fbpx

НОВО

Защо България не трябва да бърза с тегленето на нови дългове?

Светът е изправен пред безпрецедентна дългова криза. Животът на дълг вече е нещо напълно нормално, но и много опасно. През годините наблюдаваме засилваща се тенденция към трупане на все повече и повече дългове. The Institute of International Finance направиха...

Нетолерантната толерантност

Политическата коректност е идеология, сред чиито основни характеристики фигурира създаването и налагането на изкуствени „неутрални” думи и изрази, очертаването на, така да се каже, лексикални (и граматични) рамки, в които говорещите са длъжни да се ограничават, за да...

Интелигенцията и Църкватa

Не социалните прослойки са тези, които правят човека Може би е редно да започнем с дефиниране на понятията, ако желаем текстът да заблести с наукоподобно очарование. Що е интелигенция? Някои казват, че това са всички висшисти. Други твърдят, че интелигенцията се...

Благи вести за новите политически проекти

От вече доста години над българската политика тегне една мъка - прозорецът пред нахлуването на нови политически проекти е затворен. Не че няма желаещи пеперуди, привлечени от ярката светлина вътре в стаята, но всеки път щом се засилят на пъстрите криле на надеждите...

2 април: Пенчо Георгиев

„Един от малко познатите...“ е една любима фраза, когато се пише за българските творци. Фразата може да срещнем за такива, с действително скромна известност - живели предимно на село, като да речем художникът Кирил Петров; или такива, като Иван Милев, който всеки е...

Изкуство по време на криза

Фейсбук групата „Купи изкуство, помогни на художник“  е създадена в помощ на българските художници, които както всички останали българи, живеещи от труда си, трябва да стоят в карантина и да оцелеят в икономическата криза, започнала с пандемията от КОВИД-19....

Медийна теория for dummies

На международната геополитическа и икономическа сцена се случват различни събития, а от участниците се изказва да бъдат съобразителни, бързи и да преследват личния си интерес максимално успешно и на минимална цена. Също като в истинския живот. Нерядко същинското...

Платформа „Консерваторъ“ стартира кампания #ЧетиВкъщи

Как Платформа „Консерваторъ“ ще ни мотивира не само да си стоим вкъщи, но и да четем книги? Николай Облаков разяснява кампанията #ЧетиВкъщи. Какви са стимулите и как точно ще се провежда? Вижте пълното...

Как държавата ще помогне на бизнеса и служителите?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и София Касидова от Българската банка за развитие, гостуваха в предаването "Вие питахте, експертите отговарят" на Dir.bg. Тема на разговора бяха мерките за справяне с икономическите последствия от...

Рекламата в условия на криза

От началото на март 2020 година бизнесът в България започна да усеща практическите резултати от мерките във връзка с COVID-19. В такъв момент фирмите гледат на рекламата като нещо, което може да ги издърпа нагоре. Но не осъзнават обаче риска, пред който са изправени....

16 ноември: Константин Величков

Време за четене: 3 мин.

На този ден умира Константин Величков. Историята ще го запомни като човекът, осъден на смърт от турците след Априлското въстание, който бива спасен от европейската комисия. След това продължава да помага на освободителното дело, превеждайки на руснаците по време на Освободителната война. Политическата и литературна дейност, която развива след Освобождението пък завършват образа му на изтъкнат деец.

Роден през 1855 година в Татар Пазарджик (днешен Пазарджик), Константин Величков произхожда от занаятчийско семейство. Баща му Величко Петков-Кюркчията е бил един от видните градски първенци и това му позволява да осигури добро образование на сина си, който след като завършва местното класно училище, учи във френския лицей “Галатасарай” в Цариград. 

След завършването си Величков се завръща в родния град, където започва да преподава български и френски. Младият Константин не остава безучастен и към революционните настроения в цяла България. Става член на местния революционен комитет и участва в подготовката на Априлското въстание, по време на което бива заловен от турците и осъден на смърт. Спасен е единствено благодарение на намесата на европейската комисия, разследваща насилието при потушаване на въстанието.

Залавянето му от турците не го отказва от намерението му да помогне на поробеното си отечество. По време на Руско-турската война той работи като преводач на руснаците. След войната се завръща в родния град, където става председател на Окръжния административен съд, а през следващите години успява и активно да се намеси в политическия живот на Източна Румелия, ставайки народен представител в Областното събрание. Междувременно решава да поднови образованието си и заминава за Париж, където започва да учи право, но не успява да се дипломира. Завръщайки се в България става член на  Българското книжовно дружество (днес БАН) и участва в Съединението.

След 1885 година Константин Величков влиза във втория кабинет на Константин Стоилов и става министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. По време на третия мандат на Стоиловото управление, Величков отново заема важни длъжности – министър на търговията и земеделието, както и на народното просвещение.

Освен с политическата си кариера, Константин Величков остава следа в българската история и с културната дейност, която развива.

Пише драми, повести, разкази, статии и стихове. Заедно с Иван Вазов изработват двутомната “Българска христоматия”.  По негова инициатива се открива и Държавното рисувално училище в София. 

Творчеството на Константин Величков е създавано в редките затишия между отговорни политически ангажименти, които е поемал, поради което то не е обемисто. Много от книгите му са отпечатани след смъртта на автора.

Владеещ френски, италиански и руски език, Величков развива плодотворна преводаческа дейност, публикувайки на български език произведения на Шекспир, Молиер, Данте, Хайне, Пушкин, Лермонтово, Некрасов. Едва 17-годишен започва с преводите и споделя, че през цялото време, докато ги е правел, е бил воден единствено от желанието да разшири кръгозора на българския читател. Поезията му е възрожденски ентусиазирана и в същото време целяща да издигне културното равнище на сънародниците си.

Константин Величков през целия си съзнателен живот е воден единствено и само от желанието си да помогне на България, което се доказва най-добре от действията му. Умира на 16 ноември 1907 година във френския град Гренобъл. През 1909 година тленните му останки са пренесени в София, където е и погребан.

Псевдоними: Джовани Белтрафио, Един българин от Южна България, А. Коса, П. Минев, А. И., А. М., В. П., К. В., С., С. К.

Къщата музей на Константин Величков в Пазарджик:

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!