#НаДнешнияДен 1866 г. е роден професор Васил Златарски – български историк, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“.
Българската историческа наука отдавна е установила своите основоположници. Достатъчно е да спомена имената на Спиридон Палаузов или Марин Дринов-работили упорито за познаването и систематизирането на миналото. Статия по тази тема неизбежно ще отведе читателите до личност, на която е отредено да се роди, живее и работи в България и да положи основите на преподаването на българска история във Висшето училище (по-късно Софийски университет). Това е Васил Златарски, роден на 14.11.1866 г. в търновско възрожденско семейство. Последен от петте деца на учителя и църковен деец Никола Златарски и съпругата му Анастасия, той върви по стъпките на братята си-видни строители на следосвобожденска България в различни сфери.
Той принадлежи на две епохи — Българското възраждане и на модерната българска държавност. Енциклопедичната му личност успява да събере у себе си идеи, свързаните и с двете: с тежненията си по България и с дългогодишните си усилия за разработването на българската история до степен, при която тя намира своето място в университетските аудитории.
Учен, който не без основание ще бъде наречен от своите ученици и бъдещите си последователи патриарх на модерната българска историческа наука, той получава историческото си образование в Санкт петербургския университет и в Берлин. След завръщането си в родината се включва активно в културния и научния живот като преподава българска история в Софийския университет като доцент, след което защитава професура. Два път е избиран за ректор на Университета. Преподавателска дейност развива и в Свободния университет за политически и стопански науки, Военното училище и Семинарията в София.
Златарски работи още за Българското книжовно дружество, а по-късно е повишен в заместник-председател на новоорганизираната БАН. Той обаче не се ограничава с научна дейност само в България, а чуждестранното му образоване му осигурява връзки и членства в редица чужди научни общества. Поради тази причина е поканен за председател на Организационния комитет на най-значимия научен форум в областта на историческите науки, проведен в България през последното столетие.
36 години от живота си ученият отделя на изучаването на средновековната
българска държава. Остава докрай убеден, че политическите предпоставки в дадена
държава в основна степен предопределят нейното историческо развитие, той
периодизира средновековния период в България на Първо българско царство, османско
владичество и Второ българско царство.
Името на Васил Златарски е добре познато на съвременната българска
интелигенция. И то винаги се асоциира с неговата монументална, но останала недовършена многотомна книга. С
възрожденския си ентусиазъм и с блестящата си научна подготовка Златарски, в
продължение на половин столетие, се стреми към едно — да изгради цялостен
подробен преглед на българската политическа история през Средновековието с
огромно внимание към всеки детайл. Поради тази причина той никога не публикува
отделна монография, а подчинява изследователската си дейност на „История на
българската държава през средните векове“, която както ще отбележи в спомените
си дъщеря му, е „цел и смисъл на неговия живот“.
В хода на работата си публикува критически издания на различни текстове и
участва в теренни археологически проучвания. Приносът му към световната наука е свързан с
темите за политическата и културната история на средновековна България, които
започват да се разглеждат като важен дял от историята на византийската
цивилизация.
Тежка форма на диабет слага край на живота му, но името на Васил Златарски
оставя траен отпечатък върху съвременната историческа наука. Една година след
смъртта му, проф. Анри Грегоар пише: „Златарски бе скромен, изпълнен с чувство
за мярка и с учтива коректност в своите полемики. В България, както и в чужбина
големият труженик, във всички значения на тази дума, създаде школа. Името му не
ще бъде забравено“.
