#НаДнешнияДен 1891 г. е роден Иван Багрянов – министър-председател на България в 60-о правителство, осъден е на смърт от т.нар. Народен съд на 1 февруари 1945 г.
„А, господа, искаме ли ние, българите, като народ и човеци, нещо повече от правдата? Отговорът е известен на целия свят: правда между народите, любов между човеците. Нека стегнем редовете, за да утраем в борбата и да доживеем до новия свят – света на справедливостта. Да стегнем редовете, за да доживеем с по-малко страдания за този изстрадал народ правдата, на която той остана верен.“
Продължава образованието си във Военното училище в София, където завършва като първенец във випуска, и постъпва в артилерийския полк в Разград през 1912 г. По време на Балканската война той е взводен командир и взема участие във важната победа при Лозенград.
След приключване на Междусъюзническата война се връща в артилерийския полк на родния си град. Изглежда, че военната служба е неговата съдба, докато едно неочаквано събитие не променя хода на живота му.
През януари 1915 г. той е в София, за да присъства на традиционния бал с маски. Столичният елит и редица високопоставени военни също са сред гостите. Около полунощ избухва бомба, която отнема живота на близък приятел на Багрянов. Политическото убийство се стреми да повлияе върху това на чия страна да се включи България в Първата световна война – на Антантата или на Централните сили. Поручик Багрянов държи докосваща реч в памет на приятеля си, с която отправя дръзко предизвикателство към присъстващия на погребението цар Фердинанд чрез обръщението си към убития: „Не за себе си умря ти, тук на бала, но пак заради други…“
Приятелите на Багрянов очакват той да бъде сполетян от гнева на монарха. Вместо да е разгневен, българският цар проявява жив интерес към осмелилия се публично да изкаже упрек. След кратък разговор, Багрянов приема предложението да постъпи на служба в двореца като под прекия му контрол е военната подготовка на князете Борис и Кирил.
След включването на България в Първата световна война участва в сраженията на Южния фронт. В края на войната е кавалер на седем ордена за заслуги и храброст по време на войната.
И има възможност да се върне на служба в двореца, но вече като съветник на Борис III. Багрянов е негов неотлъчен другар и помощник, докато събитията около 9-ти юни 1923 г. не го покрусяват дълбоко, и той слиза за кратко от политическата сцена. В края на 30-те се връща в политиката по молба на цар Борис. Заема поста министър на земеделието в три правителства, редица специалисти да го определят като най-успешният земеделски министър на България, след Първата световна война.
В периода 1.VI-1.IX 1944 г. Иван Багрянов е министър-председател, назначен от Регентския съвет, управляващ страната след смъртта на цар Борис III. Багрянов планира скъсване на съюза с Германия, като дори получава подкрепата на Българската работническа партия и съветския посланик. Само няколко дни по-късно обаче по нареждане на Георги Димитров комунистите оттеглят доверието си от кабинета и подновяват партизанската война. Курсът, поет от Багрянов, цели връщане към неутралитета от преди 1-ви март 1941 г., преди България да се присъедини към Тристранния пакт. Така той следва завета на цар Борис: „По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки!“. От политическите си противници е определян като „авантюрист и фантазьор“. Политиката му обаче се диктува от виждането му, че „българският народ никога не е имал желанието да се намесва в големия конфликт между големите народи“.
На 2 септември 1944 г. Иван Багрянов се оттегля, за да бъде съставено ново правителство като последен опит за предотвратяване на настъплението на Съветския съюз към България.
Днес огромната заслуга на Багрянов, че Вермахтът излиза от България така, както е влязъл – без жертви и военни действия, е високо оценявана от историците. А за най-голям успех на правителството се счита постигнатият неутралитет от 26-ти август 1944 г. Министър-председателят съхранява мира в България, когато в Европа проливането на кръв е повсеместно.
С настъпването на „Девети септември“ над Багрянов надвисва опасността от гибел. Все повече се говори, че комунистите ще го накажат заради мними прегрешения. Съвсем скоро е подведен под наказателна отговорност и осъден на смърт от Народния съд. Присъдата е изпълнена 1-ви февруари 1945 г. По ирония на съдбата Багрянов споделя участта на някои от дългогодишните си политически противници. Присъдата е отменена години по-късно и той е реабилитиран едва през 1996 г. с решение на Върховния съд след падането на комунистическия режим в България.
