fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Укротяването на ероса

Време за четене: 3 мин.

В съвременният свят имаме много странно, полу-дивашко, полу-безумно разбиране за любовта и секса, повлияни най-вече от идеите за сексуално освобождение и контракултурата на 70-те години на ХХ век, хипи революцията.

Ето, например, Ромео и Жулиета, тази най-велика любовна история далеч не се отнася до възхвала на любовта, а напротив – до последиците от любовта като страст, от ероса, който може да ни унищожи.

Шекспир желае да покаже безрасъдството, причинено от отдаването на желанията без мисъл за последици. А последици винаги има и всички знаем това много добре.

Всъщност в любовта има нещо много сакрално – както в чувството, така и във физическото прикосновение – “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът:” (Бит. 2:24) пише в Закона и думите се изпълняват сякаш от само себе си, а при всеки наш опит да престъпим написаното се стига все до разкъсване на собствената ни плът.

Еросът не само може да ни унищожи, а християните дори го възприемаме като остатък от езическата епоха и му противопоставяме агапе – безусловната любов, която надмогва страстта и егоизма, за да дава без да иска нещо в замяна.

Укротяването на ероса и превръщането му в агапе е процес дълбоко цивилизоващ и възпитаващ ни, процес който може да преобрази всеки човек на личностно ниво, така и обществото като цяло. А освобождаването на ероса пък води до хаос.

Освобождаването на ероса в нашето време идва чрез омаловажаване на агапе – Zeitgeist-а на нашата епоха ни казва, че има нещо много, много лошо в саможертвата, което се изразява в страх от липса на приемането ни и усещане за несподеленост. Страхът от приемане се изражда във възхвала на егоизма, а егоизма – в нихилизъм и после цинизъм. Спиралата на безсмислието се завърта и все едно няма край.

Това е Свръхчовека на Ницше, превъзмогнал християнската любов у себе си и заменил сублимацията с безперспективна консумация. Това е атеиста на Достоевски, който убива, защото “щом няма Бог, значи всичко е позволено.” Това е образът на непорастналият холивудски тийнейджър, който винаги търси, но никога не намира – спира го собственото му его. Романтичният филм по правило завършва с намирането на дългочаканата любов в контраст с реалността, която завършва – или поне в добрият стар християнски вариант завършваше – с “докато смъртта ни раздели”.

Но психологическото е свързано със социалното по-дълбоко, отколкото ни изглежда на пръв поглед. Сексът е удоволствие, а всяко удоволствие, особено колкото по-първично и инстинктивно е то, е чудесен метод за обществена манипулация.

Сексуалната разкрепостеност води до сексуално незадоволени и самотни хора. Води до хора, неспособни не просто да обичат половинките си, но до хора, неспособни да обичат народа си. До такива, надсмиващи се над саможертвата и храбростта.

Сексуалната революция от втората половина на ХХ век създаде поколение от уродливи онанисти, способни да забравят и простят всичко и на всеки, всяка безпринципност и всяка глупост, стига да бъдат оставени на мира в безплодното си занимание.

По този начин цивилизацията ни деградира и се върна към предхристиянското си варварско състояние. Доказателство за последното е и обезценяването на добрия вкус в облеклото и навлизането на дрехи с какви ли не извратени кройки и дехуманизиран дизайн.

Разми се също и границата между сакрално и профанно, за да може на преден план да излезе една нова, профанизирана сакралност в която всичко е табу и същевременно всичко е позволено, оруелска двумисъл пар екселанс.

Така слизаме и още едно стъпало преди Античността с езичниците й и отиваме към небитието на историята – там, където змията си прехапва опашката, кръговете на света. Обозначени от древните индуси със знакът на свастиката, съдържаща в себе си епохите на безкрайният кръговрат на мирозданието.

А единственото, което може да разруши кръговете на света е животворната сила на Кръста.

Споделете чрез

Предишен

Следващ