Колкото и да бъде потискана, заглушавана, манипулирана и цензурирана една информация или позиция, истината винаги излиза на бял свят. Реалните факти, а не съчинените истории в крайна сметка оформят картината на обществените процеси. Понякога късно, понякога, след като лъжата е нанесла тежки щети и дори е променила хода на събитията. Но винаги. И е въпрос на гражданска съвест и морал, когато истината излезе, да се припомнят и посочват с пръст говорителите на лъжата и блюстителите на цензурата. Защото именно по тази ос – „истина-лъжа“ – се разполага и понятието за „качествени“ и „некачествени“ информационни източници, платформи, медии, говорители.
Тези дни станахме свидетели на поредния пример как истината излиза на бял свят. В писмо до председателя на Комисията по правни въпроси на Камарата на представителите на САЩ Джим Джордан, собственикът на социалната мрежа фейсбук, Марк Зукърбърг, официално призна, че в социалната мрежа е била наложена цензура по две ключови теми от изминалите години – пандемията с COVID-19 и огромния корупционен скандал около Джо Байдън и неговия син Хънтър в навечерието на президентските избори в САЩ през 2020 г.
Ето какво разкрива Зукърбърг пред конгресната комисия, цитирам:
През 2021 г. висши служители от администрацията на Байдън, включително Белият дом, неколкократно притискаха наши екипи в продължение на месеци да цензурират определено съдържание относно COVID-19, включително хумор и сатира, и изразиха силно разочарование, когато не се съгласихме. В крайна сметка, наше е решението дали да свалим или не определено съдържание, и ние стоим зад решенията си, включително зад промените, свързани с COVID-19, които направихме по принуда в резултат на този натиск. Смятам, че правителственият натиск беше неправилен и съжалявам, че не бяхме по-искрени относно него. Също мисля, че направихме някои избори, които – благодарение на дистанцията на времето и нова информация – не бихме направили днес
Разбира се, корпоративният език, с който си служи Зукърбърг, е разбираемо витиеват и дори езоповски – те не били съгласни с правителствения натиск за цензура, ама сами били решили в резултат на този натиск да наложат цензура. Те не били цензурирали информацията за корупцията на фамилията Байдън, а видите ли само били я „понижили“.
Няма място за илюзии, този оруеловски новоговор в превод означава само едно – цензура. Брутална, антидемократична, налагана от дълбоките властови пластове на държавата, чиито послушни инструменти са технологични олигарси и много медии. Смяната на собствеността на туитър, по-популярната в САЩ социална платформа, която също налагаше брутална политическа цензура по времето на предишните си собственици, радикални либерал-прогресисти, работещи в тясна координация с мрежите и службите, контролирани от Демократическата партия на САЩ, доведе до освобождаването на платформата от лепкавите паяжини на правителствената цензура. Сега самопризнанието на Зукърбърг поставя въпроса – дали и фейсбук ще спре да манипулира аудиторията. Съмнявам се, че ще спре, поне докато Зукърбърг е собственик. Но при всички положения самопризнанието е знаменателно и доказва по безсъмнен начин антидемократичния инстриментариум, чрез който беше открадната победата на Доналд Тръмп през 2020 г.
Всъщност, нека си припомним историята, която цензурираха тогава фейсбук, туитър и либерал-прогресистките медии в САЩ, а оттам – и папагалстващите ги у нас. Част от тази история описах още на 9 октомври 2019 г. в „Труд“ в статията „Тръмп взриви тресавището“. В нея, на базата на оповестената документация, с която по онова време разполагаше юридическият екип на действащия президент Доналд Тръмп, се разкриваха редица подробности, факти и улики, които пораждаха основателни съмнения за многомилиардна гранд-корупция и конфликт на интереси, свързани с Джо Байдън и частния фонд на неговия син, Хънтър – Rosemont Seneca Partners, които получаваха гигантски приходи от подозрителни сделки с Bank of China и украинската газова компания Burisma Holdings. Тези сделки по правило са сключвани след политически визити и намеси на Джо Байдън в качеството му на вицепрезидент на САЩ при Барак Обама. Тази тема беше широко коментирана в свободните медии, преимуществено с консервативна насоченост, отвъд океана от типа на Fox News, New York Post, Newsmax и Daily Caller. И в същото време – брутално заглушавана и цензурирана в либерал-прогресистките флагмани от типа на CNN, MSNBC, New York Times, Washington Post. По същия начин стояха нещата в европейското и национално медийно пространство, което по правило в огромната си част папагалства безкритично американските либерал-прогресистки медии и представя на тукашната аудитория една доста изкривена, невярна, идеологизирана и едностранчива картина за събитията и процесите в САЩ, която, примесена със зловредната руска пропаганда, се превръща в токсичен псевдо-информационен коктейл.
Скандалът в САЩ продължи да тлее месеци наред, но администрацията на Доналд Тръмп някак не успя да го превърне във водеща тема, включително заради масираната цензура. На финалната права на предизборната кампания обаче, през октомври 2020 г., корупционният скандал с фамилията Байдън избухна с нова сила. Влиятелният консервативен вестник New York Post публикува серия от нови и стряскащи разкрития. Десетки имейли от озовалия се в ръцете на ФБР лаптоп на Хънтър Байдън – син на бившия вицепрезидент, уличаваха Джо Байдън в незаконно използване на властта на Белия дом за извличане на лични облаги за него и семейството му в гигантски размери от сделки с Китай и Украйна. В допълнение към разкритията, Тони Бобулински, изпълнителен директор на “Синохоук Холдингс”, бизнес партньорство между китайската енергийна корпорация и семейство Байдън, потвърди автентичността на част от имейлите на Хънтър Байдън и съпричастността на Джо Байдън към корупционните сделки.
В свободна информационна среда, която позволява всичко това да стигне до избирателите, така че да могат да направят своя информиран избор, тези разкрития най-вероятно щяха да са решаващи за победата на Доналд Тръмп. Но за съжаление корупционният скандал стана обект на организирана цензура по онова време от либерал-прогресистките медии и технологичните олигарси – това е цензурата, за която понастоящем официално признава един от тях, Марк Зукърбърг.
Злото вече е сторено и изконсумирано. Това, което ни остава обаче, след като истината излезе най-после на бял свят, не като предположение, а като официално самопризнание от съучастник, е да се замислим трезво за свободата на информацията в демократичното общество и за правните механизми за нейната ефективна защита. И винаги, когато чуем, че някоя медия или платформа щяла била да мисли вместо нас и да ни лишава от дадена информация, която се отнася до властта, защото мислела била за нашето добро, трябва да знаем, че става дума единствено и само за антидемократична цензура. Защото, ако нещо изглежда като цензура, ако крие, премълчава или манипулира информация като цензура, то със сигурност е цензура. Нищо повече и нищо по-малко.
