„Годината, променила света”, „Годината, която ни направи такива, каквито ние сме” – с такива заглавия американската преса отбеляза 40-годишнината на 1968. Политически убийства – на Джон Кенеди, Мартин Лутър Кинг; съветски танкове по улиците в Прага, Виетнам, Мексико…. 1968 година е наситена със събития, които оставят отпечатък в съвременната история. В този смисъл, 2024 г. наподобява на 1968 г. Преломното събитие от 2024 г., което ще определи хода на историята и тенденциите, които ще начертаят политическия и културен живот по света, бе избирането на Доналд Тръмп за 47-мия президент на Съединените американски щати.
С изборът на американците, светът навлезе окончателно в процеса на де-глобализация, който бе започнал по време на първия му мандат през 2016 г. и прекъснат през 2020 г. Този избор има огромно влияние върху целия свят, но тук специално ще обърнем внимание на Америка и Европа, като ги поставим в глобалния контекст.
Америка и новият глобален ред
Новоизбраният президент Доналд Тръмп ще се завърне към външната политическа доктрина: “Америка на първо място”. Това произхожда от разбирането, че Америка има нужда да се стабилизира отвътре, за да бъде по-силна навън. При встъпването си в длъжност, на 20 януари 2025 г., Доналд Тръмп ще завари една нация, силно разединена в политическия, социалния и културния аспект; икономика белязана от огромен публичен дълг; милиони нелегални мигранти; опиоидна криза; анархия, поради неработеща правосъдна система и т.н., и т.н. Всичко това на фона на задълбочаващи се военни конфликти в Украйна и Близкия Изток. Основен приоритет за новоизбрания президент Тръмп ще бъде да обърне тенденцията на отслабване на силата на САЩ и да задържи Вашингтон на върха. Пол Кенеди, в своята книга “Възход и падение на великите сили” (The Rise and Fall of the Great Powers), представя концепцията, че доминацията на нациите е резултат от техния икономически и военен капацитет, но свръхразширяването (overstretch) и дисбалансът между ресурси и ангажименти неизбежно водят до упадък. В този смисъл, състоянието на Америка се намира в период на упадък. След Втората световна война САЩ утвърждават глобалната си хегемония, която Пол Кенеди определя като резултат от тяхната икономическа, военна и технологична доминация. През 1960 г. САЩ произвеждат 40 % от световния БВП. САЩ изграждат мрежа от съюзници като НАТО и имат военно присъствие с над 800 бази в над 70 държави, което изисква огромни ресурси. Участието в продължителни войни като Ирак и Афганистан, които в ретроспекция се оказаха политически грешки, нанесе значителни финансови и репутационни щети на САЩ. Голям брой държави обвиниха Вашингтон в нарушаване на международното право и използването му като инструмент, когато му е изгодно, за постигане на имперските си амбиции. До голяма степен, тези държави имаха право, защото Америка се ангажираше с глобални проблеми отвъд своите възможности, или както Пол Кенеди би определил, наблюдаваше се имперско свръхразширяване, което уязви Вашингтон. Слабостта на хегемона даде възможност за издигането на нови сили (ревизионисти), които искат да оспорят неговата доминация. Доналд Тръмп и неговият екип разбират, че огромния държавен дълг от над 36 трилиона долара ограничава американската вътрешна и външна политика. Неслучайно се създаде DOGE (Department of Government Efficiency) или министерство на правителствената ефикасност, начело с милиардерите Илън Мъск и Вивек Рамасвами. Номинираният за външен министър, Марко Рубио, и назначения Майк Уолц за съветник по национална сигурност, са напълно наясно, че промишлената база на САЩ е отслабена заради глобализацията, както и изнасянето на производства към държави като Китай, които създават пречки на Америка да бъде силна на глобалната сцена. Тоест, Доналд Тръмп до голяма степен ще се опита да преобърне тенденцията с цел укрепване и запазване на хегемонията на САЩ. Или казано накратко, залезът на хегемона се отлага. Независимо че видимо за всички свръхдържавата бе болна, ако приемем, че жизнено необходимото лекарство е деглобализацията, то дозата е важна и трябва да бъде съобразена с различните странични ефекти. Протекционистките политики могат до доведат до повишаване на производствените разходи и съответно да предизвикат инфлация и стагнация. Намаляването на международната търговия ще ограничи икономическия растеж и иновациите. Някои държави ще пострадат повече от други. Увеличаването на глобалните неравенства е предпоставка за войни, особено при фрагментиране на глобалната архитектура.
Огромно предизвикателство пред Тръмп ще бъде да запази мястото на САЩ в света като доминантна сила без война. Това е изключително трудна задача. СпоредРобърт Джилпин, един от видните теоретици на международните отношения, смяната на глобалния ред често се случва чрез война, тъй като съществуващият ред благоприятства хегемона, който няма интерес да смени реда. Промяната в международния ред настъпва, когато другите големи сили станат достатъчно мощни да противоречат на хегемона. В момента светът се намира в този етап, когато еднополюсния модел на САЩ е оспорван от много посоки: Китай – чрез икономически средства и Русия – чрез военни действия. Да припомним с малко примери от историята каква е ролята на войната в смяната на глобалния ред. Войните на Наполеон слагат край на реда, наложен от Вестфалския мир от 1648 г. След загубата на Наполеон, Виенския конгрес през 1815 г. създава нов баланс на силите в Европа, което продължава до Първата световна война. Тя демонтира многополюсния свят от европейски империи. Втората световна война през 1939-1945 г. е катализатор на промяната, която на свой ред води до биполярната система на Студената война. За разлика от другите, Студената война е прекратена с разпада на Съветския съюз, но вместо конфликт САЩ и СССР решават по дипломатичен начин мирния преход на Източна Европа.
Основната разлика между тези примери и сегашната ситуация е самата конюктюра на глобалната политика. Тя е много по-различна поради три причини. Първата е наличието на голям брой ядрени оръжия, които през последните 70 години имаха възпиращо действие, но е необходима само една грешка, за да се стигне до армагедон. Втората е прогресът във военните технологии, който в комбинация с развитието на изкуствения интелект прави тази бързо ескалираща международна среда много по-сложна и опасна. Напредъкът на човечеството в тези направления реално намалява разликата между конвенционалната и ядрената война и до голяма степен потенциално намалява времето за вземане на решения или за предотвратяването на кризи. Третата разлика е самият Доналд Тръмп, който разбира колко различен е света, и знае, че традиционните военни конфликти биха довели до унищожаване на целия свят. Според експерти в разузнаването, всички военни симулации с Русия, водят до ядрена война. Затова Тръмп е прагматик и същевременно пацифист и ще се опита едновременно да успокои Русия, като бавно я доближи до американските стратегически интереси и ще започне търговска война с Китай.
“Peace through strength” (“мир чрез сила”) ще бъде водещата идея във външната политика на Тръмп. Древната римска максима “Si vis pacem, para bellum” или “Ако искате мир, гответе се за война”, всъщност е генезиса на “мир чрез сила”. Това е и повтаряща се идея в американската външна политика от Джордж Вашингтон до Роналд Рейгън. Тази външнополитическа доктрина твърди, че демонстрирането на военна и икономическа сила обезкуражава потенциалните противници да предизвикват Съединените щати или техните съюзници. Тръмп вярва, че мирът се поддържа най-добре не чрез умиротворяване или компромис, а чрез недвусмислена демонстрация на сила и готовност за действие, ако е необходимо. Този подход има за цел да предотврати конфликти, като обезкуражи противниците да оспорват властта или интересите на САЩ. Логиката е, че е по-малко вероятно потенциалните противници да предприемат агресивни действия, ако знаят, че САЩ имат както способността, така и желанието да отговорят решително.
Европа и повторното идване на Доналд Тръмп
Тръмп многократно е изразявал подкрепата си за незабавно спиране на американска военна помощ за Украйна и Европа трябва да се подготви за възможността, че за първи път след Втората световна война, тя ще бъде основната страна, натоварена със задачата да прекрати голям конфликт на континента. Няма съмнение, че Европа притежава икономически потенциал за обща отбрана; общият БВП на Европейския съюз е приблизително десет пъти по-голям от този на Русия. Това, което спира Европа, е липсата на политическа воля. Защото Европа винаги е имала проблем с политическата интеграция, за разлика от икономическата интеграция. Това стана пределно ясно след икономическата криза, която прерасна и в дългова криза, когато под лидерството на Германия, европейското единство се запази. Войната в Украйна обаче изисква много повече от създаване на институции и финансиране, а реална политическа воля, произхождаща от разбирането, че светът се променя и Европа не може да не се промени с него. Това би довело до оздравителни процеси в стария континент и до голяма степен европейските лидери ще бъдат принудени да бъдат истински държавници, които да защитават собствените си интереси.
Най-вероятно изборът на Доналд Тръмп за президент за втори път ще отприщи в европейските държави повече отявлени националистични партии и консервативни течения, които до голяма степен ще се опитат да се приближат до новия курс на американска политика. Дали те ще се появят като отговори на американските избори, с цел да се харесат на новия господар на Белия Дом, или ще се родят органично, за да се противопоставят на последиците от либерализма, е друга тема и е въпрос на интуицията на избирателя да усети истината. Факт е обаче, че дори в рамките на месец след изборът на Доналд Тръмп за президент, либералните представители на държавно ниво като че ли губят почва. Пример за това е победата на Калин Джорджеску в Румъния. При вътрешните проблеми във Франция, където президента Емануел Макрон е силно отслабен, и предстоящите избори в Германия, други членки на ЕС ще придвижват кормилото в посока помощ за Украйна. Забелязва се голяма активност от страна на Полша, като полският премиер Доналд Туск вече се опитва да събере водещи европейски държави от НАТО, за да подобри координацията по Украйна и да увеличи подкрепата за Киев. Това ще доведе до естествен сблъсък от страни-членки, като Унгария и Словакия, които искат възможно най-бързо спиране на тази опустошителна война, която може да прерасне в широкомащабна европейска война. Точно с тези европейски страни е най-вероятно да задълбочи отношенията си Америка на Доналд Тръмп, който по принцип предпочита двустранните споразумения пред мултилатерализма. Особено с Унгария, чийто лидер Виктор Орбан не предаде Тръмп и бе верен приятел и съюзник дори и по времето на президента Байдън. Тоест естествен съюзник на новия президент на САЩ ще бъдат тези източноевропейски държави, които биха го подкрепили за прекратяване на войната в Украйна.
С избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ светът навлиза в нова епоха, която ще продължи да бъде турбулентна. Международната общност, ръководена от Доналд Тръмп, трябва много фино и прецизно да намери баланс между укрепването на националния суверенитет и предстоящите геополитически сътресения. Само тогава има шанс да направи болката от неизбежната идваща деглобализацията поносима.
Тази статия е част от #Годишникъ2024. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2025 може да закупите тук
