#НаДнешнияДен 1852 г. е роден Ефрем Каранов – виден български фолклорист, историк и преводач, революционер, действителен член на Българското книжовно дружество.
Ефрем Каранов е роден през 1852 или по-вероятно 1853 година в град Кратово, Македония, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Баща му Цветко Стоянов е кратовски чорбаджия и търговец на памук, родом от село Гайранци. Брат е на учителя и общественик Иван Каранов. Самият Каранов пише в спомените си: „Роден съм от родители българе“.
Учи първоначално в родния си град, а от 1864 до 1867 година – в българското училище в Цариград. След това в 1867 година заминава за Одеса и учи в Одеската класическа гимназия, като е издържан от Одеското българско настоятелство. Завършва Втора одеска гимназия в 1872 година, а през юни 1875 година завършва и славянска филология в Новоросийския университет.
В Одеса започва да се занимава с книжовна дейност и събиране на фолклорни материали. Там се запознава и със Стефан Стамболов. През лятото на 1873 година се връща за ваканцията в Кратово и записва стотици народни песни, част от които излизат в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“. Става дописен член на Българското книжовно дружество в 1875 година.
В 1875 година се връща в родината и за кратко работи в руското вицеконсулство в Пловдив при Найден Геров, а след това от август същата година става учител в Щип. През юни 1877 година, след избухвнето на Руско-турската война, е изгонен от местните турци като руски агент и Каранов се установява в Кюстендил. Прогонен и от Кюстендил служи на руското командване.
По време на Временното руско управление служи като преводач в Кюстендил. От октомври 1878 година до януари 1879 година е учител в Кюстендил. Между януари 1879 и септември 1880 година преподава в Самоковската семинария. След учителски бунт срещу ректора Евстатий Пелагонийски, Каранов е уволнен.
Между септември 1880 и септември 1885 година и септември 1887 и 1901 година е учител в Кюстендилското педагогическо училище, където работи със Стоян Заимов. Директор е на третокласното училище в града, а през 1884 година става действителен член на Българското книжовно дружество. В Кюстендил развива активна обществена и научна дейност – основател е на местния музей, един от обновителите на читалище „Братство“. След обвинение от османското правителство, че подпомага изпращането на чети в Македония, Каранов от септември 1885 до септември 1887 година е изпратен да учителства в Софийската класическа гимназия. След това се премества за постоянно в Кюстендил.
През 1895 година Каранов е сред учредителите на Благотворителното дружество „Македония“ в Кюстендил, на което е избран за председател. Дружеството е във връзка и с Върховния комитет на Трайко Китанчев. По време на Четническата акция в неговия дом е главната квартира на въстаниците. След неуспеха на Четническата акция и разцеплението във Върховния комитет, Каранов се ориентира към Вътрешната организация и поддържа контакти с Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов, както и с Никола Зографов, на който предава съхранявано у дома му оръжие за целите на Вътрешната организация.
Каранов превежда „Слово за похода на Игор“, както и „Пан Тадеуш“ на Адам Мицкевич. Като обществен и културен деец Каранов поддържа близки връзки с Марин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов, Иван Шишманов, Гоце Делчев, Яне Сандански, а негови ученици са били Димо Хаджидимов, Йордан Захариев, Йордан Иванов, Емануил Попдимитров, Иван Кепов и други. След смъртта на синовете си Боян – загинал на фронта в 1913 година и литератора и учител в Кюстендил Радивой Каранов – убит в 1925 година, Ефрем Каранов постепенно се оттегля от обществена дейност. Подготвя свои спомени, но поради напреднала болест са завършени само тези за ранните му години и ученичеството му в Цариград.
В 1892 година му е връчен орден „За гражданска заслуга“ V степен.
Ефрем Каранов умира в Кюстендил през 1927 година.
