fbpx

НОВО

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Учебни гранати за обществото

Време за четене: 5 мин.

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка степен успя да рестартира вече традиционното говорене за връщане на наборната военна служба, по-известна като казарма.

Министър Каракачанов се ръкува с конен стрелец.

Целта на учебните гранати е да симулират близък до бойния звуков и димен ефект без съществен риск за участващите в тренировката. В случая тренировката е поредното политическо мероприятие, при което учебната граната се хвърля по обществото, а не реално предложение. Въпреки опитите да ни бъде представено като такова. Произведеният от граната шум/изказване в миг вади медиите от стандартната им дрямка по адрес на военното ведомство и те допринасят за гъстотата на пушилката. Те обаче не са напълно безопасни. Особено ако ти гръмнат в ръката.

“От 2021 година може да се въведе наборната военна служба, ако сега държавата започне да работи по темата. Няма да е лесно, но и няма да е толкова скъпо, колкото се опитват да ни обясняват”

В случай, че се доверим на министъра – това щяло да рестартира обществения дебат, можело да се появи по-добро предложение от тяхното (на ВМРО). Подобни твърдения се предъвкват абсолютно всяка година. По различно време, но в последните няколко на практика ексклузивно от редиците на същата партия. Не само защото политическите им послания са така позиционирани, но и защото получиха военното министерство.

Професионален войник и малко момиче с рокля до морално остарял противотанков комплекс СПГ-9.

Самата идея е несъстоятелна и практически нереализируема – нито финансово, нито политически, нито кадрово, ако и аргументацията зад нея да не е лишена от истина и смисъл.

А именно – няма запасен резерв. Но за да има първо трябва да се случат твърде много други неща, които поради подредбата на звездите, обективни ограничения (*няма пари), “международното положение”, “хакери и чужди разузнавачи”, напаст от скакалци/калинки и други беди, все не се

случват. Въпреки завидната “ефективност” на подопечното на министър Каракачанов министерство.

Нужно ли е да поясняваме, че за да има стратегически материален и кадрови резерв и да има наборници, които да метат ненужните плацове ще трябва някой да влезе да измете каквото е останало по подовете на сейфовете в БНБ?

Ненужно е. Точно толкова, колкото и периодичното възкресяване на темата.

Нужно е или за определени политици или с цел предизборно извличане на евтини политически дивиденти или за отклоняване на вниманието от актуален скандал. Не съм почитател на конспиративните теории и предпочитам рационални причини. Парламентарните избори са все още на далечния хоризонт.

Учебните гранати вече не са достатъчни.

Остават две други екзотични възможности. Едната е пред нас да се е изправил политик, който искрено вярва в това, което говори. Другата е да ни бъде губено времето с теми-дъвки, който да отвличат вниманието от по-сериозните и належащи проблеми на съответното ведомство.

Цинично е, че вниманието на обществото бива губено с обещания МО да губи времето на наборници. За целта дори се размахват някакви данни от допитвания в стил “колко много процента от българите подкрепяли доброволната/наборна служба”, призиви за референдуми по темата и други подобни.

Какво искат българите? – Казарма!
Кой да ходи в нея? – Някой друг!
Кой да плати за това? – Някой друг!

Министър Каракачанов се ръкува с военнослужещи, при които трудно се забелязват две еднакви маскировъчни краски или спомагателно оборудване.

Кой ще ги тренира тези наборници?
По каква програма и модел?
С какво ще ги облечем и обуем тези хора?

Всъщност наистина не е чак толкова скъпо. И за професионалната армия е така. Но някак все не се случва. И проблемът не е толкова в парите, а в хората – защото това от идея трябва да се превърне в кадърна реализация.

Да не се мяркат на ежегодния парад професионални войници с калашниците с дървени приклади от студената война при наличието на завод за производство на нови и подобрени модели, ако и този завод да е със съмнителни лицензи, отчетност и клиентела.

Или на същия този парад да не виждаме екипажите на танковете и бойните машини с униформите от 90-те. При положение че от тогава до сега сменихме поне две разцветки, коя от коя по-хубава, с по-добри тъкани и кройки.

Пролетта се купуваха нови машини за друго от подопечните на МО предприятия – Интендантско Обслужване. Този световен еталон за качество на отбранителната продукция. Или “някой” пребори с другите порочни практики за доставка на драгоценни, но извънредно “здрави” обувки, за да може войниците да спрат да вадят пари от собствените си „огромни“ заплати и да си купуват сами.

Да се довърши все пак започналия процес по реформиране на останалите в миналото хилядолетие военни ВУЗ-ове. На фона на опитите на Информационния център на МО да представи кампанията “Бъди войник” като някакъв небивал успех, докато фиаското на публичната комуникация относно закупуването на нови изтребители още не е забравено.

Или че за предстоящата крупна сделка за бронираните машини ще са се извели съответните поуки.

На фона на тези и други видни проблеми е окуражаващо, че в служба “Военна полиция” има ДЕНОНОЩЕН телефон за нарушения и нередности (по-известни като корупция). Както знаем от други изказвания – в МО корупция няма. Което поразително напомня на един стар виц.

Попитали един човек защо ръси пясък по улицата. Той отговорил, че ръси против крокодили. А кродили нямало. “Е защото ръся!” – гордо отговорил той.

Нека цитираме важното изречение от Доклад за състоянието 2018

“СВ са в състояние да изпълнят задачите по мисиите на ВС, в т.ч. и по мисия „Отбрана”, но с редица ограничения…”

Никой не се съмнява във възможностите на МО да бъде бездънна яма за пари. То е такава по презумпция и се справя отлично. Но дали може първо да си оправим редицата ограничения на малобройната професионална армия, пък после да му мислим за наборна служба?

Защото занимаването с предложения за наборна служба създава внушения, че с професионалната вече всичко е мед и масло.

По същия начин, по който да ни занимават с шпионски скандали създава внушение, че съществува някаква скрита и важна информация.  Както вече съм казвал и ще продължа да го правя – тази информация е тайна само за нашето общество. Опитите това да остане така продължават.

Казано е, че където има дим, там има огън. Хубаво е обаче да правим разлика между дим и медийна пушилка. В случая все пак има и огън. Той обаче е от лагера на диво къмпингуващия популизъм.

Споделете чрез

Предишен

Следващ