НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Величието на градската опозиция

Време за четене: 3 мин.

Виждам, че много мои приятели споделят снимки от протестите в Румъния и придружават снимките с назидателни постове от типа – “А нашият народ кога ще се събуди?”.

И знам, че тези постове на моите приятели сигурно са правдиви.

Големият въпрос на българското общество – защо у нас, на митинг, организиран от градски партии се събират около 140 души, а в Румъния са десетки хиляди?

Има много отговори на този въпрос.
И те не са лицеприятни.

През 2013 всички бяхме на протести срещу кабинета Орешарски.
Тогава задавах въпроса – “добре, протестираме, десетки хиляди сме, очевидно Орершарски ще падне, ама нали ще върнем пак ГЕРБ”.
“Тогава ще сваляме ГЕРБ, сега сваляме Орешарски” – ми отговаряха всички.

И Орешарски падна.
Дойде ГЕРБ.

Само че енергията вече я нямаше.

Нещо повече – политическия субект, който произведоха протестите не само, че не свали ГЕРБ, а стана негов коалиционен партньор.
След това ГЕРБ сами се свалиха, за да спечелят следващите избори.
С друг партньор, защото стария се разцепи на две, а едната половина – ни лук яла, ни власт мирисала сега играе ролята на сърдита, махаща с пръст градска леля.

Днес ситуацията е такава – от едната страна стоят ГЕРБ.
От другата – БСП.

А ние се намираме в средата.

Ако протестираме срещу ГЕРБ, помагаме на БСП.
Ако протестираме срещу БСП, помагаме на ГЕРБ.

А алтернативата има свой собствен виртуален живот и когато води “важните” дебати за защита на малките сладки комари по Дунава, за полиаморните бракове в северозападна България или пък за евроинтеграционната либерална мощ на песента “Мотел” на АзисТ никой не става съпричастен.

Тогава градските субекти започват да пишат гневни постове за тъпия народ, който не става за нищо и за величието на градската опозиция, която хем бе на власт, хем никога не е била на власт.

И да, народът няма да тръгне след тези водачи.

Първо – защото не ги познава, камо ли да ги припознае.

Второ – защото народът не живее във Фейсбук и сайтовете Клуб зет, Медиапул и Дневник.

И трето – защото народът, колкото и да е “недозрял” все пак помни, че имаше “трик”, но тоя трик се случи с участието на цялата опозиция, а не само на отделни нейни части, както днес се опитват да внушат красивите и умните.

И не, народни бунтове у нас вече няма да има.

Докато изживяващите се като истинска алтернатива субекти не запокитят надалеч самовлюбеността си и неумението да разговарят с околните.

И не, народът не е “тъп и покорен”, а просто не вижда алтернативата.
Но вината не е в народа, а в кандидат – водачите му.

*Текстът е първоначално публикуван във Фейсбук профила на авторът и е препечатан с неговото разрешение. Заглавието е на Консерваторъ.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!