Още от времето на Достоевски и неговите “Записки от Мъртвия дом” до Солженицин, Шаламов и дори “Одески разкази” на Исак Бабел се знае, че блатарите, углавният криминалитет на Русия, “урките”, Вор в законе и прочие дегенеративна измет, непрекъснато се е възпроизвеждала в Руската империя от векове. Те имат своята характерна емоционална субкултура. Една от нейните най-поразителни черти, вероятно свързана и с генетичната алкохолната нервно-биологична увреда е хистерично-театралната демонстрация на свръхсилен и краен безпричинен афект. Той се представя с разкъсване на ризи, плачове, мъчителни спазмодични ридания, за предпочитане пред публика, необясними чудовищни емоции и хлипове, бесновато въртене на очи, крясъци и стонове, завършващи с епилептоидни гърчове и осеняване свише. Вижда се в руските филми, описано е в литературата за лагерите и тюрмите им, част е от техният театър и драма.
Пригожин е криминал, блатар, който изпадна в подобен хистероиден афект, след като от Кремъл не му признаха нужното уважение на криминален “авторитет” и се опитаха да го подчинят на по-нисши урки като Шойгу. Както всеки подобен характер той изпадна в бесуване и епилептоиден сляп гняв срещу “Хазяина” комуто дотогава беше верен, когато му отказаха пари и власт. Афектът на епилептоида, макар и разрушителен и опасен се изчерпва бързо, той няма трайност. Чекистите познават тази черта на блатарите, а Вова Путин, който е отраснал с такива в Ленинград, знаеше че Пригожин, както и самият той, са по душа страхливци. Пригожин мигна първи. Знаеше, че не може да управлява нищо в тази чудовищна държава, дори да му дадат властта и водородните бомби. Накратко,
обосрался и разбра, че неговият хистеричен афект е преминал и е по-добре да бяга при диамантите си в Мали, докато Лукашенко все още му държи отворен пътя (путя?). Понеже е криминал с инстинкт за самосъхранение, остави грубият убиец Уткин да се оправя сам с войната и вероятно ще се опита да забегне овреме. Дали Хазяина ще го остави да живее, дали гаранциите на колхозният бос Лукашенко значат нещо, той ще разбере в най-близко бъдеще. Ако обаче отново получи хистероидно-епилептоиден патологичен афект и усети, че отново иска власт и величие в момент на нововъзникнало безвремие или както казват в Русия “смуть”, може да се появи отново отнякъде, възседнал танк.
Засега обаче се вижда ясно само едно:
Императорът е гол
Не само това. Макар и облечен със сако и вратовръзка, той е гол от кръста надолу и с извънредно малък пенис, наричан също пишка. Американците биха добавили “no balls”, което по нашему означава, че той няма тестикули или ташаци, метафорично казано.
Сцената наблюдавана отстрани, би била смешна, ако не беше толкова опасна за целия свят. Но никога не е било лесно да се живее в един и същи свят с карикатурните безумци, които управляват и са управлявали Русия. А как се живее с българските русофили, тук в България, е тема на цяла отделна битова пиеса за дебили.
