fbpx

НОВО

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...
Време за четене: 5 мин.

На европейските избори Реформаторският блок успя. Успя въпреки скептицизма на мнозина, въпреки вътрешнопартийните боричкания, коалиционните неразбирателства и приятелския огън от една или друга будна дясна съвест. Че прескачането на бариерата е успех е ясно и на децата и нямам никакво намерение да казвам на черното бяло. И все пак…

И все пак (за да сме напълно обективни), трябва да отчетем и друго – когато се създаде, Реформаторският блок си постави съвсем различни цели от взимането на един евродепутатски мандат. Да ги припомним ли?

Ето ви например една заявка: „Десният реформаторски блок, обявен преди около седмица от лидера на ДСБ Радан Кънев, има амбицията не просто да влезе в парламента и евентуално да участва в коалиция с „големите играчи”, но да се бори за първото място при следващите парламентарни избори.“ Това е отпреди точно една година.

Ето ви и една по-скорошна: „Реформаторският блок ще се бори за четири мандата на предстоящите през май избори за Европейски парламент. Такава амбиция заявиха в събота в Русе председателят на ДСБ Радан Кънев и зам.-председателят на Движение „България на гражданите” Найден Зеленогорски.“ Това пък беше казано преди около половин година.

И накрая – един евродепутат, който (пак повтарям) според мен си е успех и никой не бива да се опитва да го отнеме от неговите бащи. И все пак…

И все пак между предварително поставените цели и получените резултати има известна разлика и тя по някакъв начин трябва да бъде обяснена.

Можем например да кажем, че целите, които предизборно партиите си поставят не са реалиситични, а по-скоро гонят пропаганден ефект. Един вид хипербола, която да впечатли електората и той да се затича към урните. Това обяснение, действително е част от общото уравнение, но по никакъв начин не го изчерпва напълно.

Можем и да предположим, че горните прогнози (или поне първата от тях), бяха направени в съвсем друга среда – на антиправителствени протести и очакване за избори през есента на 2013 г. Разминаването с този сценарий обаче, както и спихването на гражданската енергия, осезаемо промениха картината, а с това и рязко намалиха електоралния потенциал на блока. И това обяснение е повече от приемливо и по тази причина не ни остава нищо друго, освен да го приемем.

Можем разбира се и да предположим, че причините за срива се крият в тактически грешки, сбъркана кампания, лоши послания, липса на ресурси и т.н. и т.н. Това обаче са нормални неща и само някой, който не е правил избори, може да си представи, че няма да се стигне поне до някое от тях.

Всичко по-горе естествено е вярно, но наред с него има и още нещо. Или казано по-точно, причините за разминаването между цели и постигнати резултати не са нито обстоятелствени, нито тактически. А стратегически.

Най-голямата стратегическа грешка, която РБ допусна още в процеса на своето изграждане беше, че спря да се разраства. В момента, в който лидерите на Блока, решиха, че са се събрали достатъчно на брой, така че да минат бариерата за влизане в парламента, те затръшнаха вратата и се направиха, че не чуват хлопането по нея. Това прочее е съвсем предсказуемо поведение при създаването на една организация и обикновено се нарича капсулиране.

Кой при това положение остана отвън? Там например остана доста симпатичната организация БДФ, която като коалиционен партньор на ДСБ на парламентарните избори през 2013 г. показа завидна политическа лоялност. В този смисъл, изборът на ДСБ да се раздели с нея остана неразбран дори и за част от самите тъмносини избиратели.

Подобна е ситуацията и с Обединените земеделци, БСДП и РДП. Като коалиционни партньори на СДС, на тях също се дължеше нещо повече от учтиво потупване по рамото. Резултатът от това решение е известен, волю-неволю горните партии (които прочее участваха и в нягогашната Синя коалиция) подкрепиха на евроизборите ГЕРБ. С което също допринесоха за разминаването между целеполагане и целепостигане.

Към списъка можем да добавим и ЕНП на Мария Капон, Д2, групичката около Алекс Алексиев, отцепилите се от Петя Ставрева земеделци на Моньо Христов и пр. и пр. Всички те, въпреки по-явно или по-скрито демонстрираното си желание, също останаха извън полезрението на Реформаторите. И макар взета сама за себе си, нито една от избороените партии да няма някаква впечатляваща електорална тежест, сборът от всички тях, както и кумулативния ефект от факта, че РБ е събрало всички десни на едно място, със сигурност щяха да донесат по-добър изборен резултат.

В края на миналата година Реформаторите обаче не мислеха така. Дори влизането на СДС в коалицията стана трудно и след двумесечно държане на резето на вратата (гордея се прочее, че тогава лично допринесох за включването на СДС), а след него направо стана невъзможно да се говори за нови участници.

Върхът на капсулирането беше изключването на Синьо единство, което показа, че в синьото пространство нищо старо не е забравено. Естествено, това изключване си имаше причина и тя се състоеше в неумението на Надежда Нейнски да направи крачка назад или по-скоро да разбере, че при несъмнените й достойнства и биография, няма как да стане лице на нещо ново. Същото неумение прочее демонстрира и Меглена Кунева, която в крайна сметка успя да оглави евролистата на Блока с всички произтичащи от това последици. Към днешна дата, убеден съм, и Надежда, и Меглена, съжаляват за тогавашната им неотстъпчивост, ама нейсе. Времето няма как да се върне назад.

Ето това е голямата стратегическа грешка, която РБ допусна, когато се изграждаше в навечерието на евроизборите. И резонно достигна до половинчати резултати. Които макар да не са провал, по никакъв начин не могат да вдъхновят избирателя, който очаква от политическата си сила, не само да го представлява в един или друг парламент, а и да управлява, по възможност със силно присъствие във властта. И все пак…

И все пак, още нищо не е загубено. За да върне шансовете си за нещо повече от минаване на бариерата за влизане в парламента, Реформаторският блок спешно трябва да се разшири с нови партии. Достатъчно е лидерите на РБ да престанат да се гледат влюбено в огледалото и да поканят пропуснатите/прогонените си партньори в коалицията. И така да заменят влаченето по корем до вота през октомври с малък (но по-добър от никакъв) скок нагоре.

Ще го направят ли?

Предстои да видим.

Споделете чрез

Предишен

Следващ