Die Welt
Модерните оръжия отдавна не са танкове, самолетоносачи или дрони. Битките в съвременния свят се водят с капиталови атаки, банкови санкции и други финансови оръжия. С натиск върху финансовите пазари се поставят на колене различни икономики, а оттам и цели държави. Този нов начин на водене на война беше изпробван първо в Русия.
За да отговорят на руското анексиране на полуостров Крим, САЩ и Европейският съюз откриха нови методи за оказване на натиск. И вече могат да бъдат видяни първите последствия.
Русия – с 400 млрд. долара по-бедна
Увеличаването на западните санкции спрямо Русия сериозно натисна още в петък московската борса в червената зона. Индексът RTS спадна с 4.5 процента. Руската рубла също пострада, като записа едни от най-ниските си стойности спрямо западните валути.
От началото на годината компаниите на московската борса загубиха 180 млрд. долара капитализация, което е равно на близо 10 процента от руския брутен вътрешен продукт. Ако се добави към това и отслабналата рубла, загубите достигат 400 млрд. долара. Това е равно на една пета от икономиката на Русия, която Международният икономически фонд пресмята на 2214 млрд. долара.
„Предимството на финансовата война е в това, че санкциите могат много по-бързо да бъдат наложени или изтегли, отколкото армията”, обяснява Стивън Енгландер, шеф на валутната стратегия на голямата американска банка Citi в Ню Йорк. Според него финансовата война е модерната, съвременна война.
Според него финансовите санкции са далеч по-добри от класическите търговски ограничения. С налагането на ограничения за елита се уцелват хората, които вземат решения без да страда целия народ. „Когато се налагат търговски ограничения най-често най-бедните части от населението ги чувстват най-силно, докато елитът може въобще да не ги усети”, обяснява той.
Какъв е залогът на Европа?
Инвестиции в газови връзки, автомобилни заводи, супермаркети: за германската икономика разрастване на конфликта с Русия би струвал много. Около 19 млрд. евро са германските преки чуждестранни инвестиции в страната, което не могат толкова бързо да бъдат изтеглени, за да не изгорят.
Този обем поставя страна на първо място сред европейските държави по инвестиции в Русия. Според данни на Евростат на второ място се нарежда Франция с 12.3 млрд. евро, следвана от Австрия с 8.5 млрд. евро, Италия с 8 млрд. евро и Великобритания с 7.5 млрд. евро. Ако се прибавят и инвестициите на страни като Холандия и Финлания, сумата още ще набъбне.
Най-големите европейски компании в Русия са производителите на автомобили Volkswagen, Renault, Peugeot, търговските вериги Metro и Auchan, френски козметични продукти и други. Именно те се страхуват от изостряне на конфликта, особено ако бъдат наложени европейски икономически санкции на Русия.
Но инвестициите не са само в реалната икономика. Голям европейски финансов ресурс е инвестиран и в банковата система на Русия. Така по данни на международни организации френски банки са инвестирали 51 млрд. долара в руската финансова система. „Франция със своите четири големи банки е силно представена в Русия”, обяснява Ерик Дор от Училището по мениджмънт в Париж. Това особено важи за Societe Generale, която притежава 92 процента от Rosbank, най-голяма руска банка в чуждестранни ръце.
Не само френски банки обаче са влажили капитали в Русия. Според данните германските банки държат 23.7 млрд. долара в руската банкова система, а италианските – 28.6 млрд. долара. „Дори и британски и американски банки имат капитали в Русия под формата на деривати и гаранции”, обяснява още Дор.
Не по-малко важна е третата категория в икономическите отношения – износът за Русия. Тук Германия отново е на първо място с изнесени стоки за 36 млрд. евро или 30 процента от целия износ на ЕС към Русия. След нея се нарежда Италия с 10.8 млрд. евро или девет процента от износа, Полша с 8.1 млрд. евро, Холандия с 7.9 млрд. евро, Франция с 7.7 млрд. евро и т.н.
Накрая не трябва да се забравят и енергийните връзки. България заедно със Словакия, Финландия и трите балтийски страни е зависима на 100 процента от руския газ.
От money.bg
