fbpx

НОВО

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Възпитание на изразяването – сбъднатото пророчество на Оруел

През 1949 г. английският писател Джордж Оруел публикува написания си през 1948 г. роман „1984” – антиутопия, в която действието се развива във въображаемата свръхдържава Океания, включваща териториите в Западното полукълбо, Британските острови, Австралазия, Полинезия...

Колосът на глинени крака

Целогодишна победа Тази година, вместо на 9-ти май, Русия отбеляза своя своеобразен най-важен ден в годината на 24-ти юни. В последните години, приготовленията за 9-ти май започват все по-рано през есента.  Тогава се разработват новите празнични пана, знамена и украси...

16 ноември: Константин Величков

Време за четене: 3 мин.

На този ден умира Константин Величков. Историята ще го запомни като човекът, осъден на смърт от турците след Априлското въстание, който бива спасен от европейската комисия. След това продължава да помага на освободителното дело, превеждайки на руснаците по време на Освободителната война. Политическата и литературна дейност, която развива след Освобождението пък завършват образа му на изтъкнат деец.

Роден през 1855 година в Татар Пазарджик (днешен Пазарджик), Константин Величков произхожда от занаятчийско семейство. Баща му Величко Петков-Кюркчията е бил един от видните градски първенци и това му позволява да осигури добро образование на сина си, който след като завършва местното класно училище, учи във френския лицей “Галатасарай” в Цариград. 

След завършването си Величков се завръща в родния град, където започва да преподава български и френски. Младият Константин не остава безучастен и към революционните настроения в цяла България. Става член на местния революционен комитет и участва в подготовката на Априлското въстание, по време на което бива заловен от турците и осъден на смърт. Спасен е единствено благодарение на намесата на европейската комисия, разследваща насилието при потушаване на въстанието.

Залавянето му от турците не го отказва от намерението му да помогне на поробеното си отечество. По време на Руско-турската война той работи като преводач на руснаците. След войната се завръща в родния град, където става председател на Окръжния административен съд, а през следващите години успява и активно да се намеси в политическия живот на Източна Румелия, ставайки народен представител в Областното събрание. Междувременно решава да поднови образованието си и заминава за Париж, където започва да учи право, но не успява да се дипломира. Завръщайки се в България става член на  Българското книжовно дружество (днес БАН) и участва в Съединението.

След 1885 година Константин Величков влиза във втория кабинет на Константин Стоилов и става министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. По време на третия мандат на Стоиловото управление, Величков отново заема важни длъжности – министър на търговията и земеделието, както и на народното просвещение.

Освен с политическата си кариера, Константин Величков остава следа в българската история и с културната дейност, която развива.

Пише драми, повести, разкази, статии и стихове. Заедно с Иван Вазов изработват двутомната “Българска христоматия”.  По негова инициатива се открива и Държавното рисувално училище в София. 

Творчеството на Константин Величков е създавано в редките затишия между отговорни политически ангажименти, които е поемал, поради което то не е обемисто. Много от книгите му са отпечатани след смъртта на автора.

Владеещ френски, италиански и руски език, Величков развива плодотворна преводаческа дейност, публикувайки на български език произведения на Шекспир, Молиер, Данте, Хайне, Пушкин, Лермонтово, Некрасов. Едва 17-годишен започва с преводите и споделя, че през цялото време, докато ги е правел, е бил воден единствено от желанието да разшири кръгозора на българския читател. Поезията му е възрожденски ентусиазирана и в същото време целяща да издигне културното равнище на сънародниците си.

Константин Величков през целия си съзнателен живот е воден единствено и само от желанието си да помогне на България, което се доказва най-добре от действията му. Умира на 16 ноември 1907 година във френския град Гренобъл. През 1909 година тленните му останки са пренесени в София, където е и погребан.

Псевдоними: Джовани Белтрафио, Един българин от Южна България, А. Коса, П. Минев, А. И., А. М., В. П., К. В., С., С. К.

Къщата музей на Константин Величков в Пазарджик:

Споделете чрез

Предишен

Следващ