НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...
Време за четене: 5 мин.

На европейските избори Реформаторският блок успя. Успя въпреки скептицизма на мнозина, въпреки вътрешнопартийните боричкания, коалиционните неразбирателства и приятелския огън от една или друга будна дясна съвест. Че прескачането на бариерата е успех е ясно и на децата и нямам никакво намерение да казвам на черното бяло. И все пак…

И все пак (за да сме напълно обективни), трябва да отчетем и друго – когато се създаде, Реформаторският блок си постави съвсем различни цели от взимането на един евродепутатски мандат. Да ги припомним ли?

Ето ви например една заявка: „Десният реформаторски блок, обявен преди около седмица от лидера на ДСБ Радан Кънев, има амбицията не просто да влезе в парламента и евентуално да участва в коалиция с „големите играчи”, но да се бори за първото място при следващите парламентарни избори.“ Това е отпреди точно една година.

Ето ви и една по-скорошна: „Реформаторският блок ще се бори за четири мандата на предстоящите през май избори за Европейски парламент. Такава амбиция заявиха в събота в Русе председателят на ДСБ Радан Кънев и зам.-председателят на Движение „България на гражданите” Найден Зеленогорски.“ Това пък беше казано преди около половин година.

И накрая – един евродепутат, който (пак повтарям) според мен си е успех и никой не бива да се опитва да го отнеме от неговите бащи. И все пак…

И все пак между предварително поставените цели и получените резултати има известна разлика и тя по някакъв начин трябва да бъде обяснена.

Можем например да кажем, че целите, които предизборно партиите си поставят не са реалиситични, а по-скоро гонят пропаганден ефект. Един вид хипербола, която да впечатли електората и той да се затича към урните. Това обяснение, действително е част от общото уравнение, но по никакъв начин не го изчерпва напълно.

Можем и да предположим, че горните прогнози (или поне първата от тях), бяха направени в съвсем друга среда – на антиправителствени протести и очакване за избори през есента на 2013 г. Разминаването с този сценарий обаче, както и спихването на гражданската енергия, осезаемо промениха картината, а с това и рязко намалиха електоралния потенциал на блока. И това обяснение е повече от приемливо и по тази причина не ни остава нищо друго, освен да го приемем.

Можем разбира се и да предположим, че причините за срива се крият в тактически грешки, сбъркана кампания, лоши послания, липса на ресурси и т.н. и т.н. Това обаче са нормални неща и само някой, който не е правил избори, може да си представи, че няма да се стигне поне до някое от тях.

Всичко по-горе естествено е вярно, но наред с него има и още нещо. Или казано по-точно, причините за разминаването между цели и постигнати резултати не са нито обстоятелствени, нито тактически. А стратегически.

Най-голямата стратегическа грешка, която РБ допусна още в процеса на своето изграждане беше, че спря да се разраства. В момента, в който лидерите на Блока, решиха, че са се събрали достатъчно на брой, така че да минат бариерата за влизане в парламента, те затръшнаха вратата и се направиха, че не чуват хлопането по нея. Това прочее е съвсем предсказуемо поведение при създаването на една организация и обикновено се нарича капсулиране.

Кой при това положение остана отвън? Там например остана доста симпатичната организация БДФ, която като коалиционен партньор на ДСБ на парламентарните избори през 2013 г. показа завидна политическа лоялност. В този смисъл, изборът на ДСБ да се раздели с нея остана неразбран дори и за част от самите тъмносини избиратели.

Подобна е ситуацията и с Обединените земеделци, БСДП и РДП. Като коалиционни партньори на СДС, на тях също се дължеше нещо повече от учтиво потупване по рамото. Резултатът от това решение е известен, волю-неволю горните партии (които прочее участваха и в нягогашната Синя коалиция) подкрепиха на евроизборите ГЕРБ. С което също допринесоха за разминаването между целеполагане и целепостигане.

Към списъка можем да добавим и ЕНП на Мария Капон, Д2, групичката около Алекс Алексиев, отцепилите се от Петя Ставрева земеделци на Моньо Христов и пр. и пр. Всички те, въпреки по-явно или по-скрито демонстрираното си желание, също останаха извън полезрението на Реформаторите. И макар взета сама за себе си, нито една от избороените партии да няма някаква впечатляваща електорална тежест, сборът от всички тях, както и кумулативния ефект от факта, че РБ е събрало всички десни на едно място, със сигурност щяха да донесат по-добър изборен резултат.

В края на миналата година Реформаторите обаче не мислеха така. Дори влизането на СДС в коалицията стана трудно и след двумесечно държане на резето на вратата (гордея се прочее, че тогава лично допринесох за включването на СДС), а след него направо стана невъзможно да се говори за нови участници.

Върхът на капсулирането беше изключването на Синьо единство, което показа, че в синьото пространство нищо старо не е забравено. Естествено, това изключване си имаше причина и тя се състоеше в неумението на Надежда Нейнски да направи крачка назад или по-скоро да разбере, че при несъмнените й достойнства и биография, няма как да стане лице на нещо ново. Същото неумение прочее демонстрира и Меглена Кунева, която в крайна сметка успя да оглави евролистата на Блока с всички произтичащи от това последици. Към днешна дата, убеден съм, и Надежда, и Меглена, съжаляват за тогавашната им неотстъпчивост, ама нейсе. Времето няма как да се върне назад.

Ето това е голямата стратегическа грешка, която РБ допусна, когато се изграждаше в навечерието на евроизборите. И резонно достигна до половинчати резултати. Които макар да не са провал, по никакъв начин не могат да вдъхновят избирателя, който очаква от политическата си сила, не само да го представлява в един или друг парламент, а и да управлява, по възможност със силно присъствие във властта. И все пак…

И все пак, още нищо не е загубено. За да върне шансовете си за нещо повече от минаване на бариерата за влизане в парламента, Реформаторският блок спешно трябва да се разшири с нови партии. Достатъчно е лидерите на РБ да престанат да се гледат влюбено в огледалото и да поканят пропуснатите/прогонените си партньори в коалицията. И така да заменят влаченето по корем до вота през октомври с малък (но по-добър от никакъв) скок нагоре.

Ще го направят ли?

Предстои да видим.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!