fbpx

НОВО

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Възпитание на изразяването – сбъднатото пророчество на Оруел

През 1949 г. английският писател Джордж Оруел публикува написания си през 1948 г. роман „1984” – антиутопия, в която действието се развива във въображаемата свръхдържава Океания, включваща териториите в Западното полукълбо, Британските острови, Австралазия, Полинезия...

Колосът на глинени крака

Целогодишна победа Тази година, вместо на 9-ти май, Русия отбеляза своя своеобразен най-важен ден в годината на 24-ти юни. В последните години, приготовленията за 9-ти май започват все по-рано през есента.  Тогава се разработват новите празнични пана, знамена и украси...

29 ноември: Константин Фотинов

Време за четене: 2 мин.

На днешния ден през 1858 г. свършва земният път на Константин Фотинов – възрожденски книжовник, просветител и преводач.

Фотинов е роден в град Самоков. Първоначално учи в местното килийно училище, а след това продължава образованието си в Пловдив при Константин Иконом и в Кидония, Мала Азия, при големия гръцки хуманист Теофилос Каирис. Първоначално се гърчее и се подписва Фотиадис, като нарича елините свои предци.

От 1828 г. Константин Фотинов става учител и се занимава усилено и с книжовна дейност. В същата година създава в град Смирна (днес Измир) частно смесено елино-българско училище, в което въвежда Бел-Ланкастърската метода. Училищната програма включва български, гръцки и френски език.

Редактор и издател е на първото българско списание „Любословие“, излизало в Смирна през 1842 г. (пробен брой) и после от 1844 до 1846 г. Чрез него той си поставя за задача да съдейства за укрепване на националното съзнание на българския народ и да повдигне неговото самочувствие чрез примери от родната му история. Списанието има енциклопедичен характер. В него са поместени статии по история, български език, география, медицина, религия, морал и др. То е богато илюстрирано и със своето разнообразно съдържание изиграва немалка роля за развитието на българското образование в средата на XIX в.

“Любословие” престава да излиза през 1846. Неуспехът на списанието разкрива един хроничен проблем, пред който е изправена ранната българска журналистика през XIX в. – краткотрайният живот на множество качествени вестници и списания. Основен фактор за прекъсване и на това издание представлява необразоваността на българското население. Това е именно голямата обществена нужда, на която списанието се опитва да отговори. Но дори и там, където списанието все пак се получава, хората все още предпочитат да им бъде четено групово и публично от някой по-образован сънародник, вместо да се абонират еднолично.

В Смирна Фотинов се запознава с американския мисионер Илайъс Ригс, когото научава на български език и заедно с когото съставя „Бележки за граматиката на българския език“, предназначени за обучението по български на други американски мисионери. Фотинов свързва Ригс с Христодул Костович и Петко Славейков, които се включват в организирания от американците дългогодишен проект за пълен превод на Библията на новобългарски. Ригс от своя страна подпомага финансово издаването на „Любословие“.

Във връзка с нуждите на преподавателите Фотинов издава и някои учебни помагала, като „Гръцка граматика“ (1838), „Болгарский разговорник“ (1845), превежда от гръцки „Общое землеописание“ и други. С цялата си дейност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и просветен живот на българите през средата на XIX в.

Константин Фотинов се явява прототип на българския възрожденски интелектуалец. Той започва делото си като пламенен елинофил и завършва земния си път като горещ български патриот, самоотвержен радетел на каузата за въстановяване на българската нация, култура и държавност. Професор Иван Шишманов го нарича „последният ученик на Паисий и учителят на Раковски“.

Споделете чрез

Предишен

Следващ