Личните ми политически убеждения са такива, че аз виждам държавата най-много в ролята на „нощния пазач“ – т.е. да предлага няколко основни „услуги“ – съд, полиция, армия. Да осигури защита на индивидите от агресия, кражба, нарушаване на договор или измама, с една дума – да гарантира тяхната сигурност.
Позицията ми по казуса с покупката на Електроразпределителното дружество, отговарящо за цяла Западна България е именно продиктувана от моето скромно искане държавата да не капитулира поне пред едничката си функция, която все още не съм отписал от полето и на изява.
Няма как сделка, касаеща приблизително 1/3 от територията и 1/2 от населението на страната да е нещо, което не касае всички нас, следователно и държавата, на която сме доверили нашата сигурност. Особено когато не е ясно от къде идват парите на една микро-фирма, за да плати цената по сделката. Иначе ако някой друг дребен/среден бизнесмен, собственик на квартален магазин си купи нова кола на лизинг го скъсват от проверки – да не би да крие данъци или да „пере“ пари. Да, това наистина е една частна сделка, но касае националната сигурност.
Нека не оставяме съвсем на страна и факта че има сериозно касателство и по икономическа линия – да не се залъгваме – енергийният сектор, такъв какъвто е в момента, а не такъв какъвто бих искал да бъде е сектор, който не е чисто частен, който е регулиран, сделките не минават без държавна благословия, дори самото ЧЕЗ е дружество, с мажоритарен дял, собственост на държава(макар и не нашата). Да не забравяме все пак, че България приватизира ключов сектор с идеята „приватизиращият“ да запази и повиши нивото на услугата. Т.е. би трябвало, след като сме делегирали(неправилно според мен) правото на държавата да се меси в икономиката, то тя да не пропуска да влияе точно тогава, когато е най-важно да го направи. Един сектор, силно повлиян от държавата няма как да стане по-малко повлиян, ако тя си замълчи точно, когато не трябва да го прави. Т.е. забъркали са си кашата, нека си я оправят, а не ние да им плащаме сметката. Още повече има официални данни за разговор между премиерите на Чехия и България.
Лично за мен обаче, ключовото този път(за съжаление опряхме до там!) е националната сигурност. Какво става ако тези незнайно какви пари са осигурени от терористи или от правителства с интереси, които най-малкото не съвпадат с българските такива. Например да идват от руски, арабски или турски политико-икономически кръгове? Нали затова съществува процедурата всяка фирма да подава документи и правила на работа в ДАНС, за да следят дали не се перат пари, дали няма пари идващи от или отиващи към тероризъм и други. Или тази най-важна фунцкия на държавата – да гарантира нашата сигурност – отново е проформа?
Разбира се, аз нямам против частните сделки, нека да се случват така, както двете страни са решили, че трябва да се случат. За съжаление на мен обаче, дълбокият прочит е такъв, в който в България не можем да си позволим да не контролираме/проверяваме определени сделки. Защо?
Преди всичко защото капитализмът и свободната пазарна икономика, на които съм яростен привърженик, се основават на еднакви правила за всички, на чисто и честно състезание, на законност. Да, дами и господа, противно на лявата пропаганда, истинските капиталисти сме честни и уважаваме „правилата на играта“, ценим сигурността, защото те ни гарантират ниво на цивилизация и стабилност в начинанията. Там където няма гаранция за честното състезание, няма истински капитализъм. А всеки, който познава добре близката ни история знае, че ние така и не изчистихме икономиката си. Цинично звучи, но много хора са наредени на пет метра пред старт линията, докато други дори нямат достъп до информация къде е тя. Произходът на парите на много икономически кръгове е неясен, съмнителен и най-вероятно незаконен. Не само не проведохме лустрация срещу комунистите и техните отрочета, но ги оставихме да изнесат и после да внесат парите, които са били налични в НРБ, нейните институции и предприятия. Разбира се те внесоха парите като свои.
Та тогава за какъв капитализъм и какви свободни сделки да говорим, когато ние „балъците“(да така ни наричат помежду си те) се мъчим да работим, да правим бизнес, да играем по правилата, а за други има пряк път, който е незаконен, корупционен и известен на малцина посветени(поне да се продаваше на свободния пазар)? Наивно е да бъдем упреквани “че се ровим в частни сделки”, когато например някои източници посочват, че 30% от икономиката на България, и то в ключови сектори, е в руски ръце. Да, навярно някой ще заобяснява как и това е частна сделка, но надали има наивници, които вярват, че в Русия големите пари са частни. По-горе неправилно използвах политико-икономически кръгове. Те са си направо политически. Както казва руският автор Михаил Зигар: „Прието е да се твърди, че едрите руски бизнесмени не са милиардери, а само работят като такива. Те управляват собственост, която Владимир Путин им е позволил да управляват.“
Наивно е да приемаме, подобен укор и когато институциите ни не работят по най-добрия възможен начин, съществуват понятия като „чадъри“ и друг голям дял от икономиката пък се намира в ръцете на задкулисни играчи, повечето заченати и родени в кръвосмешението на 90-те години, плод на любовта между ретро гангстери и комунисти, и приемниците на които намиращи се все още под протекцията на държавата.
Притеснително за националната сигурност е и още нещо – дали въпросното дружество, ако приемем, че докаже чистотата на средствата, ще може да докаже, че има опита и капацитета да управлява енергото на Западна България. Защото хайде да си представим какъв хаос ще се получи ако да речем, не съумеят да поддържат стабилно захранването на половината ни население, на Столицата, където са концентрирани централите на стратегически важни компании, концентрирани са още и институции, отговарящи пряко за националната сигурност или такива, чието неправилно функциониране, косвено би застрашило почитаемата.
В заключение бих апелирал – нека си гарантираме поне сигурността, нека да си изчистим държавата от мръсните и опасни пари, оттам и влияния, за да можем да говорим за истинска, свободна пазарна икономика. Тогава, в условията на равнопоставеност, реален пазар и работещи институции, гарантиращи сигурността, можем да говорим за спокойствието и лукса и да казваме: „какво се ровите в една частна сделка“.
