fbpx

НОВО

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Зовът на сърцето

Време за четене: 4 мин.

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм.

Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен, съветник на премиера Филип Димитров, преподавател в Станфордския университет, научен сътрудник в института „Хъдсън“, автор на книги, консултант на водещи американски неправителствени институции.

В САЩ Алекс Алексиев е смятан за един от най-добрите познавачи на радикалния ислям. Той бе основател и председател на Центъра за изследвания на балканския и черноморския регион и отговорен редактор на Bulgaria Analytica.

Прекланяме се пред забележителната му кариера, пред почтеността, великодушието и способността му да вдъхновява. Малко са думите, които да опишат човека и професионалиста Алекс Алексиев! Публикуваме спомен за него от приятеля му д-р Любомир Канов.

Настанихме се с Алекс в малък семеен хотел в Чепеларе, край рекичката, срещу тучните родопски поляни, от които започват горите с великански ели към Мечи Чал, пълни с билки, цветя, диви ягоди и родопски манатарки.

Това беше сбъдната мечта: двама приятели живели десетки години в Америка, да се върнат в родината си и в най-човешката българска планина да отидат за гъби. По стръмните пътеки нагоре, с меката пружинираща горска почва под краката ни, обсипана с шишарки, ние се изкачвахме и слизахме по планината, а след това сядахме в ресторантчето с неизбежната кана вино на масата. Проследявахме с погледи на застаряващи познавачи младите келнерки и обезоръжаващо намеквахме пред тях, че ние всъщност сме стари гейове. Намеквахме, че сме напълно безопасни, надявайки се тайно, че те ще запротестират и ще кажат: О, не, знаем ви ние колко сте безопасни! – след което да врътнат кокетно стройните си тела на път към кухнята.

Говорехме си за риби в Аляска, за лов и за политика, за великите мъже, които той бе срещал по пътя си, за нашето нелеко минало, пълно с трагедии и триумфи и разбира се за бъдещето, което винаги се случва, докато кроим съвсем други планове. Сушехме манатарките на балкона, бяхме намерили доста.

Един ден се случи така, че се разделихме и аз вече бях слязъл към станцията на лифта, докато Алекс бе излязъл от гората по-нагоре към пътя. Един раздрънкан джип с обратно кормило, от онези които са често срещани из Родопите спрял и оттам излезнала една суха и подвижна жена с неопределена възраст, облечена в полумъжки дрехи, тежаща максимум 40 кг, която предложила да го закара до станцията. Оказа се, че е на наша възраст и е най-голямата гъбарка и билкарка в района.

Било нещо като любов между две сродни души от пръв поглед, както решихме по-късно, когато обсъдихме случката. Пречката обаче, за да се осъществи тoзи романс, пламнал така неочаквано в кабината на стария джип, както Алекс ми разказа, била че тя била женена за един твърде суров дървосекач с много зъл нрав, който бил убил при свада друг мъж в местната кръчма. Когато дошли да го арестуват, той решил да избегне затвора, като си отсякъл едната ръка. Надявал се, че ще го изпратят в болница и ще му се размине. Уви, след болницата го пратили все пак в затвора. Решихме, смеейки се до сълзи, че е твърде опасно да се следва зовът на сърцето. Всъщност, това беше една много сърцата и интересна жена, но жалко, че не я срещнахме след това, за да ни разкаже онова, което знаеше за планината и гъбите.

И ние никога повече не отидохме заедно да берем гъби. В моята памет обаче, ще останат незабравимите разговори и прозрения на Алекс за света и за смисъла на нещата, които се случват в него, за приносът, който той лично е имал, за да се срине съветския комунизъм, както и огорчението от новия либерален ред, заплашващ да потопи Запада в догмите на новото левичарство. Споделяхме общи възгледи, защото и двамата притежавахме тежък и безмилостен опит в Злото, което бяхме изпитали през своя живот. Но ние споделяхме също и любовта към живота, към чашата вино с приятел, към океана и към речната пъстърва, към свободата и към прекрасното в природата и човека, към доброто, което понякога ни просълзяваше.

Алекс вече го няма, но тук е останала душата му, запечатана е в нас завинаги, поне докато сме още живи. А след това, вярвам че отново ще сме заедно във Вечността и ще отидем пак за гъби. Надявам се, че и там човек може да се наведе и да си откъсне някоя родопска манатарка.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен