fbpx

НОВО

Освежаване на страховете

Преди тракаха със зъби пред телевизора при десет умрели дневно, сега при сто отиват на другия каналСтраховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено....

Културни войни: Тирания в името на толерантността

Нашият автор Владислав Апостолов гостува в „Политически НЕкоректно“ по Българското национално радио. Цензура, индоктринация и идиотокрация. Парализираща пропаганда, мазохизъм, умопомрачен либерализъм, улично насилие и унизителни изяви на преклонение и подчинение към...

Бюджет 2021 е крайно разочароващ

Както стана традиционно, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошия правен през последните години. Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични...

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

Вирусът оформи две “партии” – на Мутафчийски и на Мангъров

Време за четене: 3 мин.

След COVID-19 в България и света всичко изглежда различно. Ежедневието ни е различно, темите, които обсъждаме, са различни, обществените нагласи са различни, политиката също е различна. Като политолог ще опитам да преведа всичко това, което се случи в България през последните два месеца, на политически език.

В страната ни образно се оформиха две партии – на Мутафчийски и на Мангъров. Разбира се, че няма и няма да има такива партии, нито пък ще се явяват на избори. Но партиите носят белезите на разделенията в обществото, а в случая имаме именно това.

Нещо повече – двете партии носят и доста от атрибутите на класическите партии, каквито ги познаваме.

И двете “партии” си имат “председател” – Мутафчийски на едната, Мангъров на другата. И двете “партии” си имат различна по тежест обществена подкрепа, или по друг начин казано – електорат.

Има една група хора, която по-скоро има притеснения от болестта и слуша внимателно какво ще каже строгият генерал. Друга група пък остава скептична към болестта и основно се безпокои за икономическите последици, които ще има вследствие на мерките. Тази битка е навсякъде – тя е в спорове по телевизията, на улицата, в социалните мрежи и дори в домовете на хората.

Не трябва да забравяме и още една много важна характеристика на тези две “партии” – едната е на власт (Мутафчийски), а другата е в опозиция (Мангъров).
Каква е динамиката между тези две “партии” в последните два месеца?

Първата, образувала се по институционален път, беше тази на Мутафчийски, с назначението на генерала за председател на Националния оперативен щаб. Тя бързо събра обществените симпатии и беше необезпокоявана няколко седмици.

“Партията” на Мангъров, от своя страна, започна да трупа обществена подкрепа по неинституционален път – “председателят на партията” започна да участва редовно в медиите, стана разпознаваем, а има и легитимност – доказан експерт по инфекциозни болести.
Бойко Борисов като
опитен политически
играч веднага
усети новия разлом
и бързо се опита да привлече всички “партии” при себе си чрез създаването на Медицински експертен съвет, част от който беше и самият Мангъров.

Институционалната роля на “партията” на Мангъров не се запази дълго. А и тя го лишаваше от връзката му с електората и започна да го отслабва. Краят на медицинския съвет “освободи” Мангъров от институционалната му тежест и му позволи да възстанови диалога със симпатизантите си през медиите. Но той и Борисов запазиха своя контакт. Правят се официални срещи между двамата и не крият, че неофициално се чуват и си пишат есемеси.

Парадоксалното в случая е, че “партията” на Мангъров бе възможна в България заради успехите на Мутафчийски. Подходът на Националния оперативен щаб за рестриктивни мерки на много ранен етап на епидемията даде своя резултат и
България не пламна с
много заболели
и смъртни случаи.

При една ситуация, подобна на тези в други държави като Италия, Испания и др., “партията” на Мангъров нямаше да я има или щеше да бъде нищо повече от маргинална формация, която никой не зачита.
Към настоящия момент, “партията” на Мутафчийски продължава да е с най-голяма обществена подкрепа. Това го показват и проучванията.

Ерозията обаче е налице. Хората започнаха да се изнервят от мерките. Симпатизантите на “партията” на Мутафчийски бавно започнаха да се оттеглят. “Партията” на Мангъров започна да набира още подкрепа.

Нищо от това обаче не трябва да ни изненадва. Както добре знаем, всяка партия, която е на власт, търпи пасивите от това да е начело, а в опозиция се трупат дивиденти. Класическа ситуация.

Последва и класическият отговор. Управляващата “партия” (на Мутафчийски) започна да взима част от арсенала на опозиционната (на Мангъров) – либерализация на мерките. Така “партията” на Мутафчийски иска да спре ерозията на обществената подкрепа и да прекрати ръста на “партията” на Мангъров. По този начин “партията” на Мутафчийски показва гъвкавост и си купува още политическо време, което в тази ситуация е от особено значение.

А печелившите от познатите ни истински партии ще бъдат тези, които правилно разчетат тази нова политическа и обществена ситуация вследствие на COVID-19.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ