ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление.

През лятото на миналата година публикувах „ВЕИ революцията залязва„, където направих следната прогноза:

„ВЕИ революцията се проваля: Глобалните инвестиции и инсталациите на ВЕИ – преди всичко слънчева и вятърна енергия – ще започнат да намаляват ежегодно още преди 2020 г. Не мисля, че някога слънчевата и вятърната енергия ще достигнат значим дял в глобалното потребление на енергия.“

Данните за 2018 г. вече са налични и най-изненадващо се оказвам прав още в първата възможна година. За инвестициите първо излязоха крайно оптимистичните данни, които BNEF публикува още в средата на януари – твърде рано, за да бъдат напълно достоверни. Но и те стигат, за да се види ясно, че глобалните инвестиции във ВЕИ стагнират от 2015 г. насам и през 2018 г. отново регистрират спад, който Международната агенция по енергетика (IEA) потвърди в последния си доклад.

Фигура 1. Глобални инвестиции в чиста енергия (вкл. energy smart technologies & low carbon services, които не са ВЕИ, а технологии за управление на мрежата и складиране)

За разлика от инвестициите във ВЕИ, тези в добива на нефт и газ последните 2 години отново се върнаха към възходящ тренд и през 2018 г. достигнаха 475 милиарда долара.

Далеч по-изненадващ обаче е фактът, че за първи път от 2002 г. насам имаме спад в новите инсталирани мощности на ВЕИ на глобално ниво спрямо предходната година. Това е най-важната и значима информация, която можем да изведем от графиката по-долу, но в прессъобщението на Международната агенция по възобновяема енергия (IRENA) тя изобщо не се коментира. Забележете, че разминаването между данните на BNEF и IRENA е огромно: например докато първите се хвалят с пореден скок на слънчевата енергия със 109 GW инсталирани мощности за 2018 г., вторите дават само 94 GW, което означава нулев ръст на инсталациите и много голям спад в инвестициите (заради по-ниската средна цена).

Фигура 2. Инсталирани мощности за производство на електроенергия в света (IRENA, 2019 г.)

Всъщност, положението е още по-зле от това, което се вижда на горната графика, защото тя се отнася само до производството на електроенергия, а последната е под 20% (ако се сметне и традиционната биомаса пада още повече) от крайното енергийно потребление в света. Затова си струва да хвърлим поглед и върху развитието на доскоро най-големия източник на чиста енергия – термалните слънчеви колектори, чиято обща инсталирана мощност все още надхвърля тази на фотоволтаици, защото се трупа бавно от повече от 30 години.

Фигура 3. Нови инсталации на термални соларни колектори в света (IEA, 2018 г.)

Тук удрям на камък, защото се оказва невъзможно да намеря данни за 2018 г. – никой вече не ги следи достатъчно отблизо – и трябва да се задоволя с по-стари. Те ясно показват, че след силното навлизане на субсидиите за фотоволтаици, пазарът на термални колектори се срива и след 2013 г. имаме постоянен спад на новите инсталации. Абсолютно съм убеден, че това продължава и през 2018 г.

Сигурен съм, че ще се намерят много хора, които ще докарат от десет кладенеца вода и ще обяснят, че прекрасният нов свят, захранван изцяло от ВЕИ, е неизбежен. Да, обаче реалността е малко различна,  както ясно показва тази последна графика.

Фигура 4. Ръст на глобалното потребление на първична енергия по източници и региони, 2017-18 (IEA, 2019 г.)

Въпреки невероятната политическа подкрепа и трилионите долари субсидии за ВЕИ в последното десетилетие, през 2018 г. всички фосилни горива продължават да растат, като природният газ буквално излита нагоре, осигурявайки 44% от глобалния годишен ръст на енергийното потребление. Слънцето и вятърът се задоволяват само с по 7% – точно колкото и ядрената енергия. Газът завладява планетата, защото е едновременно чист, надежден, ефективен и отделя двойно по-малко парникови емисии от въглищата. Докато е наличен в изобилие и евтин, няма сила, която да попречи на бизнеса и хората да го ползват все повече, стига да имат достъп до доставки, а инсталациите за втечняване и регазификация, които правят възможна презокеанската търговия, никнат като гъби след дъжд. Освен това, зелените политики за ограничаване на СО2 и ядрената енергия плюс масовото навлизане на ВЕИ всъщност му помагат да измести другите енергийни източници.

Доминацията на газа и липсата на ръст на инсталациите на ВЕИ са обективни факти, а не въпрос на мои лични желания, позиции, намерения или предпочитания, така че не се сърдете на вестоносеца:

ВЕИ революция ли? Не, газова!  

Оригинална публикация

Споделете:
Боян Рашев
Боян Рашев

Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.
Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси.
Има бакалавърска и магистърска степен по "Управление на околната среда и ресурсите" от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.