fbpx

НОВО

Българската позиция за Северна Македония и нейните вътрешни и външни противници

Настоящият текст представлява продължение на „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“ Когато на власт в Северна Македония дойде за първи път правителството на Заев, голяма част от българите бяха въодушевени. Имаше надежда, че отношенията с...

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

Зовът на сърцето

Време за четене: 4 мин.

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм.

Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен, съветник на премиера Филип Димитров, преподавател в Станфордския университет, научен сътрудник в института „Хъдсън“, автор на книги, консултант на водещи американски неправителствени институции.

В САЩ Алекс Алексиев е смятан за един от най-добрите познавачи на радикалния ислям. Той бе основател и председател на Центъра за изследвания на балканския и черноморския регион и отговорен редактор на Bulgaria Analytica.

Прекланяме се пред забележителната му кариера, пред почтеността, великодушието и способността му да вдъхновява. Малко са думите, които да опишат човека и професионалиста Алекс Алексиев! Публикуваме спомен за него от приятеля му д-р Любомир Канов.

Настанихме се с Алекс в малък семеен хотел в Чепеларе, край рекичката, срещу тучните родопски поляни, от които започват горите с великански ели към Мечи Чал, пълни с билки, цветя, диви ягоди и родопски манатарки.

Това беше сбъдната мечта: двама приятели живели десетки години в Америка, да се върнат в родината си и в най-човешката българска планина да отидат за гъби. По стръмните пътеки нагоре, с меката пружинираща горска почва под краката ни, обсипана с шишарки, ние се изкачвахме и слизахме по планината, а след това сядахме в ресторантчето с неизбежната кана вино на масата. Проследявахме с погледи на застаряващи познавачи младите келнерки и обезоръжаващо намеквахме пред тях, че ние всъщност сме стари гейове. Намеквахме, че сме напълно безопасни, надявайки се тайно, че те ще запротестират и ще кажат: О, не, знаем ви ние колко сте безопасни! – след което да врътнат кокетно стройните си тела на път към кухнята.

Говорехме си за риби в Аляска, за лов и за политика, за великите мъже, които той бе срещал по пътя си, за нашето нелеко минало, пълно с трагедии и триумфи и разбира се за бъдещето, което винаги се случва, докато кроим съвсем други планове. Сушехме манатарките на балкона, бяхме намерили доста.

Един ден се случи така, че се разделихме и аз вече бях слязъл към станцията на лифта, докато Алекс бе излязъл от гората по-нагоре към пътя. Един раздрънкан джип с обратно кормило, от онези които са често срещани из Родопите спрял и оттам излезнала една суха и подвижна жена с неопределена възраст, облечена в полумъжки дрехи, тежаща максимум 40 кг, която предложила да го закара до станцията. Оказа се, че е на наша възраст и е най-голямата гъбарка и билкарка в района.

Било нещо като любов между две сродни души от пръв поглед, както решихме по-късно, когато обсъдихме случката. Пречката обаче, за да се осъществи тoзи романс, пламнал така неочаквано в кабината на стария джип, както Алекс ми разказа, била че тя била женена за един твърде суров дървосекач с много зъл нрав, който бил убил при свада друг мъж в местната кръчма. Когато дошли да го арестуват, той решил да избегне затвора, като си отсякъл едната ръка. Надявал се, че ще го изпратят в болница и ще му се размине. Уви, след болницата го пратили все пак в затвора. Решихме, смеейки се до сълзи, че е твърде опасно да се следва зовът на сърцето. Всъщност, това беше една много сърцата и интересна жена, но жалко, че не я срещнахме след това, за да ни разкаже онова, което знаеше за планината и гъбите.

И ние никога повече не отидохме заедно да берем гъби. В моята памет обаче, ще останат незабравимите разговори и прозрения на Алекс за света и за смисъла на нещата, които се случват в него, за приносът, който той лично е имал, за да се срине съветския комунизъм, както и огорчението от новия либерален ред, заплашващ да потопи Запада в догмите на новото левичарство. Споделяхме общи възгледи, защото и двамата притежавахме тежък и безмилостен опит в Злото, което бяхме изпитали през своя живот. Но ние споделяхме също и любовта към живота, към чашата вино с приятел, към океана и към речната пъстърва, към свободата и към прекрасното в природата и човека, към доброто, което понякога ни просълзяваше.

Алекс вече го няма, но тук е останала душата му, запечатана е в нас завинаги, поне докато сме още живи. А след това, вярвам че отново ще сме заедно във Вечността и ще отидем пак за гъби. Надявам се, че и там човек може да се наведе и да си откъсне някоя родопска манатарка.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен