fbpx

Войната в Украйна налага нови национални приоритети

Факт. От един месец сме в съвършено нова ситуация. „Дългата 2020-а“, белязана от ковид пандемията и летните протести против корупцията, приключи в момента, в който руските войски нахлуха в Украйна. Не, че тези проблеми (ковид и корупцията) са изчезнали, но други са по-наболели и изискват бързи и радикални решения.

Във време на война нацията се обединява. Така и сега фрагментираният ни политически елит трябва да се обедини около национални приоритети. Политики, които не просто да „запазят стабилността“, а да гарантират съществуването на държавата и обществото.

Снимка: novini.bg

Енергийна независимост

В продължение на най-малко десетилетие у нас се разтягаха локуми за „диверсификация“ и “намаляване на енергийната зависимост от Русия“. Говореше се за алтернативни доставчици на природен газ, а изграждането на интерконекторна връзка с Гърция стана легендарно. В тази посока периодично се даваха заявки, но реализацията все се отлагаше.

Е, сега това е проблем не само на България, а и на по-голямата част от Европа. И е логично да се търсят общоевропейски решения. Но конкретно за България, стъпките са ясни:

–  Незабавно премахване на мораториума върху проучвания и добив на шистов газ – вече и на децата е ясно, че екологичната заплаха бе силно преувеличена и то именно за да продължим да зависим от руския газ;

–  Продължаване на проучванията за газови залежи под българската акватория на Черно море – колкото по-голям собствен добив, толкова по-малка зависимост от външни вносители.

Целта е вносът от която и да е чужда държава да не представлява над 35% от общото потребление на газ у нас. Това в икономиката се нарича „доминиращо положение“, което страната ни не бива да допуска. В никоя посока.

Отделно, да помислим и за електроенергията. Първо, категорично и окончателно погребване на всякакви „зелени сделки“ и прочие щуротии. За 15 години западните политически елити не успяха да вдянат, че преходът към нисковъглеродни енергийни източници трябва да стане по естествен път, когато „новите“ ресурси станат икономически по-рентабилни от „старите“. А не с директиви на еврочиновници. Сега ще трябва да го осъзнаят по трудния и болезнен начин.

И е крайно време да намерим приложение на онзи ядрен реактор, който си бяхме предплатили и руснаците ни го доставиха. Да не стои „на склад“, а да бъде включен в системата. В АЕЦ „Козлодуй“. Що се отнася до проекта „Белене“, да се направи трезв и прагматичен анализ дали бъдещото развитие на българската ядрена енергетика да се случва там и/или под формата на нови мощности в „Козлодуй“.

Бежанците като исторически шанс

България приема бежанци от Украйна, с което държавата и обществото проявяват съпричастност с трагедията на десетки хиляди хора. В действителност, ако тези хора имат нужда от подкрепата на България, то България има дваж по-голяма нужда от тях. Страната ни отчаяно се нуждае от бели хора в активна възраст, с езикова близост (голяма част от тях са и етнически българи) и изградени трудови навици. Нуждае се и от техните деца. Икономиката ни, въпреки трудностите през последните месеци, веднага може да поеме между 200 и 300 хиляди нови работещи в различните сектори, а децата им биха били мощен тласък за посърналата ни от десетилетия демография. Това, което държавата прави (да приема и приютява бежанци), трябва да го прави в по-големи мащаби и при по-добра организация (плюс целенасочена „рекламна“ кампания към бежанците да идват насам). Само в Молдова вече има над 100 хиляди бежанци, които съставляват 7% от населението на страната. Едва ли е нужно да уточнявам, че Молдова няма как да предостави възможностите, които има България.

Отбрана и сигурност

Още преди началото на руската агресия, докато нещата бяха на ниво „дипломатически искри“, писах, че най-важното е да си „заградим двора“ – да обновим остарялата си военна техника, да повишим нивото на бойна готовност на населението, въобще, да обърнем внимание на занемарените ни способности за отбрана. Ако преди два месеца това беше препоръчително, сега е задължително. Събитията от последния месец доказаха, че грижите за собствената армия не са отживелица. Затова трябва:

–  Да се въведе задължително начално военно обучение в гимназиалните класове (вероятна продължителност – 3 курса по един месец, диференцирани на летен, зимен и пролетен/есенен);

–   За лицата, които не са преминали през военна служба, да се организират аналогични курсове под формата на сборове на ротационен принцип;

–   Да започнем да изпълняваме ангажимента от Уелс 2014 година за минимум 2% от БВП разходи за отбрана;

–   Активна дипломация със съюзниците ни в НАТО за подчертаване на ролята ни на „флангова държава“, която изисква „отстъпки“ при закупуването на ново въоръжение;

–   По-сериозна държавна подкрепа за Военно-промишления комплекс.

Що се отнася до ковид пандемията, не бива да си правим илюзии, че тя е „на доиграване“, но идващите пролет и лято ни дават възможност да си поемем глътка въздух и да се подготвим адекватно за следващия сезон – по-добра реклама на ваксините и най-вече изграждане на ефективни вентилационни системи в училища и университети.

Национални приоритети, по които трябва да съществува консенсус. Между партиите в управляващата коалиция, между управляващи и опозиция, между парламентарни и извънпарламентарни политически субекти. Всички трябва да работят по тях. Който не е съгласен, да става излишен за българската политика.

Иначе, борбата с корупцията и съдебната реформа трябва да се вършат, но от съответните оторизирани за това органи. А не да се развяват като политическо знаме. Защото, в крайна сметка какво значение има дали Бойко Борисов е арестуван и дали Иван Гешев е отстранен от поста главен прокурор, ако междувременно държавността е ликвидирана, а държавата – превърната в марионетна на Русия?


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Димитър Петров
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ "Св. Климент Охридски" и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на "Един завет" - клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.