fbpx

НОВО

Армения на кръстопът

Преди две години, когато в Армения Никол Пашинян и компания свалиха тогавашния президент и премиер Серж Саркисян, реториката на Пашинян беше много остра спрямо Русия. По-късно, подтикнат от енергийните и отбранителни нужди на страната си, той даде сигнал на Путин, че...

Турските и руските интереси в Арцах

Ще маркирам няколко основни положения - преди всичко от турска и руска перспектива – спрямо актуализиралия се конфликт в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. От турска гледна точка, Азербайджан е важен за Анкара поради няколко основни причини: 1) Тръбопроводът...

Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София

Известна е древната фраза „Всички пътища водят към Рим“. А днес в контекста на кандидатурата за членство на Северна Македония можем да кажем: „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“. Членството в Европейския съюз е голяма възможност не само...

Global Britain – външната политика на Великобритания без предпазител

Миналият петък телохранителят на британския външен министър беше освободен от длъжност след като се разбра, че е оставил заредения си пистолет Glock 19 в тоалетната на самолета на United Airlines с който Доминик Рааб се e завръщал от посещението си във Вашингтон....

Има очакване за мрачни зимни месеци – вижда се по ръста на спестяванията

Не бива да се правят рискови ходове по казуса с “вечните длъжници”. Човек има способността да забравя историята, особено когато тя е свързана с негативни събития. Политически, икономически, финансови кризи... те са в центъра на общественото внимание, когато вилнеят и...

Малките закони, които ще нанесат огромни вреди

Колкото повече се вторачваме в конкретен проблем, толкова по-малко го виждаме. За съжаление тази максима е особено убедително потвърждавана през 2020 година, когато за пореден път българското общество се ангажира политически и пожела отчетност от страна на държавници...

Позитивна теория за България

В България доминира една „негативна теория“ за страната ни - какво тя не „трябва да бъде“. Не трябва да е назадничава, не трябва да е бедна, не трябва да е корумпирана, не трябва да е „ориенталска“, не трябва да дава шанс на тарикатите за сметка на училите и можещите...

Колко тежка ще е кризата?

Икономистът Владимир Сиркаров участва в "Business Daily" с Димитър Вучев. Тема на разговора беше икономическата криза.

Михаил Кръстев в “Дискурси” с Ивайло Цветков

Редакторът на Консерваторъ Михаил Кръстев участва в предаването "Дискурси" с Ивайло Цветков - Нойзи. Тема на разговора бяха политическите...

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

29 ноември: Константин Фотинов

Време за четене: 2 мин.

На днешния ден през 1858 г. свършва земният път на Константин Фотинов – възрожденски книжовник, просветител и преводач.

Фотинов е роден в град Самоков. Първоначално учи в местното килийно училище, а след това продължава образованието си в Пловдив при Константин Иконом и в Кидония, Мала Азия, при големия гръцки хуманист Теофилос Каирис. Първоначално се гърчее и се подписва Фотиадис, като нарича елините свои предци.

От 1828 г. Константин Фотинов става учител и се занимава усилено и с книжовна дейност. В същата година създава в град Смирна (днес Измир) частно смесено елино-българско училище, в което въвежда Бел-Ланкастърската метода. Училищната програма включва български, гръцки и френски език.

Редактор и издател е на първото българско списание „Любословие“, излизало в Смирна през 1842 г. (пробен брой) и после от 1844 до 1846 г. Чрез него той си поставя за задача да съдейства за укрепване на националното съзнание на българския народ и да повдигне неговото самочувствие чрез примери от родната му история. Списанието има енциклопедичен характер. В него са поместени статии по история, български език, география, медицина, религия, морал и др. То е богато илюстрирано и със своето разнообразно съдържание изиграва немалка роля за развитието на българското образование в средата на XIX в.

“Любословие” престава да излиза през 1846. Неуспехът на списанието разкрива един хроничен проблем, пред който е изправена ранната българска журналистика през XIX в. – краткотрайният живот на множество качествени вестници и списания. Основен фактор за прекъсване и на това издание представлява необразоваността на българското население. Това е именно голямата обществена нужда, на която списанието се опитва да отговори. Но дори и там, където списанието все пак се получава, хората все още предпочитат да им бъде четено групово и публично от някой по-образован сънародник, вместо да се абонират еднолично.

В Смирна Фотинов се запознава с американския мисионер Илайъс Ригс, когото научава на български език и заедно с когото съставя „Бележки за граматиката на българския език“, предназначени за обучението по български на други американски мисионери. Фотинов свързва Ригс с Христодул Костович и Петко Славейков, които се включват в организирания от американците дългогодишен проект за пълен превод на Библията на новобългарски. Ригс от своя страна подпомага финансово издаването на „Любословие“.

Във връзка с нуждите на преподавателите Фотинов издава и някои учебни помагала, като „Гръцка граматика“ (1838), „Болгарский разговорник“ (1845), превежда от гръцки „Общое землеописание“ и други. С цялата си дейност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и просветен живот на българите през средата на XIX в.

Константин Фотинов се явява прототип на българския възрожденски интелектуалец. Той започва делото си като пламенен елинофил и завършва земния си път като горещ български патриот, самоотвержен радетел на каузата за въстановяване на българската нация, култура и държавност. Професор Иван Шишманов го нарича „последният ученик на Паисий и учителят на Раковски“.

Споделете чрез

Предишен

Следващ