НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Укротяването на ероса

Време за четене: 3 мин.

В съвременният свят имаме много странно, полу-дивашко, полу-безумно разбиране за любовта и секса, повлияни най-вече от идеите за сексуално освобождение и контракултурата на 70-те години на ХХ век, хипи революцията.

Ето, например, Ромео и Жулиета, тази най-велика любовна история далеч не се отнася до възхвала на любовта, а напротив – до последиците от любовта като страст, от ероса, който може да ни унищожи.

Шекспир желае да покаже безрасъдството, причинено от отдаването на желанията без мисъл за последици. А последици винаги има и всички знаем това много добре.

Всъщност в любовта има нещо много сакрално – както в чувството, така и във физическото прикосновение – “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът:” (Бит. 2:24) пише в Закона и думите се изпълняват сякаш от само себе си, а при всеки наш опит да престъпим написаното се стига все до разкъсване на собствената ни плът.

Еросът не само може да ни унищожи, а християните дори го възприемаме като остатък от езическата епоха и му противопоставяме агапе – безусловната любов, която надмогва страстта и егоизма, за да дава без да иска нещо в замяна.

Укротяването на ероса и превръщането му в агапе е процес дълбоко цивилизоващ и възпитаващ ни, процес който може да преобрази всеки човек на личностно ниво, така и обществото като цяло. А освобождаването на ероса пък води до хаос.

Освобождаването на ероса в нашето време идва чрез омаловажаване на агапе – Zeitgeist-а на нашата епоха ни казва, че има нещо много, много лошо в саможертвата, което се изразява в страх от липса на приемането ни и усещане за несподеленост. Страхът от приемане се изражда във възхвала на егоизма, а егоизма – в нихилизъм и после цинизъм. Спиралата на безсмислието се завърта и все едно няма край.

Това е Свръхчовека на Ницше, превъзмогнал християнската любов у себе си и заменил сублимацията с безперспективна консумация. Това е атеиста на Достоевски, който убива, защото “щом няма Бог, значи всичко е позволено.” Това е образът на непорастналият холивудски тийнейджър, който винаги търси, но никога не намира – спира го собственото му его. Романтичният филм по правило завършва с намирането на дългочаканата любов в контраст с реалността, която завършва – или поне в добрият стар християнски вариант завършваше – с “докато смъртта ни раздели”.

Но психологическото е свързано със социалното по-дълбоко, отколкото ни изглежда на пръв поглед. Сексът е удоволствие, а всяко удоволствие, особено колкото по-първично и инстинктивно е то, е чудесен метод за обществена манипулация.

Сексуалната разкрепостеност води до сексуално незадоволени и самотни хора. Води до хора, неспособни не просто да обичат половинките си, но до хора, неспособни да обичат народа си. До такива, надсмиващи се над саможертвата и храбростта.

Сексуалната революция от втората половина на ХХ век създаде поколение от уродливи онанисти, способни да забравят и простят всичко и на всеки, всяка безпринципност и всяка глупост, стига да бъдат оставени на мира в безплодното си занимание.

По този начин цивилизацията ни деградира и се върна към предхристиянското си варварско състояние. Доказателство за последното е и обезценяването на добрия вкус в облеклото и навлизането на дрехи с какви ли не извратени кройки и дехуманизиран дизайн.

Разми се също и границата между сакрално и профанно, за да може на преден план да излезе една нова, профанизирана сакралност в която всичко е табу и същевременно всичко е позволено, оруелска двумисъл пар екселанс.

Така слизаме и още едно стъпало преди Античността с езичниците й и отиваме към небитието на историята – там, където змията си прехапва опашката, кръговете на света. Обозначени от древните индуси със знакът на свастиката, съдържаща в себе си епохите на безкрайният кръговрат на мирозданието.

А единственото, което може да разруши кръговете на света е животворната сила на Кръста.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!