fbpx

Заразата на себеомразата

Време за четене: 6 мин.

Една опасна епидемия беляза историческата вече 2020-а година и зададе ход на може би необратима траектория на конфликти и разпади. Вирус, който се разпространи ужасно бързо, стимулира огромни количества хаос и предизвика срамни спектакли на страх.

Става дума, разбира се, за заразата на себеомразата.

За патогена, който накара почти всички ключови институции на Западната цивилизация да коленичат в гнусен ритуал на абсурдно разкаяние. Да молят рецидивисти, анархисти и манипулатори за прошка по принцип и винаги. Прошка за вчера, за днес и за утре. Да отричат публично и шумно историята и културата си. Унизително и отвратително.

Западът, великият и славен Запад, се измени, благодарение на мазохистите, предателите и продажниците, в единствената цивилизация, която превърна абстрактния слоган за „правата на малцинствата“ в своя религия. Новата вяра в многоцветната, но едноидейна прогресвна дистопия е всеобхватна и тиранична, а за еретиците няма прошка. Предвижданията, че „правата на малцинствата“, „бялата привилегия“ и „анти-расизма“ скоро може да структурират едно съвсем официалното и формално ново кредо на Запада, подкрепено от необходимите документи, конституции и резолюции, вече не изглеждат толкова несериозни. Напротив – случилото се през 2020-а ни дава основание да заявим, че сме тръгнали натам. Маршируваме към пропастта с песен на уста. Песента е неслушаема и ужасна, в жанра на хип-хоп туъркнг джънк анти-музиката, а припевът повтаря – „Извиняваме се за расизма си“.


Разбира се, тези разрушителни процеси метастазират в Европа, Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия от десетилетия, но в последните години се случва драматична ескалация.

А превратната 2020-а изведе мазохизма на либералните и прогресивни елити на съвсем друго ниво.

Свидетели сме на екстремно сгъстяване на напрежението и покачване на шансовете за сериозен конфликт. Или тотална капитулация пред режима на ритуалната себеомраза.
Едно събитие, което в свят с грам логика, не би имало никакво специално значение, се превърна в катализатор на отблъскващото явление на обществено подчинение към култа на „анти-расизма“. В края на май един рецидивист с лошо здраве и с почти смъртоносен коктейл тежки наркотици в организма си, умря по време на поредния си арест. Чернокожият престъпник с огромно досие Джордж Флойд можеше закономерно за загуби живота си още преди години, когато нахлува в дома на бременна жена и опира пистолет в нейния корем. Вместо това той умря под коляното на бял полицай, който използва законна, позволена в Минеаполис, но прекомерна и продължителна, физическа мярка срещу него, след като той дълго време оказва съпротива при арест. Този случай, който трябваше да бъде местна криминална информация и да доведе до рутинно разследване, се превърна в историческо събитие, благодарение на глобализацията, видео технологиите, социалните медии и 24-часовия информационен поток. Но и най-вече заради богатата почва от мазохизъм из целия Запад, която беше добре обработена и само чакаше раждането на отровни плодове.

Западът – от САЩ до Европа, от Великобритания до Австралия – реши да направи самопризнание, продукт на умопомрачение – „Ваша, мулти-култи Милост, ние убихме Свети Джордж Флойд и не заслужаваме прошка“.

Цяла една цивилизация пое вината за смъртта на дрогиран рецидивист от вече опасните улици на Минеаполис. Наречете го ефектът на политкоректната, мултикултурна пеперуда: кариерен престъпник умира по време на поредния си арест в Минеаполис и след няколко дни пакистанският кмет на Лондон Садик Кан започва да маха вековни исторически статуи и паметници от града, който малцинства и мазохисти са поверили в радикализираните му ръчички. Кан назначи комисия за преоценка на паметниците в Лондон и обяви, че публичната среда трябвало да рефлектира разнообразието на града. И това стана след като стотици статуи и мемориали в САЩ и Обединеното кралство бяха съборени, осквернени и надраскани. От антифаджийски тълпи и BLM отряди под благосклонния поглед на медиите и политиците, които агресивно разплаваха пламъка на себеомразата.

Отвратителните кадри на събаряне на статуи на велики бели мъже осветиха най-активната демографска група в тези погроми – млади, бели жени, още в колежа или току-що дипломирали се по феминистки теории и изследвания на колониализма. Младите бели жени бяха диспропорционално представени сред вандалстващите тълпи. Младите чернокожи мъже и жени пък почти изцяло доминираха другото крило на разрухата – мародерстването на магазини. Смъртта на Флойд изпълни страшно много хора с желанието да се сдобият с нови маратонки и телевизори. А после корпорациите, които пострадаха от грабежа подкрепиха грабителите и дариха стотици милиони на движението за рекет, расизъм и заплахи Black Live Matter.
След бунтовете в САЩ десетки градове изглеждаха като след бомбардировка в Сирия отпреди няколко години.

А в Лондон пред легендарната статуя на Уинстън Чърчил се разигра цивилизационен и антропологичен контраст. Мърляви, дрипави, уродливи и размъкнати BLM и антифаджийски елементи крещяха импотентно като жалки фанатици. Срещу тях тихи, нормални момчета от другата страна пазеха историческото наследство на страната си от радикалните дегенерати. Отпор имаше на места, за щастие. Но твърде плах, твърде смирен.


А на страната на екстремистите са най-могъщите компании и организации в историята на човечеството.

След Флойд медиите ескалираха драматично дългогодишната си война срещу Западната цивилизация. Големите издания с хиляди служители и подкрепени от милиарди долари корпоративен капитал започнаха да изписват думата Black с главна буква, а думата white – с малка. Официалното им обяснение – белите хора, за разлика от черните, нямали „обща история и култура“. За разлика от белите, тези с главната буква имали „есенциално усещане за споделена идентичност и общност“. Все неща, които явно не са присъщи и не са позволени на тези с малката буква. Това са посланията на авторитетната и влиятелна организация AP, явно взета за заложник от безумци и екстремисти, които вместо да драскат идиотщини с фекалиите си по стените на обществени тоалетни, формират глобалния медиен дневен ред.

Не знам за 111-о място, но тази гнусна и демонстративно расистка пропаганда, целяща единствено разделение, дехуманизиране и насаждане на омраза към белите хора, е отвъд всякакви класации за приличие, разум, логика, истина, морал, естетика

… Дъно от самия медиен връх – Associated Press. Примерът им бе последван от почти всички важни журналистически организации. Черни с главна и бели с малка. Пропагандните отдели на тоталитарните режими от миналото биха завидели на днешните либерали. Колапсът на западната журналистика е едно от най-опасните – и в същото време жалки – явления на нашето време. А 2020-а сриването прие неподозирани мащаби.
Закономерно се стигна и до заповедта, с която една община в Орегон официално направи носенето на маски задължително… само за бели хора. Небелите могат да правят каквото поискат и са освободени от заповедта. След няколко дни промениха заповедта, но не защото е расистка спрямо белите, а защото получили „расистки реакции и „пийпъл ъф колор“ се почувствали още по-застрашени.

На Стария континент психозата „Флойд“ стана причина за един от най-унизителните моменти в цялата история на Европейския съюз – безумна и предателска резолюция срещу „расизма“, културата и наследството на великите народи на Европа, подкрепена и от български евродепутати. А нормалните хора от двете страни на океана продължиха да бъдат тихи, примирени и стоически да търпят нечовешки издевателства на екстремисти и мазохисти. Да коленичат реално и символично пред озверели радикали, подкрепени от почти всички медии, политици, корпорации, интелектуалци и популярни личности. Въпросът е колко могат да търпят още?

Споделете чрез

Предишен

Следващ