Сър Роджър Скрутън е световноизвестен английски философ и писател, страстен защитник на класическата естетика и красотата като основна цел на изкуството. От десетилетия той е един от най-авторитетните мислители на Запада и е направил повече от почти всеки друг в битката срещу стерилния архитектурен брутализъм, обезобразил облика на толкова много стари и класни европейски градове.
Като естет и експерт с отношение към качествената архитектура, в края на миналата година той стана неплатен съветник на правителството на консерваторите в Обединеното Кралство и оглави комисията “Building Better, Building Beautiful”. Скрутън трябваше да се опита да спре процеса на „прогреса“, който диктува старите и красиви класически сгради да бъдат заменени от възможно най-бездушните, безлични продукти на съвременната архитектура.
Но преди няколко дни политически коректните ескадрони на вечното морално възмущение успяха да издействат неговото уволнение след дълга и гнусна организирана кампания за очерняне.
Формалният повод стана интервю на Скрутън пред левичарското издание The New Statesman, в което философът, посветен в рицарство преди три години, изказва някои неудобни истини за произхода на термина „ислямофобия“, за влиянието на спекуланта Джордж Сорос и за заплахата от практиките на Комунистическата партия в Китай.
В пореден върховен акт на страхлив мазохизъм управляващите консерватори се подчиниха на крайнолевите тълпи за натиск и премахнаха Роджър Скрутън от поста му на съветник. Сега те усещат резултатите от унизителното си поведение – редица видни фигури в партията публично се отказват от членството си и призовават всеки да ги последва в знак на солидарност към Скрутън, истината и свободата на изразяване. Водещи издания в център дясно все пак реагираха и осъдиха глупостта на Торите, които в жалък опит да не ядосат „силите на прогреса“ лепнаха петно върху репутацията на най-авторитетния консервативен интелектуалец на Острова.
А сега става ясно, че цялата работа е долнопробна идеологическа постановка за Скрутън и целта от самото начало е била той да бъде вкаран в политически коректен капан.
Веднага след като 75-годишният философ беше уволнен заради „недопустимите си изказвания“ в интервюто, неговият автор и заместник-главен редактор на изданието Джордж Итън пусна своя снимка в социалните мрежи, на която се вижда как пие от бутилка шампанско, нахилен, в редакционна обстановка. Думите, които Итън е избрал да придружават фотото разкриват гротескната природа на съвременния ляв либерален прогресивизъм. „Журналистът“ Итън пише: „Чувството, което изпитваш след като си успял да издействаш уволнението на десния расист и хомофоб Роджър Скрутън от позицията му на съветник в правителството на Торите“. Малко по-късно той изтрива поста, но, както се казва, Интернет помни завинаги. Сега снимката и текстът се споделят от приятели и защитници на Скрутън, които призовават Консерваторите да осъзнаят какво са направили и да се извинят незабавно.
Преди това Итън пуска извадени от контекст цитати на Скрутън с ясната идея да го представи като персонификацията на всички прогресивни страхове.
Авторът на интервюто пише, че философът е казал как всички китайци са като копие един на друг и приличат на роботи. В реалността Скрутън заявява, че Комунистическата партия очевидно има за цел да превърне всички китайци в роботизирани клонинги. Ето как с една редакция напълно резонната критика към един брутален комунистически режим се превръща в привиден расизъм.
Другите „грехове“ и проявления на престъпмисъл на Скрутън са дори по-абсурдни. Консервативният интелектуалец и автор на повече от 50 книги правилно описва думата „ислямофобия“ като пропаганден термин, изобретен от екстремисткото движение Мюсюлманско братство.
Дизайнът и разпространението на термина целят да прекратят всяка дискусия за исляма още в зародиш и в тази си роля се радва на огромен успех в либералния мейнстрийм. Другият „проблематичен“ момент е критиката към милиардера Джордж Сорос. Модерната прогресивна линия е да се слага етикет „антисемит“ на всеки, който не е съгласен със светогледа и действията на унгарския бизнесмен. Иронията е, че защитата на Сорос от антисемитизъм идва от същите лейбъристки среди, в които още бушува пожара на най-големия и грозен антисемитски политически скандал от десетилетия, включваш и лидера на опозицията Джеръми Корбин.
А скандалът със Скрутън се разраства и демонстрира едновременно безчестието на левите журналисти и импотентността на десните политици. „Има много причини човек да изпитва презрение към модерната Консервативна партия. Лично аз не виждам причина повече да се гласува за тях след фиаското с Брекзит. Но сега това? Малки хора като министъра на жилищното устройство Джеймс Броукъншир уволняват на базата на подвеждащи цитати в „Туитър“? Да вървят по дяволите!“, написа в Spectator авторът на бестселъра „Странната смърт на Европа. Имиграция, идентичност, ислям“ Дъглас Мъри.
Уволнението на Роджър Скрутън не е някакъв странен и изолиран инцидент, който ще остане забулен в мъглите на Албиона. Най-авторитетният консервативен мислител на Великобритания беше унизително махнат от консервативно правителство след натиск от одиозни крайнолеви медии и активисти.
Очевидно вече пред точно тези представители на консерватизма трябва да се слага прилагателното номинален, а защо не и нещо по-остро и заслужено.
По-голямата картинка надхвърля едно интервю, един философ и едно министерство. Скрутън беше набелязан като мишена от либералния мейнстрийм заради дързостта си да изказва артикулирани консервативни аргументи. А неговият ангажимент към естетиката, красотата и традициите на Западният свят превърнаха покушението на репутацията му във възможно най-сладката победа на прогресивния апарат. Те не просто искат да криминализират и санкционират дясното мислене. Те са пристрастени към унищожаването на красивото и естетичното, на трайното и възвишеното, на качественото и класното. Събарят готическа катедрала и издигат враждебен бетонен куб, в който пърформанс със „свободно кървене“ е новото важно и истинско изкуство, а картина на Караваджо е архаичен остатък от една епоха, която трябва да бъде изличена и забравена. Хуните в цветовете на дъгата, които успяха да вземат скалпа на човек като Скрутън няма да се успокоят преди да „уволнят“ цялата красота и естетика, която ни е останала.
