fbpx

НОВО

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

14 ноември: проф. Васил Златарски

Време за четене: 3 мин.

Българската историческа наука отдавна е установила своите основоположници. Достатъчно е да спомена имената на Спиридон Палаузов или Марин Дринов-работили упорито за познаването  и систематизирането на миналото. Статия по тази тема неизбежно ще отведе читателите до личност, на която е отредено да се роди, живее и работи в България и да положи основите на преподаването на българска история във Висшето училище (по-късно Софийски университет). Това е Васил Златарски, роден на 14.11.1866 г. в търновско възрожденско семейство. Последен от петте деца на учителя и църковен деец Никола Златарски и съпругата му Анастасия, той върви по стъпките на братята си-видни строители на следосвобожденска България в различни сфери.

Той принадлежи на две епохи — Българското възраждане и на модерната българска държавност. Енциклопедичната му личност успява да събере у себе си идеи, свързаните и с двете: с тежненията си по България и с дългогодишните си усилия за разработването на българската история до степен, при която тя намира своето място в университетските аудитории.

Учен, който не без основание ще бъде наречен от своите ученици и бъдещите си последователи патриарх на модерната българска историческа наука, той получава историческото си образование в Санкт петербургския университет и в Берлин. След завръщането си в родината се включва  активно в културния и научния живот като преподава българска история в Софийския университет като доцент, след което защитава професура. Два път е избиран за ректор на Университета. Преподавателска дейност развива и в Свободния университет за политически и стопански науки, Военното училище и Семинарията в София.




Златарски работи още за Българското книжовно дружество, а по-късно е повишен в заместник-председател на новоорганизираната БАН. Той обаче не се ограничава с научна дейност само в България, а чуждестранното му образоване му осигурява връзки и членства в редица чужди научни общества. Поради тази причина е поканен за председател на Организационния комитет на най-значимия научен форум в областта на историческите науки, проведен в България през последното столетие.


36 години от живота си ученият отделя на изучаването на средновековната българска държава. Остава докрай убеден, че политическите предпоставки в дадена държава в основна степен предопределят нейното историческо развитие, той периодизира средновековния период в България на Първо българско царство, османско владичество и Второ българско царство.


Името на Васил Златарски е добре познато на съвременната българска интелигенция. И то винаги се асоциира с неговата монументална, но  останала недовършена многотомна книга. С възрожденския си ентусиазъм и с блестящата си научна подготовка Златарски, в продължение на половин столетие, се стреми към едно — да изгради цялостен подробен преглед на българската политическа история през Средновековието с огромно внимание към всеки детайл. Поради тази причина той никога не публикува отделна монография, а подчинява изследователската си дейност на „История на българската държава през средните векове“, която както ще отбележи в спомените си дъщеря му, е „цел и смисъл на неговия живот“.
В хода на работата си публикува критически издания на различни текстове и участва в теренни археологически проучвания.  Приносът му към световната наука е свързан с темите за политическата и културната история на средновековна България, които започват да се разглеждат като важен дял от историята на византийската цивилизация.


Тежка форма на диабет слага край на живота му, но името на Васил Златарски оставя траен отпечатък върху съвременната историческа наука. Една година след смъртта му, проф. Анри Грегоар пише: „Златарски бе скромен, изпълнен с чувство за мярка и с учтива коректност в своите полемики. В България, както и в чужбина големият труженик, във всички значения на тази дума, създаде школа. Името му не ще бъде забравено“.

Споделете чрез

Предишен

Следващ