НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...
Време за четене: 5 мин.

На европейските избори Реформаторският блок успя. Успя въпреки скептицизма на мнозина, въпреки вътрешнопартийните боричкания, коалиционните неразбирателства и приятелския огън от една или друга будна дясна съвест. Че прескачането на бариерата е успех е ясно и на децата и нямам никакво намерение да казвам на черното бяло. И все пак…

И все пак (за да сме напълно обективни), трябва да отчетем и друго – когато се създаде, Реформаторският блок си постави съвсем различни цели от взимането на един евродепутатски мандат. Да ги припомним ли?

Ето ви например една заявка: „Десният реформаторски блок, обявен преди около седмица от лидера на ДСБ Радан Кънев, има амбицията не просто да влезе в парламента и евентуално да участва в коалиция с „големите играчи”, но да се бори за първото място при следващите парламентарни избори.“ Това е отпреди точно една година.

Ето ви и една по-скорошна: „Реформаторският блок ще се бори за четири мандата на предстоящите през май избори за Европейски парламент. Такава амбиция заявиха в събота в Русе председателят на ДСБ Радан Кънев и зам.-председателят на Движение „България на гражданите” Найден Зеленогорски.“ Това пък беше казано преди около половин година.

И накрая – един евродепутат, който (пак повтарям) според мен си е успех и никой не бива да се опитва да го отнеме от неговите бащи. И все пак…

И все пак между предварително поставените цели и получените резултати има известна разлика и тя по някакъв начин трябва да бъде обяснена.

Можем например да кажем, че целите, които предизборно партиите си поставят не са реалиситични, а по-скоро гонят пропаганден ефект. Един вид хипербола, която да впечатли електората и той да се затича към урните. Това обяснение, действително е част от общото уравнение, но по никакъв начин не го изчерпва напълно.

Можем и да предположим, че горните прогнози (или поне първата от тях), бяха направени в съвсем друга среда – на антиправителствени протести и очакване за избори през есента на 2013 г. Разминаването с този сценарий обаче, както и спихването на гражданската енергия, осезаемо промениха картината, а с това и рязко намалиха електоралния потенциал на блока. И това обяснение е повече от приемливо и по тази причина не ни остава нищо друго, освен да го приемем.

Можем разбира се и да предположим, че причините за срива се крият в тактически грешки, сбъркана кампания, лоши послания, липса на ресурси и т.н. и т.н. Това обаче са нормални неща и само някой, който не е правил избори, може да си представи, че няма да се стигне поне до някое от тях.

Всичко по-горе естествено е вярно, но наред с него има и още нещо. Или казано по-точно, причините за разминаването между цели и постигнати резултати не са нито обстоятелствени, нито тактически. А стратегически.

Най-голямата стратегическа грешка, която РБ допусна още в процеса на своето изграждане беше, че спря да се разраства. В момента, в който лидерите на Блока, решиха, че са се събрали достатъчно на брой, така че да минат бариерата за влизане в парламента, те затръшнаха вратата и се направиха, че не чуват хлопането по нея. Това прочее е съвсем предсказуемо поведение при създаването на една организация и обикновено се нарича капсулиране.

Кой при това положение остана отвън? Там например остана доста симпатичната организация БДФ, която като коалиционен партньор на ДСБ на парламентарните избори през 2013 г. показа завидна политическа лоялност. В този смисъл, изборът на ДСБ да се раздели с нея остана неразбран дори и за част от самите тъмносини избиратели.

Подобна е ситуацията и с Обединените земеделци, БСДП и РДП. Като коалиционни партньори на СДС, на тях също се дължеше нещо повече от учтиво потупване по рамото. Резултатът от това решение е известен, волю-неволю горните партии (които прочее участваха и в нягогашната Синя коалиция) подкрепиха на евроизборите ГЕРБ. С което също допринесоха за разминаването между целеполагане и целепостигане.

Към списъка можем да добавим и ЕНП на Мария Капон, Д2, групичката около Алекс Алексиев, отцепилите се от Петя Ставрева земеделци на Моньо Христов и пр. и пр. Всички те, въпреки по-явно или по-скрито демонстрираното си желание, също останаха извън полезрението на Реформаторите. И макар взета сама за себе си, нито една от избороените партии да няма някаква впечатляваща електорална тежест, сборът от всички тях, както и кумулативния ефект от факта, че РБ е събрало всички десни на едно място, със сигурност щяха да донесат по-добър изборен резултат.

В края на миналата година Реформаторите обаче не мислеха така. Дори влизането на СДС в коалицията стана трудно и след двумесечно държане на резето на вратата (гордея се прочее, че тогава лично допринесох за включването на СДС), а след него направо стана невъзможно да се говори за нови участници.

Върхът на капсулирането беше изключването на Синьо единство, което показа, че в синьото пространство нищо старо не е забравено. Естествено, това изключване си имаше причина и тя се състоеше в неумението на Надежда Нейнски да направи крачка назад или по-скоро да разбере, че при несъмнените й достойнства и биография, няма как да стане лице на нещо ново. Същото неумение прочее демонстрира и Меглена Кунева, която в крайна сметка успя да оглави евролистата на Блока с всички произтичащи от това последици. Към днешна дата, убеден съм, и Надежда, и Меглена, съжаляват за тогавашната им неотстъпчивост, ама нейсе. Времето няма как да се върне назад.

Ето това е голямата стратегическа грешка, която РБ допусна, когато се изграждаше в навечерието на евроизборите. И резонно достигна до половинчати резултати. Които макар да не са провал, по никакъв начин не могат да вдъхновят избирателя, който очаква от политическата си сила, не само да го представлява в един или друг парламент, а и да управлява, по възможност със силно присъствие във властта. И все пак…

И все пак, още нищо не е загубено. За да върне шансовете си за нещо повече от минаване на бариерата за влизане в парламента, Реформаторският блок спешно трябва да се разшири с нови партии. Достатъчно е лидерите на РБ да престанат да се гледат влюбено в огледалото и да поканят пропуснатите/прогонените си партньори в коалицията. И така да заменят влаченето по корем до вота през октомври с малък (но по-добър от никакъв) скок нагоре.

Ще го направят ли?

Предстои да видим.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!