#НаДнешнияДен 1928 г. е убит генерал-лейтенант Александър Протогеров – български офицер, политик и революционер. Той е сред най-значимите личности в освободителното движение на македонските българи.
Александър Николов Протогеров е български офицер (генерал-лейтенант), политик и революционер. Той е сред най-значимите личности в освободителното движение на македонските българи, като последователно заема ръководни позиции във Върховния македоно-одрински комитет, Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация. Използва псевдоними като Ангел Летов, Вълчан, Дядо Ангел, Илия, Хралупата. Три пъти е раняван по време на Илинденското въстание от 1903 г.
Роден е на 28 февруари 1867 година в Охрид. Учи във Военното училище в София и като юнкер е доброволец в Сръбско-българската война (1885). През 1887 година завършва Военното училище. Започва службата си в пехотата. На 18 май 1890 година е вече поручик. На 2 август 1894 година става капитан и служи като адютант в Първа бригада на Пета пехотна дунавска дивизия. Служи в Русе, където е ръководител на Българските освободителни братства и помощник на местното македоно-одринско дружество.
По време на Сръбско-българската война 1885 г. като юнкер-доброволец се сражава в състава на 7-ми пехотен Преславски полк при Сливница и Пирот.
В навечерието на Балканската война 1912 – 1913 г., през септември 1912 г., му е възложена организацията и формирането на Македоно-Одринското опълчение.
След демобилизацията на армията през 1918 г. генерал-лейтенант Александър Протогеров напуска окончателно армията и се отдава изцяло на освободителното движение на българите от Македония като член на Върховния комитет на ВМРО.
Освен забележителен военен деец Ал. Протогеров се оказва и умел администратор след назначението му за началник на Дирекция „Стопански грижи и обществена предвидливост” (СГОП).
Братоубийствените борби във ВМРО
През 1927 година отношенията между Александър Протогеров и Иван Михайлов започват наново да се обтягат. Александър Протогеров обвинява противника си, че самостоятелно взима решения, като пренебрегва останалите двама членове на ЦК на ВМРО. Хора от обкръжението на Протогеров изразяват мнение за преустановяване революционната дейност и търсене на нови форми на легално разрешаване на македонския въпрос. Иван Михайлов от своя страна обвинява Протогеров, че укрива информация от Разузнавателната организация и че твърде много от дейността на Протогеров се диктува от Масонската ложа, в която той членува и заема ръководен пост (велик майстор). През март 1928 година членовете на ЦК и Задграничното представителство провеждат предварителни заседания за предстоящия общ Седми конгрес на ВМРО, на който срещу Иван Михайлов застават Александър Протогеров, Георги Попхристов, Наум Томалевски, Георги Баждаров и Кирил Пърличев.
Преди началото на конгреса, по нареждане на Иван Михайлов, Александър Протогеров заедно с телохранителя си Атанас Гоцев е убит на 7 юли 1928 година. Убийците са Димитър Стефанов, Нанчо Витларов и Димитър Джузданов, като начело на акцията стои Кирил Дрангов.
На проведения дни по-късно Седми конгрес на ВМРО Михайлов прави изложение относно решението за убийството на Протогеров. Сред причините за него той сочи връзките му с противниците на ВМРО в Демократическия сговор, заявявайки, че „Протогеров се среща по 5 – 6 пъти седмично с Кимон Георгиев“. По-късно той разпространява брошури, в които обвинява генерала в корупция и предполагаемото участие в убийството на Тодор Александров.
След убийството на Протогеров се отцепва окончателно групата на „протогеровистите“, събираща всички недоволни от Иван Михайлов. Фракцията, подкрепяща Михайлов остава известна като „михайловисти“. Братоубийствените борби във ВМРО траят между 1929 и 1933 година, което довежда до отслабване и маргинализиране на организацията.
