#НаДнешнияДен 1858 г. свършва земният път на Константин Фотинов – възрожденски книжовник, просветител и преводач.
Фотинов е роден в град Самоков. Първоначално учи в местното килийно училище, а след това продължава образованието си в Пловдив при Константин Иконом и в Кидония, Мала Азия, при големия гръцки хуманист Теофилос Каирис. Първоначално се гърчее и се подписва Фотиадис, като нарича елините свои предци.
От 1828 г. Константин Фотинов става учител и се занимава усилено и с книжовна дейност. В същата година създава в град Смирна (днес Измир) частно смесено елино-българско училище, в което въвежда Бел-Ланкастърската метода. Училищната програма включва български, гръцки и френски език.
Редактор и издател е на първото българско списание „Любословие“, излизало в Смирна през 1842 г. (пробен брой) и после от 1844 до 1846 г. Чрез него той си поставя за задача да съдейства за укрепване на националното съзнание на българския народ и да повдигне неговото самочувствие чрез примери от родната му история. Списанието има енциклопедичен характер. В него са поместени статии по история, български език, география, медицина, религия, морал и др. То е богато илюстрирано и със своето разнообразно съдържание изиграва немалка роля за развитието на българското образование в средата на XIX в.
“Любословие” престава да излиза през 1846. Неуспехът на списанието разкрива един хроничен проблем, пред който е изправена ранната българска журналистика през XIX в. – краткотрайният живот на множество качествени вестници и списания. Основен фактор за прекъсване и на това издание представлява необразоваността на българското население. Това е именно голямата обществена нужда, на която списанието се опитва да отговори. Но дори и там, където списанието все пак се получава, хората все още предпочитат да им бъде четено групово и публично от някой по-образован сънародник, вместо да се абонират еднолично.
В Смирна Фотинов се запознава с американския мисионер Илайъс Ригс, когото научава на български език и заедно с когото съставя „Бележки за граматиката на българския език“, предназначени за обучението по български на други американски мисионери. Фотинов свързва Ригс с Христодул Костович и Петко Славейков, които се включват в организирания от американците дългогодишен проект за пълен превод на Библията на новобългарски. Ригс от своя страна подпомага финансово издаването на „Любословие“.
Във връзка с нуждите на преподавателите Фотинов издава и някои учебни помагала, като „Гръцка граматика“ (1838), „Болгарский разговорник“ (1845), превежда от гръцки „Общое землеописание“ и други. С цялата си дейност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и просветен живот на българите през средата на XIX в.
Константин Фотинов се явява прототип на българския възрожденски интелектуалец. Той започва делото си като пламенен елинофил и завършва земния си път като горещ български патриот, самоотвержен радетел на каузата за въстановяване на българската нация, култура и държавност. Професор Иван Шишманов го нарича „последният ученик на Паисий и учителят на Раковски“.
