НОВО

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Жертви насилници

Време за четене: 4 мин.

В подценената черна комедия от 1995-а „Тайната вечеря“ петима млади либерали започват да убиват идеологическите си врагове като ги канят на вечеря и им сипват вино с отрова. Първата им жертва е враждебен и опасен рецидивист с някои наистина смущаващи идеи и позиции. Постепенно обаче образованите прогресивисти драматично свалят критериите и решават да изчистят света от всеки, който не мисли като тях. Всяка следваща жертва на отровното им вино е все по-благо, умерено и невинно човешко същество. Дори най-малкият завой от либералните им представи за света означава, че гостът трябва да бъде убит. В същото време самите им идеи за добро и зло, морално и неморално, се изкривяват свирепо, а петимата либерали мутират в смъртоносна секта, отдадена на свещената си мисия да изчисти планетата от хора с погрешни мисли.

Близо четвърт век по-късно „Тайната вечеря“ изглежда като един от най-актуалните и пророчески филми, които Холивуд е предлагал на публиката.

Острата сатира към либералите, които стават психопатични убийци в името на доброто, малцинствата и социалната справедливост предсказва по трагикомичен начин тъжната и страшна траектория на прогресивния проект.

Виното с отрова още не е на въоръжение при воините за социална справедливост, но други течности са особено любими на днешния либерал. Западният свят буквално е залят от модерната мания на активисти да изсипват млечни шейкове върху несъгласни с тях хора на публични места. От жени и възрастни хора до Найджъл Фараж – вече десетки мирни граждани са заливани от побеснели протестъри, които се борят за „един добър и равен свят“. Някои от по-крайните борци атакуват и с бутилки с урина, фекалии, а други направо прибягват до класическия инструментариум на площадните революции – камъни, метални предмети и взривоопасни коктейли.

Интернет пространството вече предлага изобилие от документални кадри на пребити, опръскани и окървавени от либерални активисти хора. Повечето скорошни случки на либерално насилие притежават сходен характер. Левите протестъри радикализират мирни демонстрации с нападения над „другата страна“ или директно причакват публични фигури с млечни шейкове, готови за обстрел. Най-зрелищни са проявите на екстремното крило на модерното ляво – маскираните отряди на одиозната организация „Антифа“. Те извършват безобразни, безпардонни и безпричинни противообществени прояви и са печално известни с груповия си инстинкт да се нахвърлят върху беззащитни и изолирани жертви.

Реакциите към насилието на „Антифа“ и други левичарски групи също са показателни за патологията на прогресивния проект.

Като по алгоритъм след нападението следва „измиването“ от слугуващите на идеологията мейнстрийм медии. Почти винаги заглавията са нещо от рода на „Сблъсъци между крайнодесни и анти-фашисти“. Почти винаги маскираните насилници са описвани от журналистите като жертви, които пазят малцинствата и се борят против заплахата от „бял супремасизъм“.

Когато преди повече от две години някакъв протестър издебна и удари в лицето белия националист Ричард Спенсър докато той даваше интервю на улицата, цялата либерална общност изригна в спазъм на еуфория. „Ню Йорк Таймс“ пусна широко споделян и „намигващ“ материал със заглавие – „ОК ли е да се удрят нацисти?“ Консенсусът беше, че е по-скоро ОК. Още тогава някои хора, които петимата либерали от „Тайната вечеря“ биха отровили без да мислят много, предупреждаваха, че тези открити призиви за насилие ще доведат до още по-грозен резултат. Беше ясно, че в един момент дефиницията за нацист ще бъде разширена до такава степен, че да побира в себе си всеки, който не е съгласен с най-крайните крила на либералния масив. Дори белият националист Спенсър, който именно мейнстрийм медиите превърнаха в звезда и после му лепната мишена на гърба, не е нацист.

Но също като в „Тайната вечеря“, критериите на либералите деградираха допълнително и стремително. Протеистъри окупираха дома на водещия Тъкър Карлсън и принудиха съпругата му да се крие с децата на пода. Други активисти нападнаха преподавателя Брет Уайнстийн защото си позволи да отиде на работа в деня, в който официално беше забранено на бели хора да стъпват в колежа „Евъргрийн“.

А преди дни либералното насилие, което трябваше да се стовари върху нацистите, както намигна и „Ню Йорк Таймс“, сполетя гей журналист от виетнамски произход.

Анди Нго беше пребит и опръскан с млечни шейкове от „Антифа“, докато отразяваше поредния им публичен погром. И точно както петимата либерали в „Тайната вечеря“ рационализираха убийствата на гости заради най-малкото идеологическо несъгласие, мейнстрийм медиите оправдаха насилието над беззащитния човек на обществено място. Насилниците отново бяха описани като жертви, които се бунтуват в името на онеправданите малцинства и справедливостта. В медийния разказ представител на малцинство е пребит от хора, които защитават правата на малцинствата и всичко е ОК.

Финалът на „Тайната вечеря“ носи морална поука – петимата убийци бяха отровени от собствената си отрова. В реалността либералите пуснаха в ход серия от събития, които няма как да контролират. Духът на насилието е пуснат от бутилката и едва ли ще се прибере скоро. Хората, които възпламеняват бесовете на физическата агресия срещу идеологически опоненти може и да не харесат това, което идва в резултат на усилената им работа.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!