Защо не трябва да подписваме пакта за миграцията?

Време за четене: под 5 мин.

Последните няколко седмици в българската медийна среда една от най-актуалните теми е „Глобалният пакт за сигурна, организирана и постоянна миграция“ на Организацията на Обединените Нации. Разнопосочните мнения за него поставят разделителна линия, която отново, както с Истанбулската конвенция минава не между, а през самите политически сили.

С други думи, дебатът за него разделя партиите на такива за него и такива против него, което е само още едно изражение на преместването на политическия разлом към консервативно-либерална ос.

Какво представлява този документ?

Пактът опитва да уреди миграцията на глобално ниво, с поставената цел, това да е „документът, който урежда всички въпроси“. Първоначалната чернова е разработена и публикувана на 11 Юли 2018 година, а се очаква подписването да стане на 10 и 11 Декември в Мароко. Разбира се, както с всяко едно друго начинание на ООН, това е по-скоро пожелание, отколкото реална политика. На теория пактът е необвързващ и незадължаващ страните подписали споразумението и предвижда създаването на уебсайт (да, за това явно вече е нужна резолюция на ООН), информационни центрове, насърчаване за облекчаване на визовите режими, уреждане на трудовата миграция и маршрутите за миграция на глобално ниво и т.н.

Защо той не трябва да бъде подписван?

Със самото си съществуване подобен документ легитимира миграцията като нормален процес, с който не само всички трябва да се примирят, но и да приветстват, защото носи „благоденствие“.

За някои типове миграция и за някои мигранти това може и да е вярно, но за болшинството неконтролирана миграция това не е така – точно заради това, отделните държави имат специфично законодателство, уреждащо миграцията и от кои страни това е възможно.

Някои от по-скандалните точки в самия документ включват

§15 – описва включване на мигрантите в осигурителните и здравните системи на държавата приемник или държавата разпределител – т.е. тежест върху данъкоплатците на съответната държава, която в повечето случаи няма дори избор дали да приеме подобни хора. Това би означавало не по-малко от крах на социалните системи на и без това разтегнатите до краен предел плащания на европейските държави.

§17 – на независима, обективна и качествена отчетност на медиите, включително интернет базирана информация, включително чрез повишаване на чувствителността и образоване на медийни специалисти по въпроси, свързани с миграцията и терминология, инвестиране в стандарти за етично отчитане и реклама и спиране на отпускането на публично финансиране материална подкрепа за медиите, които системно насърчават нетърпимостта, ксенофобията, расизма и други форми на дискриминация спрямо имигрантите при пълно зачитане на свободата на медиите.

С други думи – цензурата, която се опита да наложи полицията в Кьолн за изстъпленията в новогодишната нощ вече ще бъде обнародвана с този пакт. Разбира се, всичко което не съвпада с либералния наратив, ще бъде дамгосано с термини като „слово на омразата“ и други подобни измислени термини, създадени с единствена цел на политическа саморазправа. Изключително забавен е факт, че основните защитници на подобни заръки, са първите, които ще тръгнат да ви говорят за „демокрация“ и „свобода на словото“.

В разнообразни други параграфи, могат да се намерят други екзотики, най-забавните, от които са задължение за осигуряване на „безопасни маршрути за миграция“, осигуряване на нови документи на мигранти, които нямат такива, както и терминът „миграция поради климатичните промени“. По последната може на практика да кандидатства абсолютно всеки един гражданин, от абсолютно всяка държава по света.

Целият документ на английски можете да прочете тук.

Но, нали е незадължителен?

Българското правителство излезе с уж позиция (уж е доста популярна напоследък дума, не мислите ли), че ще се присъедини към САЩ, Полша, Унгария и Чехия превантивно. Същевременно се чуха гласове, че все пак България ще се опита да подпише тихомълком споразумението, което би било скандално и би предизвикало огромен обществен натиск. Това би било и политическо самоубийство както за ГЕРБ, така и за ОП – в най-добрия случай, а твърде възможно и скоростно падане на правителството.

Пактът за миграцията, като повечето документи на ООН, действително има незадължителен характер. Това не пречи, всички безумно разплути документи на тази организация да се използват като бухалки особено срещу неудобни и малки държави, които са дръзнали да не се подчинят на нефелния опит за световно правителство. Най-честото оръжие за подобни цели се намира в неправителствените организации. Същите НПО-та, които на теория би трябвало да са призвани да пазят демокрацията и необходимите баланси, в момента я подменят и изнудват демократично избраните правителства на редица държави. Не се съмнявайте, че същите тези НПО-та, финансирани от конгломерати по-богати от дребни държави, ще са същите тези, които ще се позовават на подобна декларация, всеки път, когато не ум бъде угодно.

Нека да стигнем и по-далеч – след като подобен документ е незадължителен, какъв е смисълът от неговото съществуване. Или още по-нататък – какъв е смисълът от съществуването на организация като ООН? Организация, която съществува само за да храни огромно количество бюрократи, безполезни и без никаква реална функция или полза.

ООН дори в привидно поддържания либерален ред на международната политика не успя да предотврати нито една война или конфликт. Не успя да приключи нито едно кръвопролитие. Големите играчи, пренебрегват резолюциите на ООН, без угризение и цялото привидно съобразяване с тази организация е огромен фарс. Единствената функция на ООН в момента е да дава поле за изява и легитимация на диктатори, комунисти и държави от третия свят.

Заради това е време ООН да бъде закрито – най-добре да няма нищо.

Оригинална публикация

Създател на дясната платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Интересува се и пише активно за политика, маркетинг и технологии.

Share This