НОВО

Какъв е българският интерес в ЕС

Какъв е българският интерес в ЕС? Придава ли модерният консерватизъм алтернатива във ВМРО? Гости в студиото на "Свободна зона с Георги Коритаров" бяха Ангел Джамбазки и Критиян Шкварек – кандидати за евродепутати. Вижте видеото:...

Целият свят се оглежда в един български касов апарат

Не че няма дясно. Просто по някаква причина не е модерно. Днес най-дясната страна в света е комунистически Китай. Защо дясното не е модерно? Защото хората не обичат да чуват, че трябва да се трудят, да мислят, да се борят и да се мъчат, а предпочитат да им напяват в...

За споделеното родителство

В съвременното общество все повече деца растат в разделени семейства. Разводите са доста по-често явление в сравнение с преди 2-3 поколения, двойки в съвместно съжителство също се разделят, а трудовата миграция води дотам, че съпрузи се принуждават да живеят далеч...

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз...

Напрежението между САЩ и Иран: Ще има ли ескалация и как ще се отрази на света?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" д-р Мартин Табаков гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Гост също бе международният анализатор Яшар Абдулселямоглу. Тема на разговора бе покачващото се напрежение между САЩ и Иран. Според Абдулселямоглу...

Венецуела като точка на геополитическо противопоставяне

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военен телевизионен канал с водещ Евгени Кръстев. Тема на разговора бе продължаващата криза във Венецуела. Вижте пълното видео:...

Кампанията за евроизборите

Журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и политологът Страхил Делийски гостуваха в предаването "Всичко коз" по Канал 3 с водещ Мая Костадинова. Те оцениха тезите в кампанията за Европейски избори 2019 - в Европа и у нас. Вижте пълното...

Какво трябва да се промени за да сме щастливи в ЕС

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "#Европа" по БНТ. Тема на разговора бе бъдещето на Европейския съюз и проблемите, пред които той е изправен. Гост също бе директор на фондация "Силна Европа". Вижте пълното...

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление. През...

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на...

Укротяването на ероса

Време за четене: 3 мин.

В съвременният свят имаме много странно, полу-дивашко, полу-безумно разбиране за любовта и секса, повлияни най-вече от идеите за сексуално освобождение и контракултурата на 70-те години на ХХ век, хипи революцията.

Ето, например, Ромео и Жулиета, тази най-велика любовна история далеч не се отнася до възхвала на любовта, а напротив – до последиците от любовта като страст, от ероса, който може да ни унищожи.

Шекспир желае да покаже безрасъдството, причинено от отдаването на желанията без мисъл за последици. А последици винаги има и всички знаем това много добре.

Всъщност в любовта има нещо много сакрално – както в чувството, така и във физическото прикосновение – “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът:” (Бит. 2:24) пише в Закона и думите се изпълняват сякаш от само себе си, а при всеки наш опит да престъпим написаното се стига все до разкъсване на собствената ни плът.

Еросът не само може да ни унищожи, а християните дори го възприемаме като остатък от езическата епоха и му противопоставяме агапе – безусловната любов, която надмогва страстта и егоизма, за да дава без да иска нещо в замяна.

Укротяването на ероса и превръщането му в агапе е процес дълбоко цивилизоващ и възпитаващ ни, процес който може да преобрази всеки човек на личностно ниво, така и обществото като цяло. А освобождаването на ероса пък води до хаос.

Освобождаването на ероса в нашето време идва чрез омаловажаване на агапе – Zeitgeist-а на нашата епоха ни казва, че има нещо много, много лошо в саможертвата, което се изразява в страх от липса на приемането ни и усещане за несподеленост. Страхът от приемане се изражда във възхвала на егоизма, а егоизма – в нихилизъм и после цинизъм. Спиралата на безсмислието се завърта и все едно няма край.

Това е Свръхчовека на Ницше, превъзмогнал християнската любов у себе си и заменил сублимацията с безперспективна консумация. Това е атеиста на Достоевски, който убива, защото “щом няма Бог, значи всичко е позволено.” Това е образът на непорастналият холивудски тийнейджър, който винаги търси, но никога не намира – спира го собственото му его. Романтичният филм по правило завършва с намирането на дългочаканата любов в контраст с реалността, която завършва – или поне в добрият стар християнски вариант завършваше – с “докато смъртта ни раздели”.

Но психологическото е свързано със социалното по-дълбоко, отколкото ни изглежда на пръв поглед. Сексът е удоволствие, а всяко удоволствие, особено колкото по-първично и инстинктивно е то, е чудесен метод за обществена манипулация.

Сексуалната разкрепостеност води до сексуално незадоволени и самотни хора. Води до хора, неспособни не просто да обичат половинките си, но до хора, неспособни да обичат народа си. До такива, надсмиващи се над саможертвата и храбростта.

Сексуалната революция от втората половина на ХХ век създаде поколение от уродливи онанисти, способни да забравят и простят всичко и на всеки, всяка безпринципност и всяка глупост, стига да бъдат оставени на мира в безплодното си занимание.

По този начин цивилизацията ни деградира и се върна към предхристиянското си варварско състояние. Доказателство за последното е и обезценяването на добрия вкус в облеклото и навлизането на дрехи с какви ли не извратени кройки и дехуманизиран дизайн.

Разми се също и границата между сакрално и профанно, за да може на преден план да излезе една нова, профанизирана сакралност в която всичко е табу и същевременно всичко е позволено, оруелска двумисъл пар екселанс.

Така слизаме и още едно стъпало преди Античността с езичниците й и отиваме към небитието на историята – там, където змията си прехапва опашката, кръговете на света. Обозначени от древните индуси със знакът на свастиката, съдържаща в себе си епохите на безкрайният кръговрат на мирозданието.

А единственото, което може да разруши кръговете на света е животворната сила на Кръста.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!