fbpx

50 нюанса демографска политика

Демографската катастрофа може би е призрак, който броди из Европа. В България това е студената бетонна действителност. Действителност, която ще има много по-тежки последици за нацията от липсата на данъкоплатци за пенсионното и здравното осигуряване, или на работници и потребители, които да вдъхват живот на стопанството. Демографската катастрофа е стоманената сигурност, че българската цивилизация си отива безвъзвратно и този път няма да има възраждане нито след 200, нито след 500 години. Гарантирано е изчезването на българската нация след 1300 години история, или свиването ѝ до своеобразни “резервати” на собствената ѝ територия, също като индианците в САЩ след многовековния англосаксонски геноцид.

Раждането на Венера
Sandro Botticelli, 484 – 1486
Uffizi, Florence

Не ми е целта да задълбавам в статистики, които така или иначе се въртят периодично в общественото пространство. Да, ние сме на дъното по редица критерии – раждаемост, смъртност, болност и функционална неграмотност на населението. И въпреки драстичният проблем, който е основният и най-първостепенен за оцеляването ни като държава и цивилизация, малцина са политиците, а точно нула са политиците на власт, които говорят сериозно за тази катастрофа. Включително самопровъзгласилите се носители на промяна в българската политика.

Кардиналните проблеми имат нужда от кардинални решения. Тъй като политиците очевидно не искат да ги предложат, още по-малко да ги наложат, ще ги предложа аз.

За да има България демографско и цивилизационно бъдеще, трябва да се промени културният код, така че в центъра да са децата и семейството като ценност. Културата, т.е. повтарящото се колективно поведение на една нация, е производно на наложените отгоре надолу норми – било то юридически, религиозни или чрез по-меки форми. Подобни норми се налагат по два начина – чрез активно разпространение (пропаганда, мекият начин) и чрез активно наказване (твърдият начин). А за да се стигне изобщо до налагането на каквито и да е норми, следва да е налице държавна доктрина. И тъй като българските политици отказват да се заемат с формулирането на такава доктрина, а оттам и на конкретни политики, нека започнем с първото:

Доктрината на българската държава: “Най-първа задача на държавата е да осигури условия за увеличаване на естественото българско население. Държавата полага всички грижи да подпомага основната единица, осигуряваща демографското бъдеще – семейството, чрез пропагандни, образователни, стопански и всякакви други средства. Държавата полага всички грижи за високата образованост, благосъстояние и цивилизованост на населението.”

Меките начини – пропаганда и стопанска политика

Цялата държавна политика по демографския въпрос следва да се води от нарочно “Министерство на семейството”. На децата трябва да се гледа като на най-ценният актив за семейството и нацията, вместо да са част от прости сметки като покупката на кола или жилище. Основната задача на министерството следва да е безпощадна пропаганда в полза на семейството и създаването на физически и умствено здраво поколение като най-висшата ценност на нацията. Промяна в мисленето може да стане само и единствено чрез налагане на държавна политика с тази цел, от най-ранна възраст.

В системата на държавното образование, чиято цел така или иначе е преди всичко пропагандна, е необходимо да се въведе:

  • Да бъдат пропагандирани ползите от семейния живот и всички стимули, които държавата осигурява в негова подкрепа;
  • Децата да бъдат учени на ползата от традиционните роли на мъжа и жената и как взаимно допринасят за по-силното семейство;
  • Да се пропагандират предимства на това единият родител да се концентрира върху отглеждането на децата и управлението на семейното стопанство;
  • Семейни финанси, основи на счетоводството и данъците и други полезни умения, създаващи по-независимо мислещи хора и семейства;
  • Да се осмиват и извеждат като утайка на обществото бездетните по желание, разведеняците, жените и мъжете с “леко” поведение.

Извън държавното образование, ежедневно да се пропагандират:

  • Плюсовете на семейния живот, традиционните роли и всичко останало, утвърдено в системата на държавното образование;
  • Връщане към живот в малки населени места, като по-здравословна и устойчива среда за изграждане на семейство и по-широка сплотена общност. С възможността за работа по интернет, това е по-лесно отвсякога за немалко хора;
  • Анти-консумеризъм – отглеждането на собствена храна като странично занимание, което освен че е здравословно, създава и определена доза независимост. Пропагандиране на всякакви умения и практики, създаващи максимална самодостатъчност на семействата;
  • Абортите като убийство на човешко същество.

Политиката за семейството следва да се подпомогне и със следните по-общи стопански мерки:

  • Стимулиране по всякакъв начин на преселването на семейства в малки населени места, с цел децентрализация, диверсификация и изграждането на български семейства в по-здравословна среда;
  • Пълно обновяване на съществуващата пътна и съобщителна инфраструктура, доразвиването ѝ с ЖП и други превози; прокарване на високоскоростен интернет до всяко населено място;
  • Откриване и поддържане на 4 АЕЦ за пълна енергийна независимост на България и превръщането ѝ в балканската “Франция” в енергетиката; разработване на всякакви находища на нефт, шистов газ и т.н., които са спирани под външен натиск с цел зависимост на българската енергетика;
  • Реформа на системата на пенсионно и здравно осигуряване, така че повече средства да остават в семействата;
  • Полагане на особени грижи за вдовиците и за сираците.

Наказания – твърдият начин

Демографската катастрофа води до хроничен недостиг на млади и енергични специалисти, които да движат стопанството напред. Количеството в случая има значение. Недостигът на хора в активна работна възраст води до хронично недофинансиране на съществуващите системи на пенсионно и здравно осигуряване, както и на цялостните възможности пред стопанството на българската държава. Има редица начини чрез “твърди” методи да се стимулира раждаемостта и промяната на културата в полза на семействата.

Данъчна дискриминация в полза на раждаемостта и брака:

  • 50% данък върху доходите на неженени и бездетни мъже и жени над 18 години, които не учат или които учат, но са над 25 годишна възраст;
    • 20% данък върху доходите на неженени мъже и жени с извънбрачни деца;
    • 10% доживотен добавък към данък върху доходите при развод, освен ако не е сключен последващ брак. При всеки следващ развод, се кумулират по още 10% данък;
    • 10 % данък върху доходите на женени двойки с едно дете;
    • 5% данък върху доходите на женени двойки с две деца;
    • 0% данък върху доходите на женени двойки с три и повече деца

Данъчните мерки могат да се допълнят с най-различни фискални такива, които виждаме в някои съвременни държави, но не са произвели кой-знае колко значими резултати. Аз лично съм против даването на суми “на калпак” за дете, което ще стимулира най-изпадналите членове на обществото да се размножават, за да получават едни пари. Данъчните стимули, когато са в големи и силно усещащи се стойности, едновременно стимулират работливостта и образоваността на населението, и водят до привилегии за живеещите в полза на държавната доктрина за увеличаване на населението.

Криминализиране на противосемейната пропаганда като противодържавна:

  • Изземане на цялото имущество в полза на Министерството на семейството на организации, извършващи дейност по пропагандиране на:
    • Съвременен феминизъм, противопоставящ мъжете и жените и рушащ семейството като фундамент на българската цивилизация;
    • Абортите като нещо извънредно. Абортите следва да са законна възможност за жената да прекрати бременността си, но с криминална забрана за тяхното пропагандиране и съответната социална стигма, следваща такова решение;
    • Джендър пропаганда, полове “по избор” и нормализиране на биологически и психологически девиации. “Нетрадиционни” хора от всякакъв вид съществуват и е цивилизовано да бъдат толерирани. Но превръщането на изключенията в норма води единствено до цялостен упадък.

      – За физически лица, ангажирани с горните дейности – глоби, а при системна дейност-затвор и отнемане на граждански права.

Гражданска дискриминация:

  • Реформа на българската демокрация на семеен принцип – едно семейство с поне едно дете = един глас;
  • В допълнение, избирателни права следва да имат само семействата, в които поне един родител е служил доброволно в българската армия;
  • Неженени, разведени, бездетни няма да имат право на глас и ще бъдат третирани като непълноценни граждани – също както в момента третираме децата, затворниците и запретените.

Наясно съм, че много от предложенията ми звучат крайно, радикално или друга произволна дума, която хората използват, когато нямат контрааргументи. За исторически грамотните обаче, голяма част от мерките едва ли звучат особено радиклано. Напротив, прилагани са под една или друга форма в цялата история на човечеството – от ограниченията в гражданските права, до криминализирането на пропагандирането на дегенератско поведение.

При всички положения, радикалните проблеми имат нужда от радикални решения. Решения, които няма да могат да бъдат взети и приложени, докато се подчиняваме на чужда пропаганда и предаваме българското самодържие на чужди съдилища, парламенти, комисии, посолства и пропаганда. Трудно е. За някои изглежда невъзможно. Но само в нас е решението дали да ковем сами съдбата си.

Споделете:
Default image
Теодор Димокенчев
Старши мениджър в международна технологична компания. Магистър по "Право" и по "Стопанско управление". Експерт по предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.