В неотдавнашен брой на някогашния челен епигон на германската журналистика, Die Zeit, бе публикувана статия, озаглавена „Унгария е загубена”. Това е ясен пример за безнадеждните левичарски тресавища, в които са нагазили напоследък германските медии. Материалът започва с твърдението, че унгарската демокрация „е систематично унищожавана” от „омраза, расизъм и дясно гангстерство”, които са станали „идеологическа обосновка на държавата”. Любопитното тук е, че английският превод на същото изречение е сравнително смекчен и звучи приблизително така „институциите, правната система и социалната тъкан не са нищо повече от куп развалини”. Вероятно редакторите са знаели, че са отишли твърде далеч.
Дори и да е така, никъде по-нататък в текста на тази дълга статия няма доказателства за справедливост и безпристрастност – тя е пълна със зле прикрити инсинуации, клевети и откровени лъжи. Лъжата, че в Унгария не се толерира независимата преса е опровергана от собственото признание на автора, че в страната свободно съществуват опозиционни медии. Това, което изобщо не се споменава по очевидни причини е, че партията на Орбан „Фидес“ има сериозна политическа конкуренция не от лява партия, а от дясната партия „Йобик“, която е на второ място на последните избори. И така, Орбан е обявен за „фюрер”, който управлява с всяване на „страх, омраза и с вербална агресия” и участва във „фашизоидни кампании на омразата”, които не са наблюдавани от 30-те години на миналия век, а самият унгарски народ е оклеветен като „най-низпълнения с омраза в ЕС”.
Особено клеветническо изкривяване на фактите от анонимния автор е посветено на унгарската икономика, която всъщност преживява бум по всеки обективен критерий. Според автора, една четвърт от 10-те милиона унгарци живеят в крайна бедност, а на практика най-високото ниво на бедност, измерено от Евростат в страната, е под 15% и следователно под средното за ЕС. Освен това, процентът на безработицата е спаднал рязко при Орбан – от 11,94% през 2012 г. до 3,6% понастоящем. Като цяло, икономиката на Унгария е изключително успешна и при средна заплата от 1148 долара на месец понастоящем, което е огромно подобрение спрямо мрачните дни на комунизма, е на път към просперитет.
Голяма част от отровата на автора, идентифициран като бивш служител на Централноевропейския университет (CEU), което означава, че е служител на Джордж Сорос, е запазена за антиимиграционната позиция на Орбан и за обвинения на унгарците в антисемитизъм. В първия случай авторът няма какво да каже, освен да ни „информира”, че „бежанците систематично биват подложени на гладна смърт в отдалечени лагери за интерниране“. Това със сигурност е нещо нечувано досега дори сред най-развихрилите се защитници на мигрантите и по същество представлява арогантна лъжа. Що се отнася до унгарския антисемитизъм, за който се опитват да ни убедят, че засяга 30% от населението, това е възможно най-лъжливото обвинение, което може да се стъкми.
Джордж Сорос, разбира се, е позната фигура в Америка, която наскоро бе умело анализирана от Стефан Канфер в City Journal. След като направи удар на пазара чрез финансови машинации, честно или не (той беше осъден за търговия с вътрешна информация от французите), Сорос започна да инвестира сериозно в своята фондация „Отворено общество“ в Източна Европа и други региони. Първоначално той финансира някои полезни каузи и индивиди, но в крайна сметка се утвърди като главният финансов спонсор на твърдо лявите каузи. Онези, които познават идеологията на Сорос, знаят добре, че дългосрочната цел на човека, „който вижда себе си като някакъв бог“, винаги е била „унищожаване на националния суверенитет“ и „отворени граници и глобално управление“. Основен враг за постигането на тези цели, за които той харчи милиарди, винаги са били Съединените щати, които той самият нарича „основната пречка за стабилен и справедлив световен ред“, както и Израел. Що се отнася до Израел, Сорос е финансирал всякакви антиизраелски и едва прикрити антисемитски каузи като Би Ди Ес (от BDS – „Бойкот, изтегляне на инвестициите и санкции”), както и множество подривни палестински каузи. Той също така, разбира се, финансира цялата кохорта от политици с левичарска ориентация, включително Хилъри Клинтън, „Животът на чернокожите е от значение”, про-имиграционни групи и анти-католически активисти (споменаваме само някои от тях).
И така, какво е това, което Die Zeit намира за толкова неприятно у Виктор Орбан, за да прибегне до такива очевидни клевети и лъжи и да го демонизира? Може би трябва да оставим Орбан да отговори. Той смята, че никоя държава не бива да бъде принуждавана да приема мигранти срещу волята си, каквато е настоящата политика на Меркел, Юнкер и други лидери на ЕС. Особено след като стана съвсем ясно, че много от мюсюлманските имигранти отказват да приемат европейските норми и да се интегрират, тъй като гласуването на неотдавнашния турски референдум показа, че 63% от германските турци са гласували за ислямисткия диктатор Ердоган. Орбан също така казва, че унгарците са живели в тази част на Европа в продължение на хиляда години и биха искали да останат там още хиляда години. Какво точно не е наред с това?
