fbpx

НОВО

Крайноляв метеж или бунт срещу разсизма?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Теодор Димокенчев, коментира метежите в САЩ и причините за тях. Можете да видите пълните участия при Крум Савов в “Крум Савов Live”, при Асен Генов в “Контракоментар” и при Ивелин Николов в “Политиката под...

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Жертви насилници

Време за четене: 4 мин.

В подценената черна комедия от 1995-а „Тайната вечеря“ петима млади либерали започват да убиват идеологическите си врагове като ги канят на вечеря и им сипват вино с отрова. Първата им жертва е враждебен и опасен рецидивист с някои наистина смущаващи идеи и позиции. Постепенно обаче образованите прогресивисти драматично свалят критериите и решават да изчистят света от всеки, който не мисли като тях. Всяка следваща жертва на отровното им вино е все по-благо, умерено и невинно човешко същество. Дори най-малкият завой от либералните им представи за света означава, че гостът трябва да бъде убит. В същото време самите им идеи за добро и зло, морално и неморално, се изкривяват свирепо, а петимата либерали мутират в смъртоносна секта, отдадена на свещената си мисия да изчисти планетата от хора с погрешни мисли.

Близо четвърт век по-късно „Тайната вечеря“ изглежда като един от най-актуалните и пророчески филми, които Холивуд е предлагал на публиката.

Острата сатира към либералите, които стават психопатични убийци в името на доброто, малцинствата и социалната справедливост предсказва по трагикомичен начин тъжната и страшна траектория на прогресивния проект.

Виното с отрова още не е на въоръжение при воините за социална справедливост, но други течности са особено любими на днешния либерал. Западният свят буквално е залят от модерната мания на активисти да изсипват млечни шейкове върху несъгласни с тях хора на публични места. От жени и възрастни хора до Найджъл Фараж – вече десетки мирни граждани са заливани от побеснели протестъри, които се борят за „един добър и равен свят“. Някои от по-крайните борци атакуват и с бутилки с урина, фекалии, а други направо прибягват до класическия инструментариум на площадните революции – камъни, метални предмети и взривоопасни коктейли.

Интернет пространството вече предлага изобилие от документални кадри на пребити, опръскани и окървавени от либерални активисти хора. Повечето скорошни случки на либерално насилие притежават сходен характер. Левите протестъри радикализират мирни демонстрации с нападения над „другата страна“ или директно причакват публични фигури с млечни шейкове, готови за обстрел. Най-зрелищни са проявите на екстремното крило на модерното ляво – маскираните отряди на одиозната организация „Антифа“. Те извършват безобразни, безпардонни и безпричинни противообществени прояви и са печално известни с груповия си инстинкт да се нахвърлят върху беззащитни и изолирани жертви.

Реакциите към насилието на „Антифа“ и други левичарски групи също са показателни за патологията на прогресивния проект.

Като по алгоритъм след нападението следва „измиването“ от слугуващите на идеологията мейнстрийм медии. Почти винаги заглавията са нещо от рода на „Сблъсъци между крайнодесни и анти-фашисти“. Почти винаги маскираните насилници са описвани от журналистите като жертви, които пазят малцинствата и се борят против заплахата от „бял супремасизъм“.

Когато преди повече от две години някакъв протестър издебна и удари в лицето белия националист Ричард Спенсър докато той даваше интервю на улицата, цялата либерална общност изригна в спазъм на еуфория. „Ню Йорк Таймс“ пусна широко споделян и „намигващ“ материал със заглавие – „ОК ли е да се удрят нацисти?“ Консенсусът беше, че е по-скоро ОК. Още тогава някои хора, които петимата либерали от „Тайната вечеря“ биха отровили без да мислят много, предупреждаваха, че тези открити призиви за насилие ще доведат до още по-грозен резултат. Беше ясно, че в един момент дефиницията за нацист ще бъде разширена до такава степен, че да побира в себе си всеки, който не е съгласен с най-крайните крила на либералния масив. Дори белият националист Спенсър, който именно мейнстрийм медиите превърнаха в звезда и после му лепната мишена на гърба, не е нацист.

Но също като в „Тайната вечеря“, критериите на либералите деградираха допълнително и стремително. Протеистъри окупираха дома на водещия Тъкър Карлсън и принудиха съпругата му да се крие с децата на пода. Други активисти нападнаха преподавателя Брет Уайнстийн защото си позволи да отиде на работа в деня, в който официално беше забранено на бели хора да стъпват в колежа „Евъргрийн“.

А преди дни либералното насилие, което трябваше да се стовари върху нацистите, както намигна и „Ню Йорк Таймс“, сполетя гей журналист от виетнамски произход.

Анди Нго беше пребит и опръскан с млечни шейкове от „Антифа“, докато отразяваше поредния им публичен погром. И точно както петимата либерали в „Тайната вечеря“ рационализираха убийствата на гости заради най-малкото идеологическо несъгласие, мейнстрийм медиите оправдаха насилието над беззащитния човек на обществено място. Насилниците отново бяха описани като жертви, които се бунтуват в името на онеправданите малцинства и справедливостта. В медийния разказ представител на малцинство е пребит от хора, които защитават правата на малцинствата и всичко е ОК.

Финалът на „Тайната вечеря“ носи морална поука – петимата убийци бяха отровени от собствената си отрова. В реалността либералите пуснаха в ход серия от събития, които няма как да контролират. Духът на насилието е пуснат от бутилката и едва ли ще се прибере скоро. Хората, които възпламеняват бесовете на физическата агресия срещу идеологически опоненти може и да не харесат това, което идва в резултат на усилената им работа.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ