fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Време е за реформистко единство и защита на българския национален интерес

Време за четене: 6 мин.

Доколкото може да се съди от съобщенията в медиите, документът на Министерството на отбраната Визия 2020 е обсъден и приет в стилистично редактиран вариант при съхраняване на общото съдържание от Съвета по национална сигурност при премиера. Доколко публичното неразбирателство от преди няколко дни между основни политически фигури по повод на документа е допринесло за последвалия го консенсус на Съвета е въпрос, чийто отговор могат да дадат само участниците в него. За българския национален интерес по-важно е друго. Намираме се в ситуация на рязко нарастване на международното напрежение, свързана преди всичко с конфликта между Москва и Киев от една страна, и с драматичната дестабилизация на Средния изток вследствие поредната експанзия на войнстващия ислямизъм, от друга. България е страна, която търпи и ще търпи последствията и на двете огнища на напрежение поради своето географско и геостратегическо разположение. В продължение на четвърт век след 1989 г. политическият елит и обществеността в България си позволяваха лукса да са традиционно разделени в своите вътрешно и външно политически ориентации по „фило-фобска“ линия. Това разделение произведе днешния парадоксален статут на българската държава в европейски и международен контекст. От една страна България успя да се присъедини към институциите на развития демократичен свят – НАТО и ЕС, От друга страна Русия успя да запази и да разшири своето всеобхватно влияние и контрол върху българската енергетика, върху наследниците на специалните служби от комунистическата епоха, успя да превърне новата българска олигархия в пряко продължение на руския стопански и стратегически интерес.

В условия на относително мирно съжителство между Европа и Русия, между Запада и Русия, тази всеобхватна зависимост на България от Москва се изразяваше преди всичко в драматичната експанзия на корупцията и импотентността на институциите на европейска България, функционираща под корпоративно-олигархичен руско-български диктат. На думи Брюксел отказваше да толерира това статукво, но на практика след приемането на София в ЕС механизмите за промяна в посока еманципация на българската държава и общество от тази корупционна хегемония на Москва бяха по-скоро номинални. Така стигнахме до днешните измерения на деградация на държавните институции, на открита гангстерска злоупотреба с обществения интерес от страна на саморазголилото се и качилото се на сцената корпоративно-търговско задкулисие. Днес си даваме сметка за необходимостта да прекратим този механизъм на олигархична монополизация на българския национален живот чрез пореден цикъл от реформи. Това е необходимо, но за съжаление вече не е достатъчно. Днес между Европа и Русия, между Запада и Москва има не просто нарастващо напрежение – ситуацията ескалира до един нов цикъл на студена война по повод на Украйна и най-вероятното развитие в обозримо бъдеще е към по-нататъшна ескалация и дестабилизация. Напрежението между Изтока и Запада преминава през българското общество, през българската държава и заплашва да парализира и малкото останал национален ресурс за отговорно институционално поведение в условията на динамична международна криза. България попада в периферията и на другото огнище на напрежение – това в Средния изток – където фашизоидните ислямистки радикали на „Ислямска държава“ доунищожават държавността на Сирия и Ирак, заплашват Ливан и практически всички страни в региона. Съседна Турция никак не е безразлична към случващото се там, но за съжаление интерпретацията на турския национален интерес от управляващата АКП все по-драматично се различава от дългосрочните интереси на България и на Европа. Заобиколена от тези две конфликтни зони България няма право да реагира на събитията през призмата на своите традиционни фило-фобски разделения.

Не съм фантазьор и не очаквам политическите партии и публичните фигури, ангажирани с чужд национален интерес от дълги десетилетия изведнъж да се стреснат и да заемат национално отговорна позиция. Това, което е възможно е да се опитаме да изградим максимално широка гражданска и политическа база за отговорно национално поведение, която да дава възможност на едно – дай Боже – реформистко правителство да действа отговорно и да може да взема трудни и непопулярни решения. Необходимо е да се започне с открит обществен дебат и паралелен експертен дебат за приоритетите на българската национална политика в настоящата ситуация. Ако България продължи да изпраща вътрешно конфликтни послания към своето обкръжение, единственият възможен резултат ще бъде стремежът на най-различни международни фактори да се разтоварят от своите проблеми и дилеми за сметка на безпомощния български национален интерес. За българския граждански и политически елит е от жизнено значение да дефинира границите и инструментите на своето отговорно поведение за да не допусне подобни злоупотреби на външни сили с националния ни интерес да продължават и да нарастват. Нещо повече – от българската държава и от информираното обществено мнение се очаква да произвеждат активни позиции в защита на българския национален интерес, които трябва да бъдат прокарвани с максимален ангажимент на форумите на партньорските институции – НАТО, ЕС. Необходима е активна държавна политика за изграждане на гъвкави партньорства със съседите на България на Балканите, в Централна Европа и в Черноморския регион.

Всяка криза има своите нарастващи тежести и естествен стремеж на всяка държава или съюз от държави е да прехвърлят максимална тежест върху тези партньори, които не могат да се защитят, които не могат да отстояват интересите си. Много по-опасни са – разбира се – тежестите, които ще бъдат прехвърляни върху България от не-партньорски и не-съюзнически фактори на международната среда. Целенасочено се изразявам не-конкретно за да избегна първосигнални реакции на обвинения в собствената ми пристрастност… Но ще трябва да дам поне два примера.

Един от основните инструменти на НАТО за защита на страните членки в условията на текущата руска инвазия в Украйна е изнасянето на бази и ресурси в непосредствената периферия между Алианса и полето на конфликта – в Прибалтика, Полша, Румъния и … Турция. Ролята и значението на тези страни за общата политика на НАТО ще нараства. Какви биха били последствията за България и каква е най-адекватната политика на българската държава за формиране на максимално ефективен баланс на национална политика в този променящ се регионален контекст?

Нарастващата заплаха от радикалния ислямизъм на ИДИЛ в Ирак и Сирия неизбежно ще се разлее по посока на Европа и особено – на южна Европа. Нови миграционни вълни, разрастващи се клетки на ислямистки тероризъм, между-конфесионално и между-етническо напрежение в уязвими региони от типа на Западните Балкани и т.н. На кого разчита България и с какви инструменти се готви – готви ли се – да защити своя национален интерес срещу мощните вълни на дестабилизация?

В настоящата политическа ситуация в страната има само една добра новина и тя е, че най-изявените партии и корпоративни групи – проводници на чужди интереси в България се намират в състояние на криза и упадък след провала на последната тройна коалиция и корпоративно-търговските й ментори на власт. Тази добра новина обаче е само една възможност. От нас като гражданска общност зависи дали ще превърнем тази възможност в ефективна политическа и институционална действителност на едно максимално широко споразумение между национално отговорни общности и политически фактори за реформиране на българската държава и за едно ефективно реформистко управление на българския национален интерес.

От ognyanminchev.wordpress.com

Споделете чрез

Предишен

Следващ