Днес ще отбележа един български музикант, който не просто покорява музикална Европа, а направо я стъписва, изкарва и въздуха. Това е човек, който без всякакви опасения от провинциално залитане и наивен местен патриотизъм можем да наречем „Геният- цигулар на XХ век.” Е, той успява и …. поради простотията на цялата обществена пирамида у нас, днес е малко известен и почти забравен…
Когато световният магьосник на цигулката Давид Ойстрах чува негово изпълнение на цигулкови концерти на Бах, той две години не се осмелява да свири този композитор на сцена…
Когато белгийската кралица Елизабет I (патрон на едноименния световен конкурс) го кани на аудиенция и му предлага да стене белгийски поданик, той отговаря простичко и без патос, с обикновено съобщително изречение:
– Няма начин Ваше величество, ние сме българи.
Когато войната запраща всепризнатия феномен на цигулката сред музикалните светила на Берлин, при него идва най-именитият професор по пиано и му казва:
– Губите си времето с цигулката, вие сте съвършен музикант, за по-малко от година можете да станете най-великия пианист.
След това при него идва професор по композиция и му казва:
– Губите си времето с цигулката, вие сте гениален музикален ум, за по-малко от година можете да станете съвършен композитор. Дължите го на света.
Когато известен американски диригент, чул за него от Йехуди Менухин го намира в окупирана Германия и предлага осигурено бляскаво бъдеще за цялото семейство в САЩ, пред алтернативата да го заварят съветските войски и в най-добрия случай да го върнат в комунистическа България…. той скромно отказва.
Всичко това се случва преди 18-тата му годишнина.
Когато през 50-те избягва от комунистите и се установява в Западна Германия, известен импресарио му казва, че може да концертира по целия свят, но трябва да се откаже от изтеклия си вече български паспорт и да стане гражданин на ФРГ. Цигуларят казва: Не мога. Аз съм българин.
Единственият цигулар, който е изпълнявал в един концерт 24-те копричии на Паганини, всяко от които поотделно е смятано за подвиг за виртуози. На следващата вечер ги изпълнява отново, само че в обратен ред.
Роден в уважавано градско семейство. Баща му е професор по цигулка и ректор на Консерваторията.
На 2 годишна възраст констатират, че детето притежава съвършен музикален слух – изпитва физическа болка от фалшиви тонове.
На 6 годишна възраст смазващо се налага на Първия международен конкурс за цигулка във Виена над двадесетина световни виртуози. Не му дават наградата само защото като малолетен не може да участва в официалната част на конкурса, но изуменото жури му дава повече точки от победителя – 29-годишния Давид Ойстрах.
На 10 години печели международния конкурс „Йожен Изаи” в Брюксел.
На 12 години печели международния конкурс „Фриц Крайслер” в Париж
На 13 години завършва с отличие Брюкселската консерватория.
Преди края на войната свири с най-големите оркестри в Европа, под диригентството на най-великите диригенти.
Свири без партитура, достатъчно му е да е видял нотния запис веднъж, за да го запомни завинаги.
Без някога да се е занимавал целенасочено, само по слух проговаря немски, френски, фламандски, унгарски…
Най-младият лауреат на „Димитровска награда” – на 26 години.
Прави уникални записи, които влизат в златния фонд на националното радио.
През 1956г. бяга в Германия. Комунистическата власт го обявява за „невъзвращенец”.
Името му е забранено за произнасяне.
Книгите, в които се споменава гения му са иззети от книжарници и библиотеки и унищожени.
Плочите и лентите с негови записи в архива на Радиото са унищожени и загубени завинаги.
Заради преживените тежки психически травми от войната и емиграцията, смъртта на близките му и няколко претърпяни тежки инцидента, здравето му се влошава. Живее бедно и самотно.
На 52 годишна възраст е намерен е мъртъв в Хамбургската железница.
Казва се Васко Абаджиев (1926-1978)
На 14 януари щеше да навърши 85 години…
Той няма паметник в България, нито улица с неговото име.
Съдбата му толкова прилича на тази на Моцарт, че ако не беше истинска история щях да кажа, че някой писател плагиатства трагичната съдба на залцбургския магьосник.
