Изборите за губернатор на американския щат Вирджиния нахлуха в световните заглавия със своя дълбок и ярък символизъм, уловил някои от големите разломи в Западната цивилизация. Републиканците спечелиха убедително, но изненадващо, със своята ясна опозиция срещу преподаването на „критическа расова теория“ в училищата и демонизирането на родителите като „расисти“ от прогресисткия октопод на Демократическата партия, администрацията, корпоративните медии и училищните бордове.
Едни местни избори, макар и в най-могъщата страна на планетата, станаха отправна точка за пътя напред срещу масовото индоктриниране на деца в цялата западна цивилизация. Оказа се, че политически играчи, които посочат проблема и се престрашат да станат мишена на машината за очерняне и „отменяне“, имат сериозен шанс сред средната класа.
Особено в разгара на ескалацията на радикализацията.
Месеци преди изборите във Вирджиния почти всеки ден излизаха на светло фанатичните практики в училищата в щата. Стана болезнено ясно, че белите деца са карани да се чувстват виновни, заради цвета на кожата си като част от преподаването на токсичната „критическа расова теория“.
После се разбра, че един от крайнолевите училищни бордове се е опитал да прикрие брутално сексуално насилие срещу малолетно момиче в женска тоалетна, която според новите безумни правила може да бъде ползвана от всеки, който се идентифицира от нежния пол. И така едно момче решава да се „почувства“ жена, да влезе в тоалетната и да нападне сексуално момиче. За подобни неща постоянно предупреждаваха всички критици на трансджендър идеологията и политиките.
Тук не просто има случай на сексуално насилие срещу дете, а и на опит на възрастните администратори да прикрият ужасното престъпление, защото то е точно продукт на техните идеи и нови прогресивни правила.
Скандалът допълнително разгневи родителите, които вече бяха бесни на очевидно расистката училищна програма за индоктринация на белите деца.
Те започнаха да се организират и протестират, да структурират ясна опозиция срещу метастазите на либералните политики, прокарвани от властта, медиите и корпорациите.
Преди изборите от Демократическата партия, убедени, че водят стабилно в щата, решиха в отговор на родителския гняв да ги обрисуват като „бели супремасисти“ с помощта на медиите. Разгърна се наистина невероятно гнусна кампания срещу разтревожени родители и американски граждани, които просто не искат техните деца да бъдат буквално зомбирани с идеята, че са изначално зли, ако са бели.
Кандидатът на републиканците Глен Янкгин ясно зае страната на родителите и обяви „критическата расова теория“ за токсична. Така спечели гласовете на белите майки от предградията. Само преди година Байдън взе Вирджиния с десет процента преднина. Сега демократите загубиха, а техният кандидат Тери Маколиф се срина след като размаха пръст срещу родителите и ги заплаши да мълчат, защото нямали право да казват какво ще учат децата им.
Класически пример за институционална война срещу граждани.
След победата във Вирджиния медиите и демократите решиха да ескалират реториката. Почти всички ключови фигури на либерална Америка в един тон, като стадо прогресивни овце, започнаха да блеят в социалните мрежи за „расизъм“, „бял супремасизъм“ и за вината на „белите жени“.
Не само, че не са си взели поука, но са твърдо решени да продължат със системното и откровено безумно очерняне на всички американски граждани, които не са съгласни с тяхната идеология. Дни след демократическия крах във Вирджиния, Twitter профилите на влиятелните медийни звезди на лявото представляваха каталог на патологията и безвъзвратния развод с реалността.
Тези хора са фанатици. Няма мил, заобиколен и грижовен начин да се каже колко отблъскващи и опасни са официалните институции на САЩ днес – партията на власт в Белия дом и конгреса, администрацията, училищните бордове и почти всички големи медии.
