На днешния ден през 1874 година е роден Михаил Николов Розов, наричан Мишето, български просветен деец и революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание.
Роден е в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес Верга, Гърция. Брат е на дееца на ВМОРО Манол Розов. Учи в Костурското българско третокласно училище, и в Солунската българска мъжка гимназия, където е привлечен към ВМОРО. След завършването си учи няколко семестъра философия в Загребския университет. През 1896 година учителства в Дойран, във Воден (1898) и за две години (1899 – 1902) става директор на българската прогимназия в Костур.
Паралелно с просветната дейност Розов заедно с Лазар Поптрайков и Кузо Стефов развива и активна революционна дейност в родното си Костурско. През 1900 – 1901 Михаил Розов е в ръководния комитет в Костурско, а през януари 1902 година Гоце Делчев го поставя за легален член на ръководното тяло. През септември 1902 година е арестуван по разкритията на Йосифовата афера и лежи в Корчанския затвор до февруари 1903 година, когато е амнистиран.
На Смилевския конгрес е избран за член на горското представителство с Лазар Поптрайков, Манол Розов, Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. По време на Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Поптрайков, Розов и Чекаларов сформират наказателна чета в Костурско. След това Чекаларов е заменен с Иван Попов и с чета от 650 въстаници, се отправят през Леринското поле, Мориховските планини, Прилепско, а после и в Тиквешко където въстанието е много слабо. Михаил Николов се завръща с 400 четници в Костурско, където и четата се разпуска.
След неуспеха на въстанието заминава за България. Продължава да изпълнява мисии на ВМОРО, като веднъж пътува за среща със сръбски представители в Белград. През Балканските войни е на финансова служба в Македония, а през Първата световна война е войник от 18-а допълнителна дружина. След войната се установява във Варна, където е финансов чиновник и е участник в местното македонско братство и в Илинденската организация.
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Row” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:
„ Михаил Николов (Мишето) от с. Бобища, градски (класен) учител, свършил курса на българската реална гимназия в гр. Солун и няколко семестъра по философия в Загребския университет, ръководител и районен войвода след Манол Розов, твърде рано напусна родната си страна, която много е очаквала от него. “
Подпомага издаването на Алманах Македония. Умира във Варна в 1934 година. Написва химн на костурчаните. В 1937 година посмъртно излизат спомените му „Революционното движение в Костурско. Спомени“.
Химн на костурчани
Аз съм костурчанин
на славни деди потомък,
юначен българин,
здрав гранитен отломък.
Пред олтаря родний
всичко сме жертвували
живот, имот, сили
волно сме принасяли.
Наший стан юначен,
где не се е вестявал,
наший глас гърмовен
где не е проехтявал?
Грамос, Каймакчалан
навред сме кръстосвали,
вековен тиранин
вседу сме сразявали.
Свойта кръв юнашка
сме храбро проливали,
на свойто потомство
скрижал с нея писали:
“Любете край родний,
китни наши балкани
те вас откърмиха
юначни великани.
Нека не вилнеят
над родни ви огнища
врази що беснеят
над прадедни гробища.
Дружно работете
всичко вий жертвувайте
врази разгромете
далеч ги прогонете.”
Кат потомък техен
достойно, благодарно
ще да нося гордо
туй име благородно.
На нашто потомство
свещен оставям завет
против черно робство
всек да ратува навред.
Аз съм костурчанин
на славни деди потомък,
юначен българин,
чист стоманен отломък.
