Войната на Русия в Украйна продължава, въпреки частичното ѝ изтегляне и едновременно с това отблъскване от украинската армия. Самата война обаче е повод за размисъл и причина да се разделим с някои илюзии, които са навлезли в съзнанието ни – някои вече се разделиха с тях, а други предстои да го направят.
Мит: 1. Русия няма да започва война
Преди 24 февруари западните разузнавания в един глас твърдяха, че Русия има намерение да започне война в Украйна. На повечето хора, включително и на мен, това се струваше малко вероятно, да не кажа абсурдно. Защото „здравият разум” като че ли твърдеше, че подобно нещо е немислимо дори за Русия. Много украинци също не вярваха. Оказа се, че сме грешили. Не само здравият разум, но и руската дезинформация се оказа една от причините, които ни внушиха това. Нека да припомним за забравилите:
На 21.01. руският външен министър Сергей Лавров заяви:
„Русия никога не е заплашвала Украйна чрез свои официални представители… Русия няма намерение да напада Украйна… Русия не изключва, че цялата истерия, която Западът раздухва около Украйна, да има за цел да прикрие политиката на Киев за саботиране на „Минск-2”[1].
На 01.02. се включи и руския посланик у нас Елеонора Митрофанова:
„Русия смята за неприемлива дори мисълта за война с Украйна… Важно е да се постави основният въпрос – за какво ни е на нас Украйна? За какво ни трябва да започнем война срещу Украйна? Какъв е смисълът? Какви задачи ще решим с тази война? Никакви задачи не решаваме. Украйна е наш съсед. Ние трябва да живеем мирно с тях”[2].
На 15.02. говорителят на Кремъл Димитрий Песков е разказал, че:
„Когато руският президент Владимир Путин e бил уведомен за спекулации от страна на Запада относно датата на предполагаемата инвазия на Русия в Украйна, той шеговито е попитал в колко часа се предполага, че “войната” трябва да започне”[3].
В същия ден говорителят на руското външно министерство Мария Захарова обяви, че
„Само луди хора, лишени от морал, могат да допуснат, че Русия има намерение да нападне Украйна”[4].
Един ден по-късно Владимир Путин каза:
„Искаме ли война? Разбира се, че не”[5].
На 16.02, седмица преди войната, руският пратеник в ЕС Владимир Чижов заяви: „Що се отнася до Русия, мога да ви уверя, че тази сряда няма да има атака”, каза Чижов пред Die Welt. Няма да има ескалация нито през следващата седмица, нито през седмицата след това, нито през следващия месец”[6].
В крайна сметка се оказа, че съобщенията за възможна руска агресия срещу Украйна не са шега, нито преувеличаване или информационна война отстрана на Запада. Оказа се, че лишените от морал хора, за които говори Захарова, са на челни позиции в Русия. Водачите на тази безскрупулна страна съзнателно са лъгали своя собствен народ, Украйна и европейското общество като цяло, че няма да започват война, която са планирали да водят. Това е било целенасочена дезинформация с цел да се отслаби бдителността на Украйна, на света и на руската общественост. Войната демонстрира, че на Русия не може да се има доверие и че когато руските представители ни казват „Добър ден” трябва да се огледаме дали слънцето е изгряло.
Мит: 2. Русия е мирна страна
Поддръжниците на Русия дълго време имаха повод да представят основния си геополитически враг – САЩ, като имперска държава, която не зачита националния суверенитет на отделните страни и е готова насилствено, чрез военни средства, да сменя неудобните ѝ правителства. Правеха се дори таблици, които посочваха множеството войни на американците в чужди държави. Това беше почти неоспорим факт.
До първата половина от своята съвременна история, т.е. няколко години след започването на войната в Ирак (2003 г.), Русия видимо се открояваше посред американския империализъм. Тя имаше на своята сметка единствено частична окупация на Молдова (Приднестровието) и една жестока война в Чечня. Това се промени с нападението над Грузия през 2008 г. и окупацията на Южна Осетия и Абхазия. През 2014 г. светна още една голяма червена лампичка, когато по военен път си присвои Кримския п-в и част от две административни области в Източна Украйна (Луганска и Донецка).
Войната през 2014 г. беше с ограничен мащаб и не направи такова силно впечатление, каквото вероломната инвазия в Украйна през 2022 г. направи. Това е пълномащабна война между две големи държави, каквато Европа не е виждала от Втората световна война. Човешките – било то цивилни или военни загуби, са много големи, да не говорим за икономическите, имуществените и социалните. Вероятно пълният им размер ще се изясни след края на войната и за съжаление ще се окаже, че е бил много по-голям от това, което до момента ни е известно. Пълната отговорност за тази безсмислена и братоубийствена война ще тежи на съвестта на този, който я започна – а именно Владимир Путин. С нея окончателно бе ликвидиран образът на Русия като мирна и дори миротворческа държава, която с нещо се отличава от „империалисткия” Запад.
Мит 3. Русия е антифашистка държава
Победата на Съветския съюз над Германия през Втората световна война придаде на неговия основен наследник – Русия, „ореол” на „победител над фашизма”. Това стана независимо, че комунистическият режим в тази страна е не по-малко безчовечен и много по-кървав от нацисткия. Да оставим настрана това, че Германия тогава е националсоциалистическа, а не фашистка държава. Причината, поради която СССР (и впоследствие Русия) говорят за „победа над фашизма”, е само за да скрият факта, че идеологията на Хитлер е социализъм, който е различен вид от този, установен от Ленин и Сталин.
В интерес на истината, управлението на Путин можеше да бъде квалифицирано като фашистко и преди войната в Украйна. То се характеризираше с явен национал-империализъм, антидемократизъм, авторитаризъм, милитаризъм, култ към личността на държавния глава Путин, и пр. Това, което войната в Украйна предизвика, е че тези тенденции се засилиха и се стигна до по-силна дискусия върху тях[7].
Мит 4. Руската армия е непобедима
Този мит, макар и преувеличен, се основаваше и на верни исторически факти. Наистина Наполеон, който покори цяла Европа, не успя да покори Русия. Същото важи и за Хитлер. Не че Русия изобщо не е губила войни в своята история. По-скорошни примери, които може да се дадат, са Кримската война и Първата световна война – която е катастрофална за Русия, а в по-ново време войната на СССР в Афганистан.Този мит беше не толкова исторически, колкото социален: той беше поддържан от собствения ѝ народ и носталгичното настроените по Русия в Източна Европа.
Войната в Украйна ни принуди да се сбогуваме и с него. Руската армия превъзхожда Украинската във всяко едно военно отношение, дори като добавим и западното оръжие, което украинците получиха. Още по-смазващо е нейното артилерийско и въздушно превъзходство. Донякъде Русия ни го демонстрира, сривайки редица градове като Мариупол, Харков, Чернигов, Ирпин, и пр. Но да бомбардираш блокове и да разстрелваш цивилни не е като да превземаш градове и да постигаш военните си цели. А в това отношение Русия поне в момента се проваля. За повече от един месец военни действия Русия превзе един областен център (Херсон) от общо 22 – без да броим Луганск и Донецк. И приятелите, и враговете на Русия, очакваха, че украинците бързо ще се предадат и войната ще приключи за няколко дена, а руската армия ще постигне смазваща победа, която пък ще покаже, че никой не може да се закача с Русия. Това не просто не се случи, но Русия се провали в някои от стратегическите си цели, а именно да се бори за „денацификация” (сиреч смяна на неудобната за нея власт”) и демилитаризация” на Украйна (тоест да я принуди да капитулира). От момента, в който Русия обяви, че се изтегля от Северна Украйна (сиреч се отказва да превземе столицата Киев) и ще се фокусира върху Донбас, тя призна с половин уста, че се е провалила, показвайки желание да излезе с някакво „достойнство” от недостойната война, която сама започна.
Впрочем помните ли руския конвой близо до Киев, дълъг 65 километра? Внушителен размер, който трябваше да внуши на всички колко силни и страшни са руснаците. И украинците само като го видят се очакваше, че ще се разбягат във всички посоки и ще предадат Киев. Нищо подобно не се случи, а този конвой изчезна без следа, безславно, както се и появи.
По повод на него някой възкликна, че руската армия не е много силна, а е много дълга. Или да перифразирам: тя не е много силна, но просто е много голяма. Независимо от това как нататък ще се развие войната е видимо, че Русия се провали. Всичко освен бърза и убедителна победа за Русия беше провал. Все още е възможно тя да победи, но това вече нито ще може да се определи като бързо, нито като убедително. Нейната армия загуби обществения си образ на непобедима. А извършените военни престъпления срещу цивилни показаха, че тя е лишена от достойнство и морал. В интерес на истината в Източна Европа, включително и в България, това го знаехме поне от заключителния етап на Втората световна война, но трябваше да го утвърдим в съзнанието си.
Мит 5. Русия може и трябва да ръководи славянското единство
От близо 150 години Русия насажда в съзнанието на славянското население на Източна Европа идеята за осъществяване на единството му, но под нейно ръководство. Конкретните начини как това да стане се движат от директното им руско управление, през марионетни проруски държави до някаква форма на сътрудничество в угода на руския интерес. Общото обаче е, че винаги Русия и руският интерес трябва да олицетворяват и ръководят това единство.
Тази политика не е отдавна отмряла, а е жива за руската политика, която се опитва да възпира славянските народи от членство в ЕС и особено в НАТО, вместо това предлагайки им някакъв вид сътрудничество и обвързване със себе си. С войната в Украйна подобна идея е изцяло морално мъртва и немислима. С нея се разбра, че Русия вижда единството като насилствено подчиняване на другите народи и тяхното абсорбиране в състава или влиянието на Русия.
Мит 6. НАТО е организация с отпаднало предназначение
С войната в Украйна Русия реабилитира НАТО. Никога държава членка не е била нападана или окупирана (понякога погрешно се посочва Кипър, но тя никога не е била държава членка) и за това има основателна причина – нападението срещу една членка се приема за нападение срещу всичките. Хората масово започват да разбират, че съюзът предлага сигурност за участниците в него срещу външни агресори, каквато една необвързана военно държава не може да осигури. Ако Украйна по-рано се беше присъединила към пакта, тази война нямаше как да се случи.
Същевременно вече е видимо, че дори принадлежността към славянството и православието на народа на дадена държава не е пречка пред това да бъде газен от руския ботуш; че НАТО е организация, чието предназначение не е отпаднало с края на Студената война и може да има полза за своите членове и в наши дни, включително и срещу евентуална руска военна агресия.
[1] Лавров: Русия никога не е заплашвала украинския народ, НАТО раздухва истерията: https://www.actualno.com/europe/lavrov-rusija-nikoga-ne-e-zaplashvala-ukrainskija-narod-nato-razduhva-isterijata-news_1699704.html
[2] Посланикът на Русия у нас: Украйна се използва като предлог за напрягане на обстановката: https://dariknews.bg/novini/bylgariia/poslanikyt-na-rusiia-u-nas-ukrajna-se-izpolzva-kato-predlog-za-napriagane-na-obstanovkata-2298939
[3] Путин развеселен пита Запада в колко часа ще започне инвазията в Украйна: https://news.bg/world/putin-razveselen-pita-zapada-v-kolko-chasa-shte-zapochne-invaziyata-v-ukrayna.html
[4] Русия: Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна: https://news.bg/int-politics/rusiya-samo-ludi-hora-bez-moral-dopuskat-che-shte-napadnem-ukrayna.html
[5] Путин: Русия не иска война: https://bntnews.bg/news/putin-rusiya-ne-iska-voina-1185494news.html
[6] Руският посланик в ЕС: Русия няма да нападне Украйна днес: https://news.bg/int-politics/ruskiyat-poslanik-v-es-rusiya-nyama-da-napadne-ukrayna-dnes.html
[7] Коментирах този въпрос в статията „Денацификацията” в Украйна като бумеранг: https://conservative.bg/denacifikaciata-na-ukraina-kato-bumerang/ . Вж. също: „Да, според науката Путин и Русия са фашисти”: https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/04/03/4332047_da_spored_naukata_putin_i_rusiia_sa_fashisti/ ; „Путинизмът – фашизмът на XXI век”: https://kultura.bg/ .
