НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Евровизия нахрани русофилите

Време за четене: 6 мин.

Тази сутрин осъмнахме със снимката на брадата жена, чиято песен спечелила конкурса на Евровизия. Научихме и името на съществото – Кончита Вурст. Хубаво име, като се има предвид, че Conchita на испански значи „котенце“, а Wurst на немски е „наденица“. Котенцето с наденицата спечели Евровизия! Браво! Аз винаги съм приветствал всяка проява на чувството за хумор.

Всичко щеше да е много весело, ако обаче Евровизия не беше сдружение на обществени телевизии, тоест телевизии, които се издържат от преки такси или в най-лошия случай са на бюджетна издръжка. От такива телевизии се очаква да се придържат към някакви по-усреднени стандарти и да се въздържат от ексцентрично шегаджийство. Как да оценим триумфа на котенцето с наденицата?

Обективната оценка: Евровизия направи гаф. Едва ли има човек, който лесно може да бъде убеден, че това е истинският резултат от гласуването на зрителите, че преобладаващата част от тях е гласувала точно за този внезапен артист. И към подозрението за манипулация и фалшификация на гласуването веднага се добавя и горчивото усещане, че наградата е дадена на този артист именно заради неговата внезапност, а не заради неговата талантливост или за качествата на произведението, което представя. Тоест подозираме, че още веднъж ни се казва: „Ние сме толкова толерантни и демократични, че всеки може да спечели. И колкото по внезапен изглежда, толкова по-вероятно е да спечели (за да не се оплаква после от дискриминация)“. А може и някъде да е взето решението, че Австрия трябва да е следващият домакин на Евровизия, за да изкара някой лев. А че австрийският представител изглежда точно така – това са подробности. Но очевидно наградите на Евровизия са като Нобеловите награди – раздават се по някакви тайнствени съображения, такива, поради които през 1980, когато излиза „Името на розата“, нобелов лауреат за литература е полският поет Чеслав Милош.

Субективната оценка: Никога не съм одобрявал опитите за окарикатуряване и извращаване на човешкия образ такъв, какъвто е създаден. Още повече, когато това се прави от суета, за показност и по маркетингови съображения с цел печелене на музикални конкурси. Но в крайна сметка кой съм аз, та да съдя? Който няма грях, нека пръв хвърли камък.

Но това, което искам да коментирам, не е Евровизия, нито нейните брадати лауреати в рокли. Искам да коментирам оживлението на русофилите по повод медийното събитие.

Евровизия даде храна на русофилите

Те използват резултатите от Евровизия 2014, за да направят генерални изводи в съвсем друга посока и в общи линии за да кажат едно и също – На! Това ви е Европата, това ви е западната цивилизация. Щатите и ЕС са от дявола, Путин е божествен. Ето един случайно попаднал ми текст на последователен русофил:

Този брадат изрод олицетворява ценностите на съвременна Европа! Логично е, след като зрителите на Евровизия го избраха за победител на тазгодишното издание въпреки изключително тъпата и жалка песен, която педала изграчи на сцената!

А двете прекрасни същества, руските близначки бяха спрени на полуфинала, макар песента им да беше с пъти по-стойностна от тази на травестита гнусен!

България трябва незабавно да излезе от умиращия евро-еврейски съюз и да се съюзи с Православните държави!

Оставяйки настрана „кроткия и всеопрощаващ“ тон на „православния славянин“, в бедната, но иначе приповдигната словесност на текста се очертават три тези:

1. Това са ценностите на Европа

Не, не са това ценностите на Европа. Ценностите на Европа са ценностите на християнството. Големят грях на Европа е, че все по-рядко признава това, но ценностите са същите. Основните, догматичните ценности на християнството (и на Европа) са: свобода – човекът е способен да различава добро от зло и свободен да избере едно от двете, заради което ще бъде съден; хуманизъм – човекът с кръщението си става Цар, Свещеник и Пророк на този свят, човекът е център на мирозданието, образ по рождение и подобие по призвание Божие и връзка между света и Бога, човекът е главна цел на всяко обществено устройство и всяко законодателство; солидарност (или съборност) – всеки отделен човек е образ на цялото човечество, всеки християнин е член на тялото Христово, което е Светата Вселенска и Апостолска Църква, като такъв той има съпричастност и отговорност към всеки друг човек, към неговата свобода, неговия избор и неговото достойнство. Християнинът мрази греха, но обича грешника. Ето това са ценностите на европейската (християнската) цивилизация, която промени света и го направи такъв, какъвто е днес.

2. България трябва да напусне ЕС

Това са глупости. Ако четем повече история и по-малко вестници, ще видим, че след втората половина на ХІХ век България никога не е имала стабилна и печеливша икономика за по-дълъг период от време. Намирала се е в подеми единствено в моментите, когато е разчитала на помощ отвън. В името на тази помощ е следвала различни курсове на глобална ориентация и когато тези курсове са били прозападни, е имало периоди на икономически и обществен разцвет, а когато са били проруски, резултатите неминуемо са били плачевни. В момента ЕС се намира в криза и това е преди всичко криза на политиките и ценностите. Тя се изразява в олевяването на Съюза и в краха на идеята за социалната държава – все ценности на най-яростните му критици у нас. Но въпреки всичко ЕС продължава да е организация, която спазва правила (независимо колко бюрократични са те) и осигурява свободи, благодарение на които всеки може да излива омразата си публично и публично да ругае когото си пожелае, включително и самия Европейски съюз.

3. България да се съюзи с православните държави

Православието не е политическо измерение на човешката същност. Няма противопоставяне между Православие и членуване в политически съюзи, каквито и да са те. Това изглежда го е разбрал даже и Путин, защото във фантазиите му за Евразийски съюз се мяркат католици, мюсюлмани, будисти, маоисти и какви ли още не. Изглежда не могат да го разберат само българските русофили. Те отново са по-големи светци и от папата. Гърция, България и Румъния – старото византийско ядро на православието – членуват в ЕС. Скоро ще членува и Сърбия. С кого да се съюзяваме на православен принцип след като гордо напуснем Европейския съюз? Трябва ли Чехия, например, да напусне ЕС, за да се съюзи на католически принцип с Бразилия, която за католицизма е нещо като Русия за православието – новопокръстени далечни простори?

Какво всъщност казват русофилите, като се възмущават от Евровизия, която безспорно е възмутителна? Те казват: „Евровизия се издъни, следователно Русия има право да анексира части от Украйна“. То е все едно аз да кажа: „Руският олигарх Абрамович се надпреварва с арабски шейх чия яхта е по-дълга (факт). Следователно трябва да се изгорят всички книги на Достоевски“. Няма такава логика. Такива измислени причинно-следствени заключения говорят само за интелектуалния и културен дефицит на онези, които ги правят. И понеже тяхното русофилие минава напоследък през православието, защото в Кремъл са решили, че трябва да е така, аз ще ги попитам: През последната година книга от кой от следните руски православни философи и богослови прочетохте: Александър Шмеман, Николай Бердяев, Владимир Соловьов, Сергей Булгаков, Николай Лоски, Пьотр Струве, Семьон Франк, Павел Флоренски?… Аз съм абониран за един от най-големите руски православни сайтове – „Предание“. По повод последните политически събития този сайт разпространи позицията си: православните християни не взимат страна в безумствата и кръвопролитията. Православните християни се молят за мир. Нека и българските русофили се молят за мир, като в молитвите си, ако желаят, могат да споменат и Картаген, който въпреки всичко трябва да бъде разрушен.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!