Вирусът като възможност за модернизация

[et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”409″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” hover_enabled=”0″ header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”4.0.6″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” hover_enabled=”0″]

Мерките срещу разпространението на COVID-19 ще нанесат сериозни финансови щети. Aко кризата продължи, може да блокира за дълго време цели сектори от бизнеса и обществените отношения, да доведе до фалити, а оттам и до социално напрежение.

Както във всяка криза и в тази може да се види освен затруднение и възможност – за бърза и целенасочена модернизация на изостаналото ни общество, за сваляне на розовите очила и скъсване с остарели парадигми, които възпроизвеждаме  по навик и заради леност, въпреки ниските резултати.

Организацията на труда в България се случва  паралелно в два съседни века.

Съвременните компании отдавна са прозрели, че важни в трудовите отношения са резултатите, а не формалното  извършване на дейност и са позволили на големи групи свои служители да работят няколко дни в седмицата от дома си. Т.нар. „домашен офис“ се нуждае само от елементарна техническа свързаност, най-често лаптоп, слушалки с микрофон и интернет достъп. Хората работят по същия начин, както в офиса, само че спестяват по два до няколко часа път дневно, спестяват задръстване на уличния трафик, спестяват сериозни разходи на работодателя си за работно място, паркинг, консумирана енергия. В много съвременни офиси няма отделно работно място за всеки, а известен брой места, на които работят онези служители, които в конкретния ден имат причина да са в офиса, вместо да работят от дома си. И това са по-успешните компании с най-високи заплати.  Контролът върху работата от вкъщи се следи по резултатите и изпълнението на задачите, както и по присъствието на служителя в електронната платформа, което е лесно за следене. Много международни организации отдавна провеждат заседания на управителни и експертни органи и взимат решения за милиони през видеоконферентна връзка, която днес е достъпна от всеки смартфон. Това е организацията на работа през XXI век.

Съвсем различно е в държавната администрация и редица изоставащи структури, където на входа има въртележка – брояч и най-строго от всичко се следи, дали служителят обядва точно половин час или час без четвърт. Някой строг ръководител вади разпечатка в края на месеца и мъмри онези, които не спазват точ-в-точ чиновническото разписание. Това надлъгване, характерно за 50-те години на XX век е разпространено в по-неуспешните работни структури, с по-ниски заплати и зле мотивиран персонал. Огромен брой административни служители в почти всички държавни и частни структури могат да вършат работата си от къщи със същото, ако не и с по-голямо качество, отколкото в офиса, до който пътуват по един час и пристигат изнервени и уважени от всеки кихащ по трасето. Изключение правят онези категории служители, които работят физически с клиенти, или пък ползват специфични документи в оригинал, или лични данни, които не могат да бъдат изнасяни извън офиса.

Ако се преразгледа организацията на труда,  такава гъвкавост ще намали наистина чувствително градския трафик, в пъти повече от шаманските заклинания на градската мобилност, ще форсира ударно ползването на съвременни технологии сред хората и ще увеличи свързаността на всички нива.

Кризи като днешната показват, колко полезно би било въвеждането на електронни публични услуги, подаване на документи, получаване на справки и разрешителни. Откровено дебилната организация на „електронното управление“ в някои държавни структури изисква да подадеш електронен формуляр, след което да го разпечаташ, да отидеш на гише Х да ти сложат мокър печат и да го подадеш на гише У в друга институция. Сега има наистина форсмажорен повод да се прекрати този жалък фарс и да се осъществи свързаност между системите и базите данни и истинско ефективно обслужване на хората, което ще повиши доверието и уважението към държавата и институциите.

Светът върви към свързаност, дистанционно обслужване и работа от гъвкаво работно място. Професии и цели области от икономиката изчезват и се появяват нови. С или без COVID-19,  това е близкото бъдеще, което ще смачка неадекватните и ще направи богати по – бързо адаптиращите се. Но днешната криза може да бъде kick-ass подсещане за ръководителите във всички сфери на публичната и частната дейност. Изхвърлете въртележката на входа и купете на хората си компютри!

А РЗИ между призивите да си мием ръцете могат да започнат да проверяват в кои учреждения има тоалетна хартия, сапун, и салфетки или сешоари за измитите ръце. И да наложат политика, която най-после да ни извади от османския XIX – ти век в това отношение.

И накрая, но не и по важност, късогледите напъни да се свалят хората от колите им, за да бъдат натъпкани насила в градския транспорт вече изглеждат не само нелепи, но и опасни.

Кой общинар ще посъветва родителите да не карат детето си с кола на училище, а доброволно да го подложат на споделената кашлица в градския транспорт? Престъпно е като манифестацията под чернобилския дъжд. Пътуването сред задушевна маса анонимни вирусоносители крие много повече рискове, отколкото самия учебен процес, които се провежда в известна като състав общност с контролирано поведение.

                Време е за бързи решения и пресрещане на новите реалности. С времето няма да става по-лесно, а по-трудно, по-болезнено и много по-скъпо.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”409″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” hover_enabled=”0″ header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Борис Станимиров
Борис Станимиров

От 2000 до 2004 г. зам. председател на Европейските млади консерватори (EYC) под патронажа на Маргарет Тачър. Председател на клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“ към Съюза на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. Член на УС на Българската генеалогична федерация. бивш народен представител, зам-председател на комисията по външна политика в 43-то Народно Събрание, член на комисията за българите в чужбина.