НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Евровизия нахрани русофилите

Време за четене: 6 мин.

Тази сутрин осъмнахме със снимката на брадата жена, чиято песен спечелила конкурса на Евровизия. Научихме и името на съществото – Кончита Вурст. Хубаво име, като се има предвид, че Conchita на испански значи „котенце“, а Wurst на немски е „наденица“. Котенцето с наденицата спечели Евровизия! Браво! Аз винаги съм приветствал всяка проява на чувството за хумор.

Всичко щеше да е много весело, ако обаче Евровизия не беше сдружение на обществени телевизии, тоест телевизии, които се издържат от преки такси или в най-лошия случай са на бюджетна издръжка. От такива телевизии се очаква да се придържат към някакви по-усреднени стандарти и да се въздържат от ексцентрично шегаджийство. Как да оценим триумфа на котенцето с наденицата?

Обективната оценка: Евровизия направи гаф. Едва ли има човек, който лесно може да бъде убеден, че това е истинският резултат от гласуването на зрителите, че преобладаващата част от тях е гласувала точно за този внезапен артист. И към подозрението за манипулация и фалшификация на гласуването веднага се добавя и горчивото усещане, че наградата е дадена на този артист именно заради неговата внезапност, а не заради неговата талантливост или за качествата на произведението, което представя. Тоест подозираме, че още веднъж ни се казва: „Ние сме толкова толерантни и демократични, че всеки може да спечели. И колкото по внезапен изглежда, толкова по-вероятно е да спечели (за да не се оплаква после от дискриминация)“. А може и някъде да е взето решението, че Австрия трябва да е следващият домакин на Евровизия, за да изкара някой лев. А че австрийският представител изглежда точно така – това са подробности. Но очевидно наградите на Евровизия са като Нобеловите награди – раздават се по някакви тайнствени съображения, такива, поради които през 1980, когато излиза „Името на розата“, нобелов лауреат за литература е полският поет Чеслав Милош.

Субективната оценка: Никога не съм одобрявал опитите за окарикатуряване и извращаване на човешкия образ такъв, какъвто е създаден. Още повече, когато това се прави от суета, за показност и по маркетингови съображения с цел печелене на музикални конкурси. Но в крайна сметка кой съм аз, та да съдя? Който няма грях, нека пръв хвърли камък.

Но това, което искам да коментирам, не е Евровизия, нито нейните брадати лауреати в рокли. Искам да коментирам оживлението на русофилите по повод медийното събитие.

Евровизия даде храна на русофилите

Те използват резултатите от Евровизия 2014, за да направят генерални изводи в съвсем друга посока и в общи линии за да кажат едно и също – На! Това ви е Европата, това ви е западната цивилизация. Щатите и ЕС са от дявола, Путин е божествен. Ето един случайно попаднал ми текст на последователен русофил:

Този брадат изрод олицетворява ценностите на съвременна Европа! Логично е, след като зрителите на Евровизия го избраха за победител на тазгодишното издание въпреки изключително тъпата и жалка песен, която педала изграчи на сцената!

А двете прекрасни същества, руските близначки бяха спрени на полуфинала, макар песента им да беше с пъти по-стойностна от тази на травестита гнусен!

България трябва незабавно да излезе от умиращия евро-еврейски съюз и да се съюзи с Православните държави!

Оставяйки настрана „кроткия и всеопрощаващ“ тон на „православния славянин“, в бедната, но иначе приповдигната словесност на текста се очертават три тези:

1. Това са ценностите на Европа

Не, не са това ценностите на Европа. Ценностите на Европа са ценностите на християнството. Големят грях на Европа е, че все по-рядко признава това, но ценностите са същите. Основните, догматичните ценности на християнството (и на Европа) са: свобода – човекът е способен да различава добро от зло и свободен да избере едно от двете, заради което ще бъде съден; хуманизъм – човекът с кръщението си става Цар, Свещеник и Пророк на този свят, човекът е център на мирозданието, образ по рождение и подобие по призвание Божие и връзка между света и Бога, човекът е главна цел на всяко обществено устройство и всяко законодателство; солидарност (или съборност) – всеки отделен човек е образ на цялото човечество, всеки християнин е член на тялото Христово, което е Светата Вселенска и Апостолска Църква, като такъв той има съпричастност и отговорност към всеки друг човек, към неговата свобода, неговия избор и неговото достойнство. Християнинът мрази греха, но обича грешника. Ето това са ценностите на европейската (християнската) цивилизация, която промени света и го направи такъв, какъвто е днес.

2. България трябва да напусне ЕС

Това са глупости. Ако четем повече история и по-малко вестници, ще видим, че след втората половина на ХІХ век България никога не е имала стабилна и печеливша икономика за по-дълъг период от време. Намирала се е в подеми единствено в моментите, когато е разчитала на помощ отвън. В името на тази помощ е следвала различни курсове на глобална ориентация и когато тези курсове са били прозападни, е имало периоди на икономически и обществен разцвет, а когато са били проруски, резултатите неминуемо са били плачевни. В момента ЕС се намира в криза и това е преди всичко криза на политиките и ценностите. Тя се изразява в олевяването на Съюза и в краха на идеята за социалната държава – все ценности на най-яростните му критици у нас. Но въпреки всичко ЕС продължава да е организация, която спазва правила (независимо колко бюрократични са те) и осигурява свободи, благодарение на които всеки може да излива омразата си публично и публично да ругае когото си пожелае, включително и самия Европейски съюз.

3. България да се съюзи с православните държави

Православието не е политическо измерение на човешката същност. Няма противопоставяне между Православие и членуване в политически съюзи, каквито и да са те. Това изглежда го е разбрал даже и Путин, защото във фантазиите му за Евразийски съюз се мяркат католици, мюсюлмани, будисти, маоисти и какви ли още не. Изглежда не могат да го разберат само българските русофили. Те отново са по-големи светци и от папата. Гърция, България и Румъния – старото византийско ядро на православието – членуват в ЕС. Скоро ще членува и Сърбия. С кого да се съюзяваме на православен принцип след като гордо напуснем Европейския съюз? Трябва ли Чехия, например, да напусне ЕС, за да се съюзи на католически принцип с Бразилия, която за католицизма е нещо като Русия за православието – новопокръстени далечни простори?

Какво всъщност казват русофилите, като се възмущават от Евровизия, която безспорно е възмутителна? Те казват: „Евровизия се издъни, следователно Русия има право да анексира части от Украйна“. То е все едно аз да кажа: „Руският олигарх Абрамович се надпреварва с арабски шейх чия яхта е по-дълга (факт). Следователно трябва да се изгорят всички книги на Достоевски“. Няма такава логика. Такива измислени причинно-следствени заключения говорят само за интелектуалния и културен дефицит на онези, които ги правят. И понеже тяхното русофилие минава напоследък през православието, защото в Кремъл са решили, че трябва да е така, аз ще ги попитам: През последната година книга от кой от следните руски православни философи и богослови прочетохте: Александър Шмеман, Николай Бердяев, Владимир Соловьов, Сергей Булгаков, Николай Лоски, Пьотр Струве, Семьон Франк, Павел Флоренски?… Аз съм абониран за един от най-големите руски православни сайтове – „Предание“. По повод последните политически събития този сайт разпространи позицията си: православните християни не взимат страна в безумствата и кръвопролитията. Православните християни се молят за мир. Нека и българските русофили се молят за мир, като в молитвите си, ако желаят, могат да споменат и Картаген, който въпреки всичко трябва да бъде разрушен.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!