fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин.

Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Време е цар Фердинанд I да бъде погребан в България

Време за четене: 3 мин.

На 3 октомври 1918 г. в последните дни на Голямата война от престола на Царство България след 32-годишно управление слиза човекът, който превръща българската държава от васално на султана княжество в независимо царство – цар Фердинанд I.

В далечната 1887 г., когато идва на българска земя, все още младият тогава княз заварва една полузабравена провинция, раздирана от вътрешни политически противоречия, над която до преди месеци са се стелили облаците на руската окупация, а проруското офицерство само преди по-малко от година е свалило неговият предшественик княз Александър I Батенберг.

В идните десетилетия България ще добие собствен институционален облик, собствена инфраструктура, ще бъде заварена от цар Фердинанд със сламени колиби, а ще бъде оставена е театър, опера, музеи, зоопарк, университет, ЖП линии, пристанища, производство и т.н.

Нещо повече, България се превръща в самостоятелна сила, която доминира региона не само в икономическо отношение, но и във военно. Българската дипломация играе умело на международната сцена и успява да поставя условия дори и на Великите сили. А българската армия трупа безброй военни победи.

Малцина са държавниците в нашата история, които да са имали толкова голям и широкоспектърен принос за развитието ни като държава и общество.

И също така, които да отнесат всички негативи на своето време. Първоначално земеделският режим на Стамболийски, а години по-късно и тоталитарната власт, се постарават да пришият на цар Фердинанд всички земни грехове – мания за величие, корупция, интригантство, за него се измислят гнусни клевети и се пишат пасквили. С цел колкото се може повече да бъде очернена монархическата институция в България и старият режим, цар Фердинанд получава така да се каже „лъвския пай“ от всичко това.

Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“. Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в „любимата му България“ и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

В нашето съвремие често пъти се говори за обективност. Че трябва да има историческа обективност за едно или друго нещо, независимо колко малко или много е обоснована тя.

А не е ли редно също така да отърсим от едни предразсъдъци на трубадурите на определени идеологии и образът на един български владетел?

И не само.

Не е ли също така правилно на човекът, който е дал толкова много на нашата страна, да му бъде оказано уважение за неговото последно предсмъртно християнско желание – да бъде погребан в България?

Според мен е повече от правилно.

Време е костите на цар Фердинанд I Български да намерят своя последен пристан на българска земя.

Споделете чрез

Предишен

Следващ