Робърт Фиск е роден на 12 юли 1946 година. Повече от 30 години е кореспондент на в. Индипендънт в Близкия изток. Предава пряко от почти всички големи световни конфлитки в последните 40 години. Има повече британски и международни награди за журналистика от който и да е друг чужд кореспондент. Единственият журналист интервюирал на 3 пъти Осама бин Ладен. Говори перфектен арабски. Доктор по политически науки от Тринити колидж, Дъблин. Автор на 5 книги.
Нека се опитам да го кажа просто. Саудитците бомбардират Йемен, защото се опасяват, че шиитите “Хути” работят за иранците. Саудитците също така бомбардират ИДИЛ в Сирия. Това правят и Обединените арабски емирства. Сирийското правителство бомбардира враговете си в Сирия, а пък иракското правителство бомбардира враговете си в Ирак. Америка, Франция, Британия, Дания, Холандия, Австралия и – ако щете вярвайте – Канада бомбардират ИДИЛ в Сирия и ИДИЛ в Ирак, отчасти от името на иракското правителство (за което се сражават и шиитски милиции), но напълно не от името на сирийското правителство.
Йорданците, саудитците и бахрейнците също бомбардират ИДИЛ в Сирия и Ирак, защото не я харесват. А йорданците бомбардират ИДИЛ още повече от саудитците, след като техен пленен пилот беше изгорен жив в клетка. Египтяните бомбардират части от Либия, защото група египетски християни бяха обазглавени от образно казано същата Ислямска Държава, както и ИДИЛ се нарича. Иранците признават, че бомбардират ИДИЛ в Ирак, за което американците (но не и иракското правителство) имат доста неясно мнение. И разбира се, Израелците няколко пъти бомбардираха сирийските правителствени сили в Сирия, но не и силите на ИДИЛ (без съмнение, интересен избор). Пълен напред!
Удивлява ме фактът, че всички тези летци във въздуха не се блъскат постоянно докато неуморно бомбардират. И понеже Ливанската Middle East Airlines е единствения международен авиопревозвач, който все още лети над Сирия (но слава Богу не и над Рака, сирийската столица на ИДИЛ), съм още по-изненадан, че полетите ми от Бейрут до Залива бяха непокътнати от изтребителите на толкова много арабски и западни страни, кръстосващи небето над Месопотамия и Леванта.
Сектантският и богословски характер на тази война изглежда напълно ясен за всички живеещи в Близкия Изток, макар и не толкова за нашите американски приятели. Саудитските сунити бомбардират йеменските шиити, а иранските шиити бомбардират иракските сунити. Вярно, египетските сунити бомбардират либийските сунити, а и йорданските сунити бомбардират иракски сунити. Но про-шиитските сирийски правителствени сили бомбардират своите сирийски сунитски врагове, а ливанската Хизбула – до един шиити – се сражават със сунитските врагове на сирийския президент Башар Ал-Асад, заедно с Иранската революционна гвардия и все по-големия брой афгански шиити в сирийски униформи.
Ако искате да усетите сектантската природа на всичко това, вижте последното искане на Саудинска Арабия за увеличаване на пакистанските военни сили в защита на кралството (които евентуално да помогнат за окупацията на Йемен), идващо от новия саудитски Принц и Министър на отбраната Мохамед Бин Салман, които само на 34 не е по-възрастен от своите бойни пилоти. Но саудитците имат едно възмутително допълнително искане – пакистанците да им изпратят само войници мюсюлмани-сунити. Пакистанските шиитски офицери и бойци (30 процента от въоръжените сили на Пакистан) са нежелани.
Да оставим пакистанския вестник The Nation и писателя Халид Мухамад да отговорят на това сектантско условие. “Армията и населението на Пакистан за първи път от години са единни в желанието си да се ликвидира терористичната напаст”, пише Мухамад. Но “саудитците сега се опитват не само да разделят населението, а и армията ни. Когато един войник носи униформа, той се сражава за страната, която приема за свой дом, а не за индивидуалните си религиозни вярвания… Дали те (саудитците) смятат, че професионални военни като пакистанските… не са способни да се сражават за една обща справедлива кауза? Ако е така, защо искат от Пакистан да им изпраща въоръжените си сили?”.
Добре е да се помни, че пакистански войници бяха убити от иракската армия в битката за саудитския град Хафджи през 1991-а. Дали са били само сунити, едва ли?
Разбира се идва ред на големите победители в това кръвопролитие, производителите на оръжие. Рейтеон и Локхийд Мартин са доставили на саудитците само за миналата година ракети за 1.3 милиарда британски паунда. Преди три години Der Spiegel заяви, че Европейският съюз е най-големия оръжеен доставчик за Саудитска Арабия, а миналата седмица Франция обяви продажбата на 24 изтребителя Рафал на Катар на цена от около 5.7 милиарда паунда. И Египет наскоро купи 24 Рафал-а.
Добре е да се помни, че Службата за проучване на американския Конгрес смята, че по-голямата част от бюджета на ИДИЛ идва от “частни дарения” от – сетихте се сами – Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и Кувейт.
Смайваща е склонноста на янките към самохвалство. Преди повече от десетилетие след “Mission Accomplished”, генерал Пол Фънк (отговарящ за реформирането на иракската армия) ни обяви, че “врагът е на колене”. Друг генерал, близък до Барак Обама казва, че половината от висшите командири на ИДИЛ са ликвидирани. Нонсенс. Добре е да се знае как генерал Пиер Вийер, Началник щаб на фреската отбрана обобщи скорошната си визита в Багдад и Иракски Кюрдистан. “Ирак, докладва той в Париж, е в състояние на пълен упадък”. Френската дума, която той използва е “decomposition”. Подозирам, че това важи за целия Близък Изток.
Превод: Ивайло Гюров
