fbpx

НОВО

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Вторият пенсионен стълб и измислените пирамиди

Време за четене: 5 мин.

Всяка година с гласуването на всеки нов държавен бюджет неизменно се повдига и темата с размера на пенсиите. Тази година дебатът е изключително изострен, като дори се стигна до изказвания, че втория стълб на пенсионната система е пирамидална схема. Всеки, който твърди подобно нещо, обаче ви лъже, или просто не разбира достатъчно добре нейната идеология. Към момента по сметките на пенсионните фондове са акумулирани 15 млрд. лева. И ако поради някаква причина не вярвате на „Комисията за Финансов Надзор“ за истинността на това твърдение ще ви припомня, че през 2017 година се проведе преглед на активите на пенсионните дружества от външни одитори, които потвърдиха тяхната устойчивост и тези данни. Така че всякакви твърдения, че вашите пенсионни вноски във втория стълб ги няма са несъстоятелни.

Много е важно да се разбере, че основната функция на пенсионните фондове е преди всичко да запазят покупателната способност на спестяванията на осигуряващите се лица. Поради тази причина, ако пенсионният фонд, в който сте осигурени побеждава инфлацията, вие може да бъдете доволни и спокойни за начина, по който се управляват спестяванията. Ако търсите по-висока доходност на вашите спестявания, спокойно може да я потърсите в някой договорен фонд, който няма да бъде ограничен регулаторно как да инвестира вашите спестявания. Най-важната цел е пенсионните фондове е да запазят нашите спестявания, а не да изкарват висока доходност, която е винаги за сметка на поемането на по-висок риск.

Понеже в последните дни се говори усилено, че втората пенсия, която ще получават пенсионерите от 2021 година е много ниска ще систематизирам основните причини за това.

1. Времевият период от 20 години, в който пенсионните фондове трябваше да започнат да изплащат втората пенсия е крайно недостатъчен, за да се твърди, че втория стълб на пенсионната система не работи. За да сработи подобна инвестиционна схема, обаче е необходим времеви хоризонт от порядъка на 35-40 години, което реално да обхване целия професионален стаж на едно осигурено лице. Поради тази причина просто няма как да има достатъчно големи натрупвания по индивидуалните партиди на много от осигуряващите се.

2. При стартирането на пенсионните фондове през 2002 г. вноската беше 2% от осигурителния доход, като се очакваше тя плавно да нараства до 7%.. През 2007 г. тя достигна 5% и остава непроменена от тогава. Увеличението от 5% на 7% заложено при стартирането на пенсионната реформа беше прехвърлено директно към НОИ с цел да се ограничи размера на формиращите се всяка години дефицити в него.

3. Друг сериозен проблем е, че много от работодателите на осигурените не са плащали някои от вноските на своите работници през годините. Това е още една причина поради, която натрупванията по индивидуалните партиди на осигурените са ниски.

4. Сивата икономика през годините е също един много важен фактор, който намалява постъпленията по втория стълб. Години наред работодателите, както и работниците предпочитаха да укриват данъци, като и двете страни предпочитаха да се осигуряват на значително занижени нива. В последните години, обаче ставаме свидетели на постоянно увеличаващо се изсветляване на българската икономиката. Този фактор, както и значителното и постоянно увеличаване на средната работна заплата в страната тепърва ще повишават постъпленията във втория стълб. За пример, през 2002 година средната работна заплата в България е била 260 лева. За септември 2019 година тя достигна 1266 лева Това реално означава, че една немалка част от хората, които трябва да започнат да получават пенсия от 2022 година са заплащали 2% от средно 260 лева през 2002 година. Това е още един ключов фактор, който обяснява малкия размер на натрупванията по индивидуалните партиди на осигурените.

5. Пети изключително важен фактор е чисто пазарен и е свързан с динамиката на капиталовите и дълговите пазари. През 2008 година станахме свидетели на една от най-тежките и дълги икономически рецесии. След сривът на пазарите от този период имахме години наред на възстановяване съпроводени от ниска доходност. Когато периодът на осигуряване е 40 години негативното влияние върху доходността на пенсионните фондове се изглажда. За 20 години влиянието на рецесията от 2008 година е просто много голямо. Допълнителен фактор, който оказва негативно влияние върху ниския размер на натрупванията по индивидуалните партиди на осигурените е, че по време на икономически кризи безработицата се увеличава и заплатите намаляват своя темп на ръст. За справка, в началото на рецесията от 2009 година безработицата в България беше 5,1%, като през 2013 година 13,8%. Това е период от 4 години през, които на някои български граждани не са влизали никакви постъпления по индивидуалните им партиди.

6. С цел намаляване на риска пенсионните фондове са подложени на ежедневен контрол на дейността им от Комисията за финансов надзор и банката попечител. Годишните им финансови отчети се заверяват от два независими одитора. И може би най-важния фактор, който ограничава доходността на пенсионните фондове е тежката регулаторна рамка, в която са принудени да работят. КФН налага и следи изпълнението на тежки правила за това, колко процента от активите пенсионните фондове могат да инвестират в различните класове активи, което в голяма степен ограничава възможността им да управляват инвестиционните си портфейли по достатъчно ефективен начин.

Много е важно е да се отбележи, че е изключително опасно и противопоставянето на първия и втория стълб на пенсионната система. Двата стълба са взаимнодопълващи се, а не взаимоизключващи се. Хората трябва да знаят, че натрупваните средства по партидите им, които се равняват на 5% от брутната месечна заплата в пенсионните фондове са техни реални спестявания. Те се и наследяват при случаите на смърт. Парите, които отиват директно в НОИ, обаче които възлизат на 14,8% от брутната месечна заплата отиват директно за изплащането на сегашните пенсии. Това е така наречения разходно покривен модел на пенсионно осигуряване.

Основното притеснение в момента е това, че втората пенсия е прекалено ниска. Според данни на социалното министерство около 55% от пенсиониращите се през 2021 година се очаква да получат пенсия в размер на 30 лева. Това със сигурност изглежда ниско, но на база на изложените по-горе факти ясно се вижда, защо тази сума е толкова ниска. Когато натрупванията по индивидуалните партиди на осигурените в годините след 2002 година са ниски, за съжаление просто няма как да очакваме големи пенсии.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ