fbpx

НОВО

Макрон срещу Ердоган на геополитическата арена

Влошаването на отношенията между Турция и Франция не е моментен неврологичен спазъм. Напротив, напрежението между Реджеп Ердоган и Еманюел Макрон е последователно и структурно. Публичната реторика, с която всеки един от двамата държавни глави деградира другия, е само...

Макрон и ислямизмът (между ереста и безбожието)

Често съм се питал кое е по-страшно: да славиш Бог по изопачен начин или съвсем да отричаш съществуването Му. Въпросът е интересен и важен. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно как, отколкото да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят...

Освежаване на страховете

Преди тракаха със зъби пред телевизора при десет умрели дневно, сега при сто отиват на другия каналСтраховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено....

Културни войни: Тирания в името на толерантността

Нашият автор Владислав Апостолов гостува в „Политически НЕкоректно“ по Българското национално радио. Цензура, индоктринация и идиотокрация. Парализираща пропаганда, мазохизъм, умопомрачен либерализъм, улично насилие и унизителни изяви на преклонение и подчинение към...

Бюджет 2021 е крайно разочароващ

Както стана традиционно, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошия правен през последните години. Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични...

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Време за четене: 7 мин.

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече течеше. Всички бяха надянали празничните маски и залата жужеше, уютно изпълнена. После някак от само себе си дойде бързото гласуване, кабинетът отново оцеля, а оживената зала опустя откъм БСП и ДПС, които напуснаха, без да изчакат обясненията на вот. Останаха да стоят прави само Жаблянски и още двама-трима маскирани социалисти.

Въпреки всичко ораторите от управляващите се обърнаха към опозицията. И друг път от парламентарната трибуна са се правили обръщения към отсъстващи слушатели. Това е така, защото същинските слушатели са пред телевизорите и в интернет сайтовете, по ниви и заводи, по тинк танкове и кол центрове.

Чуйте ги само! По време на дебатите вчера Нинова каза: „Нашата цел е правителството на Бойко Борисов да падне, но не за да седнем във вашите кресла, а да разградим модела на управление и да си върнем държавността“. Банални клишета. Коя е тази отсъстваща държавност, която трябва „да си върнем“? На кого плащаме данъци, ако няма държава? Радев на какво е глава? И кой модел ще разграждаме? Доколкото си спомням, политическият модел в България е либерална демокрация с многопартийна парламентарна система и разделение на властите. Този модел ли ще разграждаме? И като го разградим, после какво? Мнозина не харесват жилищата си, но никой не си е разрушил къщата, пък чак след това да започне да търси къде да живее.

Александър Ненков отговори: „Те и вас не ви харесват. Не си мислете, че отвън хората ви харесват“. Демек, не се правете на каквито не сте! „Противопоставяме се – каза още Ненков – цялата власт да отиде към един комплексиран човек – президента Румен Радев“. Според депутата от ГЕРБ държавният глава е „изпълнен с омраза“, а „в очите му е изписано единствено реваншизъм“. Думи ли са, чудо ли е…

Днес след вота Спас Гърневски също разви подобна мисъл: „Гласувах против, защото България е под безпрецедентен опит за метеж срещу законното правителство… БСП се опитва да спаси от възмездие създадената от нея в криминалния преход мафиотска олигархия. За лице на уличния пуч бе изведен най-големият провал на БСП в политиката – фелдфебел Румен Радев. Няма друго определение на държавник, застанал на страната на бегълци от правосъдието срещу българската прокуратура, която търси възмездие. До дясното му рамо инсталираха водачката на безродната червена глутница Нинова, която от виден приватизатор днес вече се е превъплътила в ролята на Мизийската Света Богородица… Уволнената от собствения си премиер за корупция по цял ден крещи под път и над път „Долу корумпираните!““. Бива си го този Гърневски! През първата половина от 50-те години на миналия век с този език сигурно щеше да бъде звезда и първо перо на в. „Работническо дело“. Затова Жаблянски, не без основание, пожела Гърневски да бъде наказан за обидите си.

Защо? Защо интелигентни и божем културни и начетени хора говорят така и то пред всички? Именно заради това – ако не беше пред всички, нямаше и да говорят по този начин. През 1895 (а в България през 1905), когато големите европейски революции и Наполеон са вече история, а Маркс тъкмо е прогласил учението си, което ще обезобрази света, излиза забележителната книжка на Густав Льобон „Психология на тълпите“. Забележете: двете световни войни са все още в неясното бъдеще. Казвам го като извинение за автора, защото ако беше взел предвид и войните (втората той така и не доживява), щеше да има много по-зряло мнение за пропагандата и за тълпите. Но и така Льобон прави проникновеното наблюдение, че тълпата е вид същество със своя душа, различна от душите на индивидите, които я съставляват. И тази нова душа е много по-примитивна от предишните, които в нейно присъствие отстъпват, сякаш някой им е дръпнал шалтера. „Наблюдавани в повечето от техните действия – пише Льобон, – тълпите дават доказателства на удивително нисък умствен капацитет“. На тях трябва да се предлагат не повече от една-две ярки идеи и то под формата на завладяващи емоционални образи. И тези идеи трябва да се въртят около помитане на старото, наказване на виновните и построяване на рая на земята. Льобон с горчивина отбелязва: „…манията за големи реформи е най-пагубното нещо за един народ“. Пагубно, защото масите търсят обещания за бързо щастие със същата настървеност, с която наркоманът търси дозата си. Политиците знаят това и винаги имат спринцовка подръка. Не откриваме топлата вода, тези неща са забелязани и описани преди 125 години. Само тълпите все още не са ги проумели.

Тълпата е голямо и жестоко дете и трябва да ѝ се говори като на такова – простичко, но вдъхновяващо. Чуйте пак Нинова: „Оставка, съд и справедливост, градеж на чиста и свята република!“. Тя не говори на депутатите. Не говори и на протестиращите, които като цяло са изтънчено малцинство. Нинова се опитва да говори на „тълпата“ (в нелошия смисъл на думата), на народа, опитва се да напипа неговата „честота“. За жалост, много е лицемерно професионални лидери да подкрепят даден протест и да размахват юмрук не от барикадата, а от парламентарната трибуна на „статуквото“ и на „модела“, от които не само са част, но са и техни създатели.

Вчера и днес никой не се обърна към вас, спорадични мои читатели, като към отделни личности, а ви третираха като тълпа с обща инфантилна душа. Затова всеки, който не е размил индивидуалността си в колективната локва, остана с озадачено повдигнати вежди.

Какво всъщност си заслужаваше да се забележи при този пореден и безинтересен вот на недоверие?

В събота написах: „Ако ДПС, което е „част от #хунтата, защото управлява заедно с ГЕРБ„, гласува в подкрепа на вота, какви ще се окажат протестиращите пред президентството – „герберасти“ или „комундета“? И ето че се оказа точно така: ДПС (както впрочем винаги досега) в края на мандата го играе „опозиция“. ДПС се оказа, че желае същото като Христо Иванов с гумената лодка на Росенец и като Президента със свития в Rotfront юмрук. Очевидно желае същото и като онези живописни младежи (и не чак толкова младежи) на жълтите павета, които през 2014 пееха под прозорците на Орешарски: „Когато падне БСП, не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мен“.

Сега последно какво: ГЕРБ и ДПС заедно ли управляват, заедно ли са мафия, #хунта и т.н.? За тълпата е ясно – тя никога няма да си зададе този въпрос. Но за личностите? За самотните и болезнено разсъждаващи индивиди?

Попитана защо премиерът Борисов и днес отсъства от залата, в която се решава съдбата на кабинета му, Цвета Караянчева с лукава тъга и победоносна усмивка обясни на бавноразвиващата се опозиция, че Борисов го няма, защото не може да е на двете места едновременно – хем в Парламента, хем в Брюксел, където, съвсем между другото, е спечелил 29 млрд. за България (бурни овации в залата и възгласи: „Да живей!“). Наистина, за Борисов през последните дни и часове се случиха две важни неща – върна се от Брюксел с много пари и кабинетът му оцеля при поредния вот на недоверие. Ситуацията вече е друга, не е като вчерашната или онзиденшната. При това положение си мисля, че колкото и Нинова да зове за „съд и градеж на чиста и свята република“, Борисов не само че няма да подаде оставка, но ще се пробва и за още един мандат, все едно под каква форма. Освен, разбира се, ако не се случи нещо по причина на обстоятелства, които ние, простите граждани, не знаем.

Накрая нека кажем нещо в защита на нашата тълпа. Пропагандните промивки при нея, макар да хващат дикиш, не са особено ефективни, защото се правят по рецепта отвън, рецепта, съставена според особеностите на други, небългарски тълпи. Българската тълпа може да е глуповата, но иначе е тарикат. Тя се вълнува преди всичко от две неща: да не настине и да не се мине. Затова, когато някой дойде – било на танк, било на гумена лодка – и изкрещи: „На крак, о парии презрени!“, нашата тълпа с готовност ще отговори: „Ура!“, но дълбоко в себе си ще си рече: „Я па тоя!“. Защото щом тълпата има душа, то трябва да признаем, че душите, дори и тези на тълпите, са различни. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ