Зелените митове и мръсният въздух

Днес е подходящ ден да опонирам на призивите за ползване на градски транспорт и на неадекватната организация на транспорта в София.

„Ползвайте градски транспорт, слезте от колите, за да пазите въздуха.“

Всички проучвания през последните години, вкл. тези на Световната банка, обявени преди броени дни еднозначно показват, че опасно мръсният въздух на София и многократно превишените норми на ФПЧ се дължат в огромната си част – 85% на битово отопление с некачествено твърдо гориво и някъде в останалите 15% се намира приносът на автомобилния трафик. Следователно всяка мярка, която не решава радикално и незабавно проблема с домашните печки с въглища, дърва и кой знае още какво е просто отбиване на номер, което няма да доведе до по-чист въздух, нито до по-малко смъртоносен и вреден въздух.

Ползването на градски транспорт означава много по-дълго излагане на въздействието на отровния въздух. Да допуснем, че гражданинът Х трябва да върви 10 минути от дома си до спирката на градския транспорт, да чака 10 минути до пристигането на трамвая и след като пътува половин час да върви 10 минути от спирката до работата си. Това прави поне 30 минутно дишане на отровен въздух. Обмяната на бактерии и вируси в масовия транспорт е друга тема, която няма да разглеждаме тук.

И така, призивът „Слезте от колите и ходете на работа с трамвай!“ по същество е призив доброволно да се подложите на поне 30 минути дишане на отрова, без по същество да допринасяте за чистотата на въздуха, защото тя се дължи 85% на кюмбетата, в които горят въглища.

Икономически аспект

Да си представим едно нормално четиричленно семейство от средната класа, което живее в „широкия център“ на София. Единият родител трябва да заведе двете деца на извънкласно занимание – спортна тренировка, изкуство или чужд език. Занятията се провеждат в квартал, до който трябва да се сменят две линии на градския транспорт.

Вариант N1 – пътуване с градски транспорт

Трима пътника (родител + 2 деца) Х 2 билета Х 2 посоки = 3X2X2 = 12 билета.
12 билета X 1,60 BGN = 19,2 BGN
Сметката показва, че срещу 19,2 лв. родител води децата си на тренировка и ги връща у дома с градски транспорт. Това е така, защото няма семеен билет, няма почасово таксуване, няма облекчения за деца.

Вариант N2 – пътуване с автомобил.

Да допуснем, че мястото на тренировка на децата се намира на 11 км. от дома на нашето примерно семейство. Ако вместо градски транспорт родителят ползва семейния автомобил, той ще измине 2Х11=22 км. При разход на гориво в столичния трафик от 12 л/100км. за това пътуване ще изразходва 12Х22:100 (просто тройно правило) = 2,64л. бензин. При цена от 2,19лв/л. това прави 5,78 лв. разход за семейния бюджет.

Анализ:

При пътуване с градския транспорт губиш много повече време, пътуваш по-некомфортно, най-често прав, сред кихащи и кашлящи хора и плащаш 19,2 лв. При пътуване с кола пътуващ бързо, удобно седнал на топло, въздухът който дишаш се филтрира и плащаш 5,78 лв. Съотношението между двата варианта е 19,2/5,78 = 3,322. Това значи, че с кола ти излиза НАД 3 ПЪТИ по-евтино, отколкото с градски транспорт, в който няма почасово таксуване и безплатен детски билет. Освен това е много много по-бързо, по-комфортно, по-безопасно…
Ако семейството вземе такси, ще плати 22км Х 0,79лв/км = 17,38 лв. т.е. отново по-малко, отколкото с градски транспорт.

ВариантN3 – общината с нарочни мерки прави престоя на автомобил на мястото на тренировката невъзможен. Забранява паркирането, прави го скъпо платено и т.н. хитри мерки, като се надява да принуди семейството да си плати 19,20 лв. и да ползва градски транспорт.

Родителят отговаря, като откарва децата си до мястото, оставя ги, връща се у дома, след това отива втори път да ги вземе и отново се връща. Разходът за него е 2Х5,78 = 11,56лв., близо наполовина в сравнение с градския транспорт. Натоварването на трафика на града е двойно. Замърсяването на въздуха е двойно. Губи града, губи семейството (но не толкова, колкотото ако ползва СКГТ), печели Лукойл и таксиметровите компании.

Вариант N4 – цялото семейство се отказва от колата и си купува месечни абонаментни карти за градски транспорт, които струват многократно по-малко от единичния билет…

Този вариант е напълно неработещ за повечето 4-членни семейства, които работят, учат и вършат свои задачи в различни точки от града.

Изводи:

Извод 1.

Целта да откажеш изцяло хората от колите им би могла да сработи успешно при пенсионери, самотно живеещи хора или семейства без деца. Ако най-големият проблем на държавата ти е демографията и се стремиш да стимулираш хората да раждат и отглеждат деца, трябва да правиш живота им възможен и удобен, вкл. за придвижване в града.

Извод 2

За семействата с деца (които както казахме са важна цел в условията на демографски катаклизъм), успешна стратегия би било да ги накараш да заменят ЧАСТ от пътуванията си с автомобил с ползване на градски транспорт. Трябва да се примириш, че те няма да си купят месечна карта, защото 5 дни в седмицата по неизбежна принуда се придвижват с автомобил. Трябва да им предложиш адекватна възможност да ползват транспорта:

  • Безплатно пътуване за ученици (да повторим, иначе всеки родител ги кара с кола, защото му е ПЪТИ по-евтино, сигурно, бързо и удобно…)
  • Почасово таксуване, така че при смяна на няколко линии от градски транспорт цената да не се удвоява, утроява…
  • Семеен билет, при който родител/баба/дадо с дете/деца да плаща един билет.

* Публикацията е първоначално публикувана във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Консерваторъ”

Споделете:
Борис Станимиров
Борис Станимиров

От 2000 до 2004 г. зам. председател на Европейските млади консерватори (EYC) под патронажа на Маргарет Тачър. Председател на клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“ към Съюза на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. Член на УС на Българската генеалогична федерация. бивш народен представител, зам-председател на комисията по външна политика в 43-то Народно Събрание, член на комисията за българите в чужбина.