацове ще трябва някой да влезе да измете каквото е останало по подовете на сейфовете в БНБ?

Ненужно е. Точно толкова, колкото и периодичното възкресяване на темата.

Нужно е или за определени политици или с цел предизборно извличане на евтини политически дивиденти или за отклоняване на вниманието от актуален скандал. Не съм почитател на конспиративните теории и предпочитам рационални причини. Парламентарните избори са все още на далечния хоризонт.

Учебните гранати вече не са достатъчни.

Остават две други екзотични възможности. Едната е пред нас да се е изправил политик, който искрено вярва в това, което говори. Другата е да ни бъде губено времето с теми-дъвки, който да отвличат вниманието от по-сериозните и належащи проблеми на съответното ведомство.

Цинично е, че вниманието на обществото бива губено с обещания МО да губи времето на наборници. За целта дори се размахват някакви данни от допитвания в стил “колко много процента от българите подкрепяли доброволната/наборна служба”, призиви за референдуми по темата и други подобни.

Какво искат българите? – Казарма!
Кой да ходи в нея? – Някой друг!
Кой да плати за това? – Някой друг!

Министър Каракачанов се ръкува с военнослужещи, при които трудно се забелязват две еднакви маскировъчни краски или спомагателно оборудване.

Кой ще ги тренира тези наборници?
По каква програма и модел?
С какво ще ги облечем и обуем тези хора?

Всъщност наистина не е чак толкова скъпо. И за професионалната армия е така. Но някак все не се случва. И проблемът не е толкова в парите, а в хората – защото това от идея трябва да се превърне в кадърна реализация.

Да не се мяркат на ежегодния парад професионални войници с калашниците с дървени приклади от студената война при наличието на завод за производство на нови и подобрени модели, ако и този завод да е със съмнителни лицензи, отчетност и клиентела.

Или на същия този парад да не виждаме екипажите на танковете и бойните машини с униформите от 90-те. При положение че от тогава до сега сменихме поне две разцветки, коя от коя по-хубава, с по-добри тъкани и кройки.

Пролетта се купуваха нови машини за друго от подопечните на МО предприятия – Интендантско Обслужване. Този световен еталон за качество на отбранителната продукция. Или “някой” пребори с другите порочни практики за доставка на драгоценни, но извънредно “здрави” обувки, за да може войниците да спрат да вадят пари от собствените си „огромни“ заплати и да си купуват сами.

Да се довърши все пак започналия процес по реформиране на останалите в миналото хилядолетие военни ВУЗ-ове. На фона на опитите на Информационния център на МО да представи кампанията “Бъди войник” като някакъв небивал успех, докато фиаското на публичната комуникация относно закупуването на нови изтребители още не е забравено.

Или че за предстоящата крупна сделка за бронираните машини ще са се извели съответните поуки.

На фона на тези и други видни проблеми е окуражаващо, че в служба “Военна полиция” има ДЕНОНОЩЕН телефон за нарушения и нередности (по-известни като корупция). Както знаем от други изказвания – в МО корупция няма. Което поразително напомня на един стар виц.

Попитали един човек защо ръси пясък по улицата. Той отговорил, че ръси против крокодили. А кродили нямало. “Е защото ръся!” – гордо отговорил той.

Нека цитираме важното изречение от Доклад за състоянието 2018

“СВ са в състояние да изпълнят задачите по мисиите на ВС, в т.ч. и по мисия „Отбрана”, но с редица ограничения…”

Никой не се съмнява във възможностите на МО да бъде бездънна яма за пари. То е такава по презумпция и се справя отлично. Но дали може първо да си оправим редицата ограничения на малобройната професионална армия, пък после да му мислим за наборна служба?

Защото занимаването с предложения за наборна служба създава внушения, че с професионалната вече всичко е мед и масло.

По същия начин, по който да ни занимават с шпионски скандали създава внушение, че съществува някаква скрита и важна информация.  Както вече съм казвал и ще продължа да го правя – тази информация е тайна само за нашето общество. Опитите това да остане така продължават.

Казано е, че където има дим, там има огън. Хубаво е обаче да правим разлика между дим и медийна пушилка. В случая все пак има и огън. Той обаче е от лагера на диво къмпингуващия популизъм.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!