НОВО

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

14 ноември: проф. Васил Златарски

Време за четене: 3 мин.

Българската историческа наука отдавна е установила своите основоположници. Достатъчно е да спомена имената на Спиридон Палаузов или Марин Дринов-работили упорито за познаването  и систематизирането на миналото. Статия по тази тема неизбежно ще отведе читателите до личност, на която е отредено да се роди, живее и работи в България и да положи основите на преподаването на българска история във Висшето училище (по-късно Софийски университет). Това е Васил Златарски, роден на 14.11.1866 г. в търновско възрожденско семейство. Последен от петте деца на учителя и църковен деец Никола Златарски и съпругата му Анастасия, той върви по стъпките на братята си-видни строители на следосвобожденска България в различни сфери.

Той принадлежи на две епохи — Българското възраждане и на модерната българска държавност. Енциклопедичната му личност успява да събере у себе си идеи, свързаните и с двете: с тежненията си по България и с дългогодишните си усилия за разработването на българската история до степен, при която тя намира своето място в университетските аудитории.

Учен, който не без основание ще бъде наречен от своите ученици и бъдещите си последователи патриарх на модерната българска историческа наука, той получава историческото си образование в Санкт петербургския университет и в Берлин. След завръщането си в родината се включва  активно в културния и научния живот като преподава българска история в Софийския университет като доцент, след което защитава професура. Два път е избиран за ректор на Университета. Преподавателска дейност развива и в Свободния университет за политически и стопански науки, Военното училище и Семинарията в София.




Златарски работи още за Българското книжовно дружество, а по-късно е повишен в заместник-председател на новоорганизираната БАН. Той обаче не се ограничава с научна дейност само в България, а чуждестранното му образоване му осигурява връзки и членства в редица чужди научни общества. Поради тази причина е поканен за председател на Организационния комитет на най-значимия научен форум в областта на историческите науки, проведен в България през последното столетие.


36 години от живота си ученият отделя на изучаването на средновековната българска държава. Остава докрай убеден, че политическите предпоставки в дадена държава в основна степен предопределят нейното историческо развитие, той периодизира средновековния период в България на Първо българско царство, османско владичество и Второ българско царство.


Името на Васил Златарски е добре познато на съвременната българска интелигенция. И то винаги се асоциира с неговата монументална, но  останала недовършена многотомна книга. С възрожденския си ентусиазъм и с блестящата си научна подготовка Златарски, в продължение на половин столетие, се стреми към едно — да изгради цялостен подробен преглед на българската политическа история през Средновековието с огромно внимание към всеки детайл. Поради тази причина той никога не публикува отделна монография, а подчинява изследователската си дейност на „История на българската държава през средните векове“, която както ще отбележи в спомените си дъщеря му, е „цел и смисъл на неговия живот“.
В хода на работата си публикува критически издания на различни текстове и участва в теренни археологически проучвания.  Приносът му към световната наука е свързан с темите за политическата и културната история на средновековна България, които започват да се разглеждат като важен дял от историята на византийската цивилизация.


Тежка форма на диабет слага край на живота му, но името на Васил Златарски оставя траен отпечатък върху съвременната историческа наука. Една година след смъртта му, проф. Анри Грегоар пише: „Златарски бе скромен, изпълнен с чувство за мярка и с учтива коректност в своите полемики. В България, както и в чужбина големият труженик, във всички значения на тази дума, създаде школа. Името му не ще бъде забравено“.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!