НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Жертви насилници

Време за четене: 4 мин.

В подценената черна комедия от 1995-а „Тайната вечеря“ петима млади либерали започват да убиват идеологическите си врагове като ги канят на вечеря и им сипват вино с отрова. Първата им жертва е враждебен и опасен рецидивист с някои наистина смущаващи идеи и позиции. Постепенно обаче образованите прогресивисти драматично свалят критериите и решават да изчистят света от всеки, който не мисли като тях. Всяка следваща жертва на отровното им вино е все по-благо, умерено и невинно човешко същество. Дори най-малкият завой от либералните им представи за света означава, че гостът трябва да бъде убит. В същото време самите им идеи за добро и зло, морално и неморално, се изкривяват свирепо, а петимата либерали мутират в смъртоносна секта, отдадена на свещената си мисия да изчисти планетата от хора с погрешни мисли.

Близо четвърт век по-късно „Тайната вечеря“ изглежда като един от най-актуалните и пророчески филми, които Холивуд е предлагал на публиката.

Острата сатира към либералите, които стават психопатични убийци в името на доброто, малцинствата и социалната справедливост предсказва по трагикомичен начин тъжната и страшна траектория на прогресивния проект.

Виното с отрова още не е на въоръжение при воините за социална справедливост, но други течности са особено любими на днешния либерал. Западният свят буквално е залят от модерната мания на активисти да изсипват млечни шейкове върху несъгласни с тях хора на публични места. От жени и възрастни хора до Найджъл Фараж – вече десетки мирни граждани са заливани от побеснели протестъри, които се борят за „един добър и равен свят“. Някои от по-крайните борци атакуват и с бутилки с урина, фекалии, а други направо прибягват до класическия инструментариум на площадните революции – камъни, метални предмети и взривоопасни коктейли.

Интернет пространството вече предлага изобилие от документални кадри на пребити, опръскани и окървавени от либерални активисти хора. Повечето скорошни случки на либерално насилие притежават сходен характер. Левите протестъри радикализират мирни демонстрации с нападения над „другата страна“ или директно причакват публични фигури с млечни шейкове, готови за обстрел. Най-зрелищни са проявите на екстремното крило на модерното ляво – маскираните отряди на одиозната организация „Антифа“. Те извършват безобразни, безпардонни и безпричинни противообществени прояви и са печално известни с груповия си инстинкт да се нахвърлят върху беззащитни и изолирани жертви.

Реакциите към насилието на „Антифа“ и други левичарски групи също са показателни за патологията на прогресивния проект.

Като по алгоритъм след нападението следва „измиването“ от слугуващите на идеологията мейнстрийм медии. Почти винаги заглавията са нещо от рода на „Сблъсъци между крайнодесни и анти-фашисти“. Почти винаги маскираните насилници са описвани от журналистите като жертви, които пазят малцинствата и се борят против заплахата от „бял супремасизъм“.

Когато преди повече от две години някакъв протестър издебна и удари в лицето белия националист Ричард Спенсър докато той даваше интервю на улицата, цялата либерална общност изригна в спазъм на еуфория. „Ню Йорк Таймс“ пусна широко споделян и „намигващ“ материал със заглавие – „ОК ли е да се удрят нацисти?“ Консенсусът беше, че е по-скоро ОК. Още тогава някои хора, които петимата либерали от „Тайната вечеря“ биха отровили без да мислят много, предупреждаваха, че тези открити призиви за насилие ще доведат до още по-грозен резултат. Беше ясно, че в един момент дефиницията за нацист ще бъде разширена до такава степен, че да побира в себе си всеки, който не е съгласен с най-крайните крила на либералния масив. Дори белият националист Спенсър, който именно мейнстрийм медиите превърнаха в звезда и после му лепната мишена на гърба, не е нацист.

Но също като в „Тайната вечеря“, критериите на либералите деградираха допълнително и стремително. Протеистъри окупираха дома на водещия Тъкър Карлсън и принудиха съпругата му да се крие с децата на пода. Други активисти нападнаха преподавателя Брет Уайнстийн защото си позволи да отиде на работа в деня, в който официално беше забранено на бели хора да стъпват в колежа „Евъргрийн“.

А преди дни либералното насилие, което трябваше да се стовари върху нацистите, както намигна и „Ню Йорк Таймс“, сполетя гей журналист от виетнамски произход.

Анди Нго беше пребит и опръскан с млечни шейкове от „Антифа“, докато отразяваше поредния им публичен погром. И точно както петимата либерали в „Тайната вечеря“ рационализираха убийствата на гости заради най-малкото идеологическо несъгласие, мейнстрийм медиите оправдаха насилието над беззащитния човек на обществено място. Насилниците отново бяха описани като жертви, които се бунтуват в името на онеправданите малцинства и справедливостта. В медийния разказ представител на малцинство е пребит от хора, които защитават правата на малцинствата и всичко е ОК.

Финалът на „Тайната вечеря“ носи морална поука – петимата убийци бяха отровени от собствената си отрова. В реалността либералите пуснаха в ход серия от събития, които няма как да контролират. Духът на насилието е пуснат от бутилката и едва ли ще се прибере скоро. Хората, които възпламеняват бесовете на физическата агресия срещу идеологически опоненти може и да не харесат това, което идва в резултат на усилената им работа.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!